Какво стана с литературната критика. Не говорим за сладникавите постове прехваляващи една или друга книга. Не говорим за грубото отрицаване на някоя книга или цял автор. Говорим за анализа, влизането в дълбочина - какво се търси от този текст, какво той дава, кое е развито много добре, кое може още. Няма такива анализи и няма и да има. Защото те се занимават със съдържанието на текста, не само с неговата форма. И както не веднъж четящи са ми казвали - ако не се възхищаваме на малките бисери на формата трябва да изхвърлим половината книги от рафтовете. Защото там съдържание или няма или не е достатъчно ценно.
И така вечният баланс между формата и съдържанието - вечното търсене на добрия наратим. Какво стана с литературната критика, какво стана с анализа. Когато някой каже критика веднага си представяме една книга по която стрелят с арбалети. Няма такова нещо. Критиката може да търси обяснение не само на това какво е написано, но и защо се е появило. На какво кореспондира в дискурса. Кой дискурс и защо. Съвсем не е задължително критиката да критикува.
Анализа, колкото и конвенциално да звучи, вдига нивото и на четящите и на пишещите.
No comments:
Post a Comment