Кое продава една книга?

Най-добрата реклама за една книга са нейните качества – не сте ли го чували преди? Ако една книга е наистина добра то тогава широката аудитория сама ще я потърси. Но не е ли това рецепта от едни отминали времена, които окончателно свършиха. Пиша книга и я пускам на пазара – случайни хора /около 5-10/ поднасят крак и случайно си я купуват. Ако книгата е хубава, в най-идеалистичния случай, всеки ще я препоръча на хората, които познава и така те ще си я купят и на свой ред ще я препоръчат на свои приятели, които също ще я препоръчат. Къде свършва тази верига? – най вероятно в изчерпването на последното копие в търговските обекти. Защо този сценарий на практика не се случва? Книги с тираж от срамните 600 броя не успяват да да се продадат.

Приемаме, че книгата е прекрасна. Понякога се появяват и книги, които са прекрасни. Първо трудно се намират 5 човека, които да я купят на случаен принцип. Второ Хората твърде рядко коментират книги с приятелите си. Най-прекрасните теми за една добра вечеринка са секс, клюкини и вицове. Всяка друга тема започва да привнася сериозност и най-често отегчава някой от присъстващите, което не е приятно. Събираме се за да се забавляваме всички, а не само някои. Какво е естественото състояние на водородния атом и защо не е дивтерия? Бре тоя ядрен синтез всъщност бил събран в 4 реда. Какво има в центъра на вселената и как аджеба била тя гръмнала? Колко тротил са й заредили? Какво в политиката напоследък не ни харесва? Какви били – омофони, омоними, антоними... Какви бяха – софиянци, селяни – задължителни проблеми в настроението на компанията. Ето защо винаги има няколко теми, в които проблемите отсъстват или са представени комично и с цел забавление. Та къде отиват теми като – „Прочетох страшна книга!” Отговорът най-често е „о, аз нямам време да чета” или дори „а да знаеш аз каква съм намерил...” и задължително никой не слуша другия.

Та дори книгата да е прекрасна – кой смее да го твърди като аз си зная най-добре, защото разбирам от всичко?! Най-вероятно е скапана... Определено. Той тоя не може да ми каже за какво става въпрос в нея пък била страхотна! Не е чел война и мир седнал за книги да ми говори!

Ако книгата е посредствена просто въобще не става въпрос за нея, най-много някой да възкликне „направо си изгубих времето!” Най-често се оказва, че така отречената книга има какво да каже.

Имаме все пак случаи, в които се получава реален разговор за книги и той обикновено минава така:

- Верно ли имаш издадена книга? Баси, много яко! Защо не съм чувал за нея?
- Защото никой не я знае.
- Продава ли се?
- Не.
- Защо не я пратиш по медиите, защо не се обърнеш към някой за рецензия?
- Ами... Просто хората вече не четат. А и всеки пише...
- За какво е твоята книга? Може и аз да напиша една книга. Трябва да си измисля тема. Може да напиша книга за разходката ни до Испания. Знаеш ли какви неща преживяхме. Чакай да ти кажа какво стана на летището... Или не, може да напиша учебник. Например учебник по история. Това е готино. Не, трябва да напиша нещо, което се продава. Ще помисля кое се продава и ще напиша една книга.

Като този разговор всъщност е много мил, той се повтаря често. Всеки чувства, че има какво да каже. Не е ли това прекрасно и вдъхновяващо! В крайна сметка вие минавате по същият път. И всеки се справя както може – кой по-добре, кой по-лошо.

Съвсем по друг начин се говори за книги, които се рекламират. Тук трябва да обърнем внимание на много любопитен въпрос – „прочетох една книга” се чува значително по-рядко от фразата „излязла е една книга”. Та...

- Излязла е една книга, която звучи интересно. Става въпрос за престоя на Х в затвора и неговата хомосексуалност. Била бестселър в Щатите. Автора има издадени 23 книги и е един от най-продаваните в цял свят. Преведен е на 150 езика. Автора се казва Леонардо да Винчи.
- Не, бе, книгата е за Леонардо да Винчи и не той, а автора е написал книгата докато е бил в затвора, но не го харесвали, защото бил хомосексуалист.
- Все тая. Звучи интересно. Трябва да я взема.
- Излязла е и книгата на манекенката... как се казваше....
- А, да, чух. Какво ли е написала, това трябва да се види.

Този разговор е много по-възможен. Конституиран е потенциал за интерес, защото някой компетентен се е изказал, че тази книга заслужава нашето внимание. Има елемент на интрига - нищо лошо и е повече от естествено.

Кое тогава продава една книга? Отговорът е много простичък. Рекламата. Не може да разчитате, че някой внезапно ще се влюби в нещата ви, без да ви познава, без да сте бил препоръчан, без да сте съобщили за себе си и за своят труд по някакъв начин. Това е очакване на невъзможен успех. Освен това дори да ви препоръчат се получават и комични ситуации като тази: „Разбрах, че имаш издадена книга. Ще може ли да получа една?”

И ако това е някой, който ви е важен, вие влизате в книжарницата, купувате собствената си книга и му я подарявате. Всъщност това е един потенциално добър начин книгата ви да достигне до по-широка аудитория, като се замисля. Купувате книга, подарявате. Всички са доволни. Вашата награда е, че е възможно поне някой да я прочете. Без реклама – толкова.