Гангстерите на сухия режим и голямата депресия в социалната история на САЩ /1919 - 1936 г./, Александър Сивилов

Представям ви една проницателна и много широко скроена книга, която по разбираем и питателен начин описва процесите свързани с възникването и протичането на голямата депресия в САЩ в началото на миналия век. Докато четете ще се убедите, че зад информативността на текста прозира дълбока концептуална конструкция какви са принципите на функциониране на капиталите, пазарите, политиките и как еволюцията на процесите е логична, тенденциозна и пряко свързана с нашето съвремие. 

Книгата можете да откриете на сайта на Букрат. 

Поколенията разглеждат своите епохи като изолирани явления. За съжаление това е особено силно валидно за днешната младеж, която е въобразила проекция за света по собствен образ и подобие игнорирайки факта, че всичко съществуващо днес е резултат от предходни явления и събития. В този смисъл книга за голямата депресия дава представи обогатяващи личната проекция. В книгата са разгледани както политиката на правителствата по време на икономическия срив, но е обърнато внимание на социалната и културната среда, която тези икономически турболенции формират. Широкият размах на погледа включва представяне на работнически бунтове, стилове в изкуствата, драматични конфликти с ветераните от ПСВ, дълбочинни процеси свързани със сухия режим и представя някои страни на въпроса с линчовете и обезправяването на някои социални групи. Защото по това време социалната сегрегация е на различни нива и е наистина интересно да се погледне по-отблизо. 

Сериозните теми са представени по много пивък начин - книгата се чете с лекота, с удоволствие и оставя трайни следи защото не се опитва да убеждава, а успява да събере в пресечни точки описваните събития. Последователността и навързаността на събитията го предполага. Много важно е старанието на Александър Сивилов текстът да е увлекателен, да звучи непосредствен, а изложението да е едновременно и наситено с информация, но и разбираемо. Книгите, които успяват да въплатят едновременно смисъл и лекота на изказа и изложението са стойностни, защото не се главозамайват да респектират читателя със сложни фразеологии, а наистина разказват. Разказът в тази книга е интригуващ и увлекателен, освен, че е полезен и исторически издържан.

Събитията свързани с голямата депресия демонстрират принципи на функциониране на политиката ръководена от икономически доминанти. Социалните явления, културата, еволюцията на масовите възприятия са резултат именно на тези политики. Във времена, в които линчуването не се преследва от закона се въвежда сух режим с привидната цел "благоденствие". Амбивалентноста на тези успоредно съществуващи явления води до логичните изводи, че в същината си сухият режим не е дори социален експеримент, както го наричат, а съвсем преднамерено действие продиктувано от остри икономически подбуди. Остротата се усеща и в реакцията на населението, което бързо се адаптира към тази нова "игра". Сривът на финансовата система, който книгата също разглежда е логично последствие от натрупаните социални и икономически дефолти. Когато през 29-та година борсата претърпява прословутия си крах това не е резултат единствено от надуването на финансов балон и ако прочетете цялата книга ще се убедите, че многопластовият разказ на Александър Сивилов е щедър и питателен.

 

Излиза втори брой на Tough Poets Review

Втори брой на американското списание Tough Poets Review е едно от интересните литературни събития през 2026 година, защото то продължава да предизвиква любопитство с уникалният подбор на публикуваните произвадения. В него читателите откриват интервюта, статии, литературна критика, разкази и есета, които имат критично и будно отношение към социалните въпроси на нашето съвремие. 

Критиците определят първи брой на списанието като забележителен дебют и някои от тях го поставят на четвърто място сред двайсетте най-добри американски литературни списания.

"Tough Poets Review създава усещането, че сте заобиколени от вашите най-ерудирани, ексцентрични, прогресивно мислещи творчески приятели - вида приятели, които поставят всичко под въпрос интензивно и игриво еднакво силно и в този процес отварят нови начини на съществуване и мислене. На тези страници има полет на въображението и незнанието, които ви навеждат да погледнете към света по различен начин щом ги оставите. Това е много рядко и високо ценено качество".
Нихаарика Неги

"Tough Poets Review се развива - в най-добрият смисъл на думата. Писателите, художниците и мислителите в дебютното издание са бунтари до дъното на съществото си. Тяхната работа е променяща, забавна, умна, неочаквана и стряскащо честна. Мислете за това като за антидот спрямо създадената от изкуствен интелект зала на безсмисленото ехо в сърцето на цивилизация поставена на изкуствено дишане. В един бъдещ /по-добър/ свят това ще е едно дълголетно списание."
Алан Бисборт

Можете да поръчате списанието на страниците на Кикстартър.

Tough Poets Review: A Literary Magazine on the Rise by Rick Schober — Kickstarter

А можете да прочетете допълнителна информация за изданието и публикуваните автори като посетите сайта на списанието на следния линк.

Tough Poets Review | Issue 02

Втори брой на списанието е 188 страници и в него са публикувани творбите на 63 автора подбрани сред 2400 авторски предложения. Представени са творци от цял свят, които интригуват с непосредствените си и честни наблюдения над съвременни социални въпроси. Фотографията "Коте, Италия 1936", на корицата е на известният автор Хърбърт Лист.

Списанието се издава от Катлийн Кулен и Рик Шобър и ще излезе на 1 май, 2026 г.

Във втори брой пролет/лято 2026 г. ще откриете интервю с драматургът Карен Малпед, високо оценения и награждаван продуцент и автор Нихарика Неги, нови творби от концептуалния художник и композитор Бийти Уолф, художникът и автор Елберто Мюлер, иконата Лидия Лънч, поетът и историк Гилиан МакКейн, есеиста и литературен критик Свен Бъркъртс, визионерът Дарио Калмесе, скулптурът Кенеди Янко и поетът Юлиана Хъстабъл.

Пригнитал - великолепието на говора

пригнитал - добавял, донатрупвал. "Пригнитал още шума в каруцата докато ходел по пътя". "напригнитал колкото може да събере". Всъщност звучи много интересно, доближава се по смисъл до притурям, но основата "гнитам" буди същинското любопитство.

докът - докато. Думата е жива, все още е в употреба, до преди няколко години я чувах да се използва. 

отдире - отстрани, досами, наоколо. "ходел отдире на коня".

спързалял - пързулнал се, "спързалял се по склона та стигнал първи"

войнук - войник, "войнушко село", войнуци наемници и повинници по време на османското владичество изпращани из цялата страна във военно-помощни отряди към османската войска

ниедно - никое, "легнал си по ниедно време"

пишур - чешма, извор за водопой. често това не е същинска чешма, а е прихванат поток или подпочвена плитка река, която се лови с една тръба и малко камъни. Ударението пада на първата сричка, което прави думата даше забавна.

Необичайно нашумелите заблуди и лудостта на тълпите, Чарлз МакКей

Благодарение на книгата "Необичайно нашумелите заблуди и лудостта на тълпите" българският читател за първи път има удоволствието да се запознае с класическия труд, посветен на най-забележителни примери на морални епидемии, породени от една или друга причина, показващи колко лесно могат да бъдат подвеждани или управлявани масите, колко дълбоко в човешкото съзнание е залегнал принципът на подражание, стадният инстинкт и сляпото увлечение.
Чарлз Маккей е поет, журналист, автор, антолог, писател и писател, запомнен главно за книгата си "Извънредни популярни заблуди и лудостта на тълпите"

Вяра, Никол Вапцаров

Ето — аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.

С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! —
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!

Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
„Как, искаш ли час да живееш?“
Веднага ще кресна:
„Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!“

За него — Живота —
направил бих всичко. —
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.

Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.

Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? —
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.

Какво ще остане
от мене тогава? —
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право —
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.

Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?

А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! — Не струва! —
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!

Най-четени материали