Интервю с Александър Цонков - Гласът на автора е там, накъдето го водят мислите му

Ти имаш десетки публикации на разкази в различни периодични издания. Не само, но имаш и много награди. Какво е усещането на портите на литературата да се чувстваш добре дошъл?
Наградите винаги галят егото, но те не са самоцел. Идеята е да ставаме по-добри в това, което обичаме да правим. Навремето, даже още в ранни тинейджърски години усетих, че бих могъл да създавам истории. Постоянно преминавам през портите на литературата – ту вътре, ту вън, но знам, че винаги съм добре дошъл в света на въображението.

 

Какъв е жанра, в който пишеш? Как го определяш ти и как го опраделят другите?
Писал съм в много жанрове. Любими са ми т. нар. остросюжетни жанрове: фантастиката, трилърът, хорърът, реализмът, понякога (в зависимост от настроението) и фентъзито. Имам и хумористични разкази. Ако трябва да назова конкретен жанр бих казал фантастиката. Но защо не и реализмът или трилърът? Или смесицата между тях. Обичам да кръстосвам жанрови елементи, интересно ми е.

Дебютната книга вече е факт и ти стъпваш уверено към следващата. Каква е следващата книга над която работиш?
Когато за пръв път прочетох тези въпроси нямах отговор на този въпрос. Но мина известно време и в главата ми се зароди идея за тематичен сборник с разкази в жанровата смесица от фантастика, прогностика, дистопия и трилър. Това ще бъде и концепцията вече е налице.

Литературата интепретира или демонстрира това, което авторът е видял в заобикалящият го свят?
Според мен и двете. Зависи от автора. Някои са склонни почти да преразказват това, което ги заобикаля, други се опитват да ровят надълбоко. Аз лично не знам къде съм. Хем съм тук, хем съм там.

Кое те вдъхновява да пишеш? Виждаш импресия, която насочва вниманието ти към битието или порива е инспириран от друго?
Вдъхновяват ме идеите за различни необичайни ситуации – дали ще се случат на даден човек или нещо по-мащабно. Вдъхновението може да дойде отвсякъде, стига да имаш сетива, за да се „закачиш“. Може да е от съвсем обикновена случка в кварталната бакалия или от филм или книга. Или от някакво дълбоко умопрозрение, произтекло от конкретно състояние на духа.

Какво са за теб книгите? Има ли книги, които категорично не харесваш?
Книгите за мен са паметта на развитието на човешката раса, без значение през какви епохи живеем и какви промени настъпват. Да, разбира се, че има книги, към които не бих посегнал защото не бих намерил нещо интересно за мен. Което не значи, че някой друг не би открил нещо за себе си. Животът е прекалено кратък да четем абсолютно всичко. Всеки трябва да направи своите избори, но все пак може би понякога и да рискува.

Жанровото позициониране до каква степен е важно за теб? Има ли то общо с гласа на автора или гласа на автора е нещо независимо от жанра, в който работи?
Въпреки предпочитанията си, старая се да не се ограничавам. Не казвам, че така трябва, например има хора, които цял живот слушат един стил музика или четат предимно един жанр книги. За мен това е ограничено, но в крайна сметка, ако това ги прави щастливи, кой съм аз, че да им държа сметка. Гласът на автора е там, накъдето го водят мислите му. Знам, че звучи прекалено общо, но авторовият глас не трябва да се ограничава от жанрове. В крайна сметка всичко е въпрос на избор.

Как си представяш света на литературата? Като среда за обмяна на съждения, или като филм, в който се снимат много герои?
Аз си представям целия ми живот като един филм със своите възходи и падения, драматични и трагикомични ситуации, весели и тъжни моменти. А литературата е отражение на живота и нашите представи, нали? Как беше казал Шекспир: Животът е сцена и всички ние сме актьори. Хубавото на художествената литература е, че можем сами да определяме правилата на играта и да създаваме светове.

Като споменахме филма. Имаш ли идея да филмираш някой от разказите ти?
Представял съм си как биха изглеждали някои мои истории ако бъдат филмирани. Не съм се засилил да работя в тази посока, но както може би почти всеки автор съм отворен за предложения. Би било страхотно, ако се случи.

Какво те питат най-често читателите, с които разговаряш? Има ли нещо, което ги вълнува особено много?
Читателите са доста различни като хора, може би най-честото е откъде черпя идеи. Вече го споменах, но ще го перифразирам: от живия живот. Не съм сигурен доколко някой се вълнува особено много от моите разкази, може би има хора, които са любопитни как някоя идея ми е хрумнала.

Съзнанието, което взима книгата ти в ръце и се оставя на полета на твоя глас като разказвач какво ще види и какво ще усети?
Искрено се надявам това съзнание да усети нещо, което да го накара да се замисли над идеята в историята. В крайна сметка всичко започва от идеята.

Време за размисъл или време за действие? Как определяш себе си в общата картина на света?
Постоянно и двете, но не задължително едновременно или постоянно. Никак не се определям, аз съм просто един от многото, който се старае да създаде нещо хубаво, което живот и здраве да устои във времето, а дали ще се случи – времето ще покаже.

Има ли световно известни писатели, които оставиха ярка и неизтриваема следа в теб?
Има, разбира се. Едва ли ще бъда особено оригинален ако спомена Стивън Кинг, Хауърд Филипс Лъвкрафт, Робът Шекли, Робърт Силвърбърг, сър Тери Пратчет, Джордж Оруел, Борис и Аркадий Стругацки... Това е само върхът на моя айсберг, със сигурност пропускам много достойни, както и прекрасни родни писатели.

За финал ще кажа, че е хубаво човек да не си ограничава въображението – просто не знаеш откъде ще ти дойде.

Не пожелахте да чуете, Иво Христов

Тази книга на Иво Христов е поредната, която умее да приземява и да посочва огромните счупвания в начина на мислене на българският субект днес. След много аспекти на действителността, които Христов коментира е тъжната фактология, че субектът се е отказал от правото си и се е превърнал в обект. Разликата е огромна. Защото един обект може да мисли за себе си като за актант, но не е. Проблемът с това съждение е, че то огорчава много хора. Те казват, че начина на мислене е твърде тежък, но истина е, че Христов е прав като посочва - идентифицирането на проблемите е половината от тяхното решение. Вие сами ще се убедите четейки книгата, че зад привидната горчива картина има много надежда.  И надеждата се състои в трезвата мисъл по засяганите въпроси. Единствената уловка на трезвата мисъл е осъзнаването, че решаването на екзистенциалните въпроси зависи пряко от начина по който ще се развие цивилизацията. Че цивилизационният избор не се прави, това вече е и по други текстове на Иво Христов като цяло, от нас защото ние сме загубили, а не сме и имали тази роля. Нашата роля не е успяла да се изкачи достатъчно до такова ниво макар по време на социализма да е била интересна с другите аспекти от своето развитие. 

Ще забележите съвсем ясно в текстовете на Христов тревогата от общия спад в интелектуалното ниво на младежите. Той не аргументира това свое съждение с особено много примери предполагам, защото не иска да обиди никой, но тази политкоректност е време да отстъпи на истината. И в последни интервюта се усеща затягане на неговото отношение по въпроса не като позиция, а като воля да продължи да говори за това. Така, че както сами разбирате тази книга е част от един поток, една позиция, една мисловна конструкция, която търси решението на проблемите основно в обекта, който трябва да изгради себе си като субект на собствената действителност. 

В петнайсет реда не може да се обобщи книга от 350 страници. Това, което трябва да се каже може би е, че книгата е написана на съвсем достъпен език. И това, което ще получи четящият е перспектива. Перспектива към реалната ситуация от битието, огорчение от напредналият стадий на пропадане и коментари, безброй коментари към събития от ежедневието геополитически, които влияят на нашата съдба. Това не са книги, които дават рецепти. Не очаквайте, че ще ги прочетете и ще си сготвите съвършения поглед над света. Защото книги като тази се допълват взаимно с други трудове на автори, наслояват се и функционират в симбиоза. Това са книги, които имат разбуждащ характер. И заглавието не случайно е така подбрано. Защото всички, които не желаят да се огледат и да осмислят промените в битието като тревожни внезапно ще се сринат в бездната и шока за тях ще бъде много по-голям. 

Надеждата, че някой някъде с вълшебна пръчица просто ще натъмани нещата така, че съдбата ни да не е толкова тъжна и черна, я има във всеки човек. Но на този етап от развитието на света трябва да бъдем реалисти и да признаем пред себе си, че никой няма да дойде да ни спасява и всичко зависи от нас самите. Перефразирано - ако са ви сломили изправете се. Ако са ви сринали надигнете се и започнете отначало. Ако децата ви не се образоват достатъчно вземете мерки. Вземете цялостни мерки към спешно подобряване, съзидание и осмисляне. Това е пътя, това е единствения път, защото останалото така или иначе не зависи от нас.Подгответе се за момента, в който ще получите шанс. Един шанс на съдбата е достатъчен за да си възвърнете всичко пропиляно и съсипано. Но това ще бъде възможно само ако сте готови да го посрещнете. Това последното с шанса е моя интерпретация, но вие ще видите, че в книгите на Иво Христов съществува идеята за възстановяване. Тя е там между останалите неща, които той споделя.

Думи полезни за ума ми

Да си припомним думи, които може да сме забравили:

мърцина - Животно, умряло без да може да се използва месото му. Загубено напразно. Безполезно, напразно. Примерна употреба:

Не даваме децата си мърцина. Умря мърцина. За мърцина не се давам.

абнегация - отказване от лични изгоди. Отказване от лични права.

Цялото му имущество замина в абнегация.

остеитет - ограничение, стягане на коланите, затягане на положението.

Финансовия остеритет енещо, на което свикнахме.

катанец - катинар, старинен катинар

Катанеца беше опазил двора.

абулия - загуба на възможност за взимане на решения, намалена способност за говор, мисли, движения и емоционална реакция обикновено в резултат на увреждания в мозъка.

Като го слушам какво говори явно е минал през абулия.

баткам, баткам се - щурам се, не мога да се оправя в работата си

Така съм се забаткал в ремонта, че имам чувството, че няма никога да свърши.

бурса - торбичка, джоб

Сложих го в бурсата.

галиба - вероятно, май, най-вече

Галиба излезе нещо хубаво от това!

гласеж - начин на произношение, говор

Такъв гласеж отдавна не бях чувала.

дзвиска - първескиня, млада овца, която още не е раждала.

Довел съм ти дзвиска.

Значението на детските приказки

От древни времена морала се е предавал през фолклора, историите и приказките. В цялата култура на човечеството разказването на истории е било свързано с родовата памет и същността на традициите, а важна част от традициите е системата на морала на едно общество. Кои сме ние се предава и препредава в историите, които разказваме на другите хора. Постепенно с времето фолклорните литературни елементи са еволюирали до индивидуално творчество, вкоето авторите могат да бъдат ретранслатори отново на този традиционен начин на мислене, с който са захранени или да търсят нови хоризонти за развитие. И докато в литературата за възрастни търсенето на нови прочити и алтернативни начини на мислене и поглед над света е ключото, то в текстовете за деца стремежът винаги е бил дори през модерни истории да бъдат разказвани истории, които са преносители на класически форми на морала.

В приказката за Завистливия щраус, например, се обръща внимание на това, че не е хубаво да се завижда и това може да доведе до проблеми и нежелани приключения. В приказката за птицата Додо се обръща внимание на това, че кражбата е не просто нещо лошо, но може и е логично да последва наказание. И докато не се поправиш няма да бъдеш добре приет и уважаван. Приказките отново и отново предават на децата едни вечни постаменти, основи върху които се базира общуването и това ги прави прекрасни отправни точки в емоционалното израстване. 

През призмата на сюжета

През призмата на различните сюжети децата получават възможност отново и отново да получат потвърждение, че едно или друго поведение води до лоши резултати. Обратно, на други места те получават потвърждение, че ценностите, които изграждат и всички добродетели, които се опитват да отглеждат водят до красиви случки, до одобрението не само на възрастните, но и на останалите деца. 

Тези малки и постоянно наслояващи се съждения са много по-полезни за децата от празнодумните и безсмислени видея, които те по цял ден гледат на екраните на телефоните си. Разбираемо е това, че търсят лесносмилаемо съдържание, което им се струва забавно, но това не затвърждава в тях никакви ценности и губи безценното им време вещо, което само имитира забавление. Също така, научава ги, че пошлото е равно на стойностното и дори по-хубаво, защото ето, че е навсякъде. 

Това са много важни неща и всяко старание до децата да стигат текстове упорито предлагащи им съдържание със съобразен на възрастта им характер е мотивирано от вярата в тяхното бъдеще и това, че те на свой ред някой ден трябва да станат стожер на културата и да я предадат нататъка. В тази щафета детската приказка, колкото и мъничка да изглежда обхваща все пак огромен период от развитието на децата и се явява важен гардивен елемент по същият начин като дидактическите игри. Като казахме дидактически игри е много хубаво те да са съобразени с темите, които вълнуват децата и да са на основата на сюжети извадени от света на забавлението. Това превръща учененето в забавление.

откъс от текст за детските приказки на тази страница:

Каква е историята на Александрийската библиотека?

Александрийската библиотека е една от най-известните библиотеки в историята, която се намирала в град Александрия, Египет. Библиотеката е била създадена през 3 век преди Христа от Птолемей I и е била една от най-големите и значимите библиотеки на древността.

По време на своята история Александрийската библиотека е била главен център на научни изследвания, образование и култура. В нея са били събрани над 700 000 писмени документа, като книги, ръкописи, писма и документи от целия свят.

В протежение на вековете Александрийската библиотека е била място на многобройни конфликти и войни, като нейната оригинална сграда е била унищожена през 48 г. пр. Хр. по време на гражданската война в Римската империя. Впоследствие библиотеката е била възстановена и разширена, но е била унищожена отново през 7 век по време на завоеванието на Арабската империя.

Въпреки че старата оригинална библиотека е изгубена за нас, нейното наследство продължава да вдъхновява културата и образованието и днес.