Функции на речта и езика, руски формализъм и други течения



Според реториката, която най-напред започва да развива своите теории за езика и да систематизира натрупаните до този момент познания речта има основните функции да информира и да убеждава. Разбира се, че тук става въпрос за функциите на ораторската реч, чието съществуване се обляга изцяло на тези две функции.
Лингвистиката продължава да се развива по отношение на този въпрос и това е довело до съществуването на няколко различни предложения, педположения или решения колко и какви са функциите на речта и какво представляват те. Някои изследователи ги определят като функции на речта, други като функции на езика, а трети ги разделят и обособяват в отделни гнезда съответно на речта или на езика. Но общоприето е да бъдат определяни като функции на речта. Без да постулираме, защото това е работа на лингвистите и изследователите в езикознанието и други области, а те продължават да дискутират тази тема.
Според един от най-известните лингвисти работили в областта на функциите на речта, Роман Якобсон от пражката лингвистична школа, функциите на речта трябва да отразяват отношенията на връзка между няколко основни положения при употреба на езика в речта.
Той дели функциите на речта на денотативна, конотивна, емотивна, фатическа, поетическа и метаезикова. Всяка от тези функции е свързана с някоя страна, качество или проявление на езика.
Денотативната функция (експресивна) е пояснителна, справочна, референциална функция, която ориентира адресата в комуникационната ситуация, в реалността на съобщението като го съпоставя с контекста в който речта е употребена.
Конативната функция налага на адресата желанието, волята на говорителя, изразява отношението на говорещия към предмета на говоренето.
Емотивната функция провокира емоциите на адресата, активизира емпатията (съпреживяването) чрез употреба на изрази, фрази и езикови елементи, които целят да провокират емоцинална реакция.
Фатическата функция (от старогръцки “фасис” – съобщение) поддържа контакта между говорител и адресат и проверява чистотата на комуникативния канал. Това често може да бъде осъществено с фрази като „разбираш ли ме”, „ чу ли”, „нали така”, и всички форми, които изразяват желанието на говорещия да провери дали неговото съобщение стига до реципиента.
Поетическата функция съпоставя стилистичната организация (изказа) с оценката на реалния обект, не само естетически, но и в битов план. Изразява отношението на посланието към самото себе си. Поетическата функция е натоварвана също с естетическата стойност на текста, в която подборът на лексикалните елементи оказва силно влияние върху функционирането на речта.
Метаезиковата функция (от старогръцки, мета – между, насред) проверява и утвърждава, контролира използването на един и същ код от говорителя и адресата. Метаезиковата функция, се подчертава у повечето автори, се занимава с описване на езика от самия себе си. Критически трудове насочени към езика, методологии изучаващи неговите проявления и свойства, съществуване и елементи имат метаезикова функция. Език говорещ сам за себе си. В този ред текстове, които анализират други критически текстове отново изпълняват тази функция. Разработката, която четете изпълнява изначално метаезикова функция, а едва в последствие може да изпълнява и други като емотивната, конативната, денотативната.
В лингвистиката се откриват и други функции на речта, една от които е комуникационната. Това логично извеждане на комуникационният процес до функция на езика, с който се осъществява той, е позиция не само на американският лингвист Л. Блумфийлд, но и на много други, сред които е и А. Мартине от френската функционалистична лингвистична школа. Естеството на езика като конвенция, която опосредства размяната на съобщения между адресата и адресанта наистина подсказва, че той притежава комуникационна функция кореспондираща на неговото основно предназначение. Други учени, един от които К. Фослър, настояват, че денотативната функция на езика е доминираща и определяща тъй като човешката говорна дейност е почти изцяло индивидуална и така пренебрегват социалната му същност. Следващ аргумент е това, че комуникация не може да има ако реципиента не възприема посланието, следователно експресивната (денотативната) функция е определяща. Според някои автори експресивната функция и комуникационната са възникнали заедно, но днес експресивната се проявява и когато има вътрешна реч, а комуникация няма. Съответно експресивната функция може да съществува самостоятелно, докато комуникационната не може да съществува самостоятелно. Ако няма приемане на съобщението не се осъществява комуникация.
Някои автори определят и други функции като когнитивна (познавателна), мислоизграждаща, акумулативна (познавателна), номинативна, регулативна, етническа, естетическа, сигнална, емоционално-експресивна, и дори магическа - заклинателна (Б. Норман). Но след дългогодишните изследвания повечето лингвисти се застъпват зад тезата за полифункционалност на речта. Тази полифункционалност подсказва, че функциите на речта се класифицират и описват по разнообразен род признаци.
Като функции на езика в социолингвистични изследвания са посочени също инструментална, регионална, интеракционна, персонална, евристична, имагинентна, репрезентативна, директивна, интерпретативна, проективна, релационна, обединяваща, разделяща и престижна.
На някои места могат да се срещнат дори функции на текста - експресивна /въздействаща/, съобщителна /информативна/, апелативна /убеждаваща/, императивна /заповедна/, категорична, /ултимативна/.
И така многообразието от функции на речта и езика, всяка една аргументирана върху свойства или начин на употреба на речта и езика имат своето основание макар в лингвистиката да съществува трудност да се каже коя от всички тях има водеща роля. Дали е комуникационната, защото кореспондира на най-древното речево явление или е експресивната, защото бележи резултата от речта, без който тя би била безсмислена. Или най-важна е естетическата функция на езика, тъй като тя кореспондира на творчеството, на индивидуалната употреба на езиковите системи. Или основна е мисло-оформящата, защото тя въздейства над индивида по време на неговото съзряване и научаване да ползва езика в речта. Това изследване ще оставим на учените, които се занимават с тези въпроси. За нас е важно да знаем, че функциите на речта представляват отражение на предназначение, смисъл, отношение на речта към контекста, на адресата към адресанта, на комуникационният процес към адресата и адресанта и обратно и тази сложна конфигурация от функции е в сърцевината си отразяваща сложността на явлението реч.
Познаването на тези функции ще ни помогне да разграничаваме някои явления в речта и да ги описваме по адекватен начин и да се ползваме от тяхното богатство, когато анализираме по-сложни проявления на речта. Към всички тях бих добавила и развлекателната функция на речта, а дори и подтискащата функция на речта с оглед на информационно замърсената среда, в която живеем, но това едва ли би помогнало.   
Когато говорим за функции на речта по отношение на персонажа в киното, обаче, една от основните нейни функции е да портретира. Като в това портретиране по необходимост се включва необходимостта от хомогенност, информативност, аксиоматичност, характерност и атрактивност, за които вече говорихме и към които регулярно ще се връщаме в това изслесдване. 

из докторантура на Хелиана Стоичкова
"Моделиране на Уникалността - Функции на речта в изглаждането на атрактивни персонажи в българската сценаристика" 

No comments:

Най-четени материали