Говор

Когато разглеждаме говора трябва да започнем с това, че когато имаме говор задължително имаме реч. Но когато имаме реч не е задължително да имаме говор. Защото речта може да бъде вътрешна под формата на размисъл, самопорицание или самосъжаление. Реч се оформя автоматично, когато гледам как приятелката ми си купува чисто нова чанта. „И аз искам нова чанта, но нямам достатъчно пари”. Тази вътрешна самосъжалителна реч може да излезе под формата на говор от моя страна, но може да остане и неизречена.

            За да бъде реализирана речта с говор трябва да се задейства говорният апарат. Възниква мисловен импулс, който почти едновременно с възникването си бива закодиран посредством думи, които се явяват код (кода на естественият език). Това е езика, на който ще се говори. Така обособеното закодирано съобщение е готово, но за да достигне до реципиента е нужно мозъка да изпрати импулс до говорния апарат. Този импулс се праща от център в мозъка наречен център на Брока. По негова команда се задействат долната челюст, небцето и езика. Гласните струни започват да вибрират и дробовете изтласкват въздух към устата, където започва звукообразуването, завършеният вид на което ще бъде речта. Когато тя е готова звуковите вълни тръгват към реципиента през избраният канал. Той може да е естествен – въздуха или изкуствен – техническо приспособление целящо да опоследства комуникацията. Различните видове канали имат и различно ниво на шум. Шума пречи на част от заложената информация, била тя интонационна или дори базисна да стигне до реципиента. Преодолявайки шума говора достига до слуховият апарат на реципиента, където бива уловен и изпратен в център на Брока. Там той е разкодиран и съобщението е прието. Това са основите на комуникацията. Това представлява изговарянето на речта.

            Някои учени настояват, че една и съща дума не може никога да бъде произнесена по един и същ начин от различните хора, защото в изговарянето й са включени също така фактори като тембъра на гласа, настроението на говорещият, характера му, степента на „събуденост” на говорният му апарат и други.

Хубаво е когато коментираме кино речта да взимаме предвид и говора на актьорите защото техният говор включва всички тези лично характерни качества на говорния апарат, които придават чар или комичност – те в нормалната речева ситуация имат огромно значение. Когато коментираме вече заснети продукции ние ще ги разглеждаме в смисъла на ефекти, които са били предвидени от сценария. Защото това е нормалната система на работа. Речта в сценария трябва да предвижда и да съдържа в себе си заложени говорните особености.  Ако сценария е добър той е предвидил всички особености на бъдещият актьорски говор и актьорът с неговите собствено характерни говорни качества е подбран така, че да обслужва заложените в сценария изисквания. 

из докторантура на Хелиана Стоичкова
"Моделиране на Уникалността - Функции на речта в изглаждането на атрактивни персонажи в българската сценаристика"