Агора

Ако сте си мислили някога за старата александрийска библиотека ви предлагам да гледате филма „Агора”. Филма е с приемлив сюжет изграден на основата на работещите американски драми – простичка фабула - прозрачно сглобена и с добър общ вид, качествена картинка и звук, много декори и добра сценография. Отвъд това са набелязани няколко основни проблема – отношението към нарастващите тълпи от християни, отношението на християните към евреите, отношението на обезумялата малоумна тълпа към управляващите и по-конкретно към пазителите на александрийската библиотека – пазителите на старите обичаи и богове.

Ако някога сте се питали как се унищожава нещо толкова ценно – това е добра възможност да видите опит за възстановка, която не е лишена от интерпретации и украси. За да се получи филм, не трябва да забравяме, трябва да има динамика и драма. Едно от най-мощните послания е, че там където вилнее малоумната тълпа нищо не може да помогне. А и там където има борба за надмощие една малоумна тълпа е отлично оръжие.

Та, извън сюжетната линия на филма, която не е претенциозна, филма има да каже някои неща. Той определено поставя вината за случилото се над набиращата сила християнска религия. Показва ни щрихи от края на стария свят, показва ни пътя към разрушението на старите ценности и макар, че като пирон в програмата е изведено отнемането на определени права на жените – това не изчерпва промените. Интересна бележка се прави с философката Хестия, която е била уважаван философ и ликвидирана вследствие на промените – за нея филма твърди, че е имала идеи, които са се появили едва 1200 години по-късно с Коперник. И тук не е важно това, че една жена е знаела нещо, което е загинало с нея – това е намигане. Не е важно и това, че е жена толкова, колкото е важен обскурантизма и задържането на познанието – унищожаването на познанието, което от хилядолетия наред е свръхцел за малки групи от учени и върху което лежи цялата ни цивилизация. И така филма събужда стар въпрос – какъв щеше да е света ако 1200 години по-рано знаехме, че земята не е център на вселената и не е плоска?

Сега чета една книга, в която са изложени различните теории за локацията на Атлантида – предположения, догадки, теории. Десетки изследователи тръпнат в копнеж да узнаят истината. И аз искам да зная, но всичко, което имам са техните предположения. Всичко това можеше да е много различно ако някой някъде някога беше запазил пергамента, на който пише ясно и точно от къде Платон е чул за съществуването на цял континент на име Атлантида. Дали Солон не е предал информацията преувеличено – дали не става въпрос наистина за фригийски град на име Танталида. Не знаем.

За това може би най-ценна във филма е възстановката, за която ви споменах, защото останалото може да бъде считано от някои за поругаване на християнски ценности, от други за насаждане на вражда, от трети за лъжлива интерпретация – всеки вярва в нещо. Но аутодафе си това, което е – ужасяваща гледка.