Склюкала

Думичките, които аз откривам не са задължително нови нито непознати за определи групи от хора. Те може да са диалектизми от някоя част на България и да са подходящи за конкретна ситуация, определен вид персонажи или сюжет. Последната думичка, която срещнах дойде от Видин и беше презентирана така: "Гледай как е склюкала само!" Първата ми идея бе, че това склюкане е свързано с клюкарене, но се оказа, че не е така. "Склюкала си е краката - крак върху крак."

Понякога се изненадвам колко любопитни могат да бъдат отделните думички. Когато пишем и говорим се стремим да изберем най-подходящите думи за да изразим определена мисъл, настроение, среда, манталитет. Боравим с набор от думи, които намираме за подходящи, модерни или правилни. Богатството на езика, обаче е далеч отвъд това, което всеки един от нас си представя, защото той може да има много измерения на различните локации и в различните моменти от ежедневието. Да склюкаш звучи категорично разговорно, диалектно и леко грубовато. Има елемент на закачка сякаш и много лесно може да се прелее в подигравка. Алтернативата - "Гледай тая как си е скръстила краката" е по-дълго и обяснително, но за сметка на това няма да има грешка дали става дума за краката й или за клюкарския й нрав.

Казвам тези неща, защото ми се ще да обясня защо са ми интересни рядко употребяваните думи или думите, които идват като чуденци в ежедневния говор, но остават за постоянно. Не всички могат да се приемат широко и това ги прави още по-любопитни.