Умишлените грешки в говора на децата

Малкият Мартин снощи ми каза "Не искам перископ в салатата!". И какво е перископ, Марти? "Перископ е копър". Даже получих превод.

Защо да казваме "Копър", като чудесно му пасва и "перископ"? Вкуса му е като на перископ, изглежда като перископ и определено не трябва да го има в салатата. Дали три годишния се опитва да създава езика или се опитва да се бунтува срещу кода, който сме приели за да общуваме помежду си. Може би си играе с езика - намира за интересно да назовава нещата по начин, по който на него му харесва. Майка му му казва - няма копър, а той който добре знае че това нещо в салата го наричат копър повтаря свръх сериозно "Без никакъв перископ!". Ако оставим малкият Мартин да прави каквото иска с езика няма да се случи нищо лошо - просто той ще си изобрети нов код на който да излива мисловният си процес. Защото неговата душичка намира за по-подходящо звученето "перископ". И защо не? Някога слушах лекции по лингвистика и професора там направи много ясна бележка - Нещо, което в Англия се нарича dog (куче), а във Франция chien мирише все така лошо, когато е мокро. Така, че малкият Мартин е на прав път с новаторските си идеи. За съжаление никой няма да разбира неговият личен код и Мартин ще се принуди да приеме конвенционалния код използван от всички останали.

Спомням си един ред от Шекспир, "Ромео и Жулиета" - "What we call a rose would smell as sweet by any other name". (Онова, което наричаме роза би ухало все така прекрасно както и да го назовем.)

На какво се дължи обаче поведението на Мартин? Когато беше на две годинки думичката "бадем" му се струваше много забавна. Казваш "бадем" и той се смее няколко минути. Кое е толкова смешно в думичката "бадем" така и не разбрахме, но със сигурност това малко човече проявява характер относно звученето на думите. Открива ги и се забавлява с тях. Всяко дете го прави, и при това всяко дете по свой собствен начин. За това са ни толкова интересни когато започнат да изобретяват и преоткриват езика. Някои красивеят, други обичат назглавницата, а трети се смеят като побъркани като чуят думичката "бадем".

Да си призная му завиждам малко на Марти, защото ако можех аз да се кикотя толко сърдечно от звученето на една обикновена думичка живота ми щеше да е доста по-весел.