Алиса в страната на чудесата

Напоследък много често се сещам за тази книжка, може би заради новият филм на Бъртън, а може би защото като дете слушах особено активно една драматизация по приказката. А и вероятно причината се корени в това, че в крайна сметка така и не успях да я прочета, защото я нямам. Наскоро видях, че има ново издание, но по някаква незнайна причина реших, че не ми трябва, което беше някакво заблуждение.

Да започнем от Бъртън, който се представи страхотно със своите предишни интерпретации по приказки - булката беглец - стара руска приказка, разказвана от руските евреи; кошмари преди коледа - авторска на Бъртън. И двете представени достатъчно добре за да ни впечатлят и вписани в една твърде специфична стилистика по-скоро обещаваща провал, но като краен резултат тъкмо обратното - прекрасни филми. И накрая тази Алиса, която е тотално сбъркана.
Колко ми е неприятно да го кажа, но това, че си станал Тим Бъртън с поредица от успехи не означава, че си застрахован от провали. Някаква по-възрастна Алиса се връща в света от детството си и попада насред нещо като интерпретация на студената война при това в компанията на лудия шапкар. Лудия Шапкар чудесен, Царицата на сърцата чудесна - двамата актьори както винаги интересни, представени атрактивно, но само до там. Алиса трябва да победи някакъв дракон в ефектна но безпредметна екшън сцена за да може най-накрая царицата на сърцата да остави всички намира.
Лошото е, че в този случай нито имаме обогатяване на някакви представи за историята, нито имаме ирония, нито новият материал има стойност - няма нищо. Това е все едно да направят продължение на Тримата мускетари, но в Индия например или в Китай - тримата монаси и Д`Артанян спасяват китайският император от триглав дракон. Монахът Атос се напива в тъмните стаи на храма с оризова ракия и удържа орда от нинджи. 
Алиса по интерпретацията на Бъртън напомня за този пример, макар и да е малко преувеличен. Лошия най-накрая е наказан и какво от това? В оригиналната история лошия е отстранен с едно махване на ръката - вие сте просто едни карти за игра и толкова. Тук лошия трябва физически да бъде остранен за да могат бойскаутчетата да разберат поуката от историята, а именно, че лошия трябва да бъде наказан. Защото излиза, че бойскаутчетата не могат да проумеят изводи различни от този, че лошия трябва да бъде наказан. Много глупаво. Очакваме по-добри резултати от този творец. В "Листопад" биха му писали 2.

Намерих в интернет сайтове, на които има детски приказки и отново преслушах българската драматизация по Алиса в страната на чудесата. Прекрасна драматизация - сърдечна, истинска, събужда фантазията и ако някога ми се е струвало, че това се дължи на различния формат - не е от формата. Филмите също събуждат фантазията. Та с добър спомен за българската драматизация по приказката и много лоши впечатления от новият филм на Бъртън си признавам, че съм на път да се затичам към книжарницата.