Да учим нови думи

Казват, че среднодневно боравим с около 500 думи. За някои хора това е пре-достатъчно, но вие не сте сред тях. Вие желаете, когато в банката ви питат какъв кредит ще теглите – ломбарден, овърдрафт, контокорентен, сконтов кредит или например револверен кредит, да разбирате горе долу поне какво ви питат. Ще кажете – не съм длъжен да зная тази терминология, от банката ще ми обяснят. Да, би трябвало да ви обяснят, но също така не сте длъжен да знаете и що е анюитетна вноска, въпреки, че те го очакват от вас. Иначе казано хубаво е да сте подготвени предварително.

Приятел ми разказваше, че попитал какви документи са необходими за да получи ипотечен кредит за жилище, а любезната служителка му изброила някои от горните видове кредити и поискала да знае кой от тях предпочита той. Когато отвърнал, че не разбира какво означават тези термини, служителката му казала, че няма време да го образова и го оставила да размишлява над казаното. Жената се е възползвала от възможността и заради лошият си нрав е провалила сделка. Той взе кредит от друга банка.

Разбира се, че такава дребна случка не може да ни накара да седнем и да изучаваме банково дело и терминология за да си създадем депозитна или разплащателна сметка. Не е редно да си въобразяваме, че ще станем и фармацевти, или лекари, или прависти. Тук става въпрос за развиващият се свят, който намира точните думи за да нарече различните явления, операции, предмети и ако ние не ги познаваме поне от малко можем да загубим време и респективно понякога и пари. От тази гледна точка не ни пречи да научим и някое друго понятие.

Част от проблемите с непознатите думи могат лесно да бъдат прескочени като намерим точният човек, който да ни посъветва или просто да ни разясни в нужда нещо, което не знаем. Но бурното развитие на технологичният свят, което води до постоянната стратификация на специалностите и постоянното обновяване на познанието определено изискв аповече от нас. В някои области новините идват толкова начесто, че ако не си в крак с тях, за отрицателно време може да се окажеш напълно изостанал. Твърди се, че само в областта на химията се въвеждат по 2000 думи годишно. Всеки един от нас трябва постоянно да допълва познанията в собствената си област, защото утре ще дойде друг, по-млад, по-амбициозен човек, който започва пътя си с днешните новини и ние може да останем в миналото.

Ще кажете амбициозният младеж няма да има нашият опит, но това е силно хлъзгава област за размисъл. Един човек се научава да извършва една дейност за две години, друг за два месеца. Още повече темпото постоянно се вдига и ако не сме в крак с новините ще ни е по-трудно да се нагласяме по него. Много са областите, в които това е силно осезаемо. В областта на изкуството постоянно се появяват нови стилове, нови техники, нови материали. В областта на науката нови открития, нови понятия, нови идеи за света. В областта на услугите професионализма разчита на информираността. И така нататък.

Но не са само новите понятия, които могат да спънат. Могат да създадат проблем и остарели на пръв поглед термини, които не са известни на младите. Всеки въпрос има повече от една гледни точки. Пускаме току що завършили студенти, от които се очаква да са напълно наясно с материята, с която ще се занимават и в момента, в който започнат работа става ясно, че липсват пластове от информация. Няма лошо, както казахме света се развива много скростно, но само ако те имат желание да наваксват и да се обучават допълнително. Всеки, който си мисли, че със взимането на диплома е готов и завършен в областта си е много далече от истината.

И не на последно място защо да не учим нови понятия за удоволствие. Нима не е забавно да използваме богатството на езика. Дали ще са думи от някой край на България, които ни харесват със своето звучене или специфично значение или ще са думи, които сме си взели от друга професионална област- защо не? Защо да не използваме и чуждици – ако това ни харесва, ако това ни е по вкуса – добре, щом са навлезли в речта ни те са част от нашият езиков фонд. Езикът е жив, той се развива. Нали не си мислите, че думите професор, университет, консерва, кюфте, фъстък и домат са български? Харесвайте си ги и не се прехласвайте по приказките за избягването на чуждици, защото това е невъзможно. А ако не ви харесват намерете заместител, обогатете речта си. Тогава и ние ще имаме нови възможности научим нещо свежо и интересно.

No comments:

Най-четени материали