Погрешно запаметени думи

Случва се от време на време да се видим с познат и той да ни изненада с някое негово откритие – думичка, която е чул някъде и сега важничи. Ако я произнася добре и я използва правилно казваме си “брей, че отворко, гледай ти какви думички знае”, но ако съвсем случайно греши я в произношението я в употребата ние прихваме веднага в душевно удоволствие и после се присмиваме тайничко на неговото недоразумение.

Една позната сбърка та ми разказа как направила реклама на една блуза в магазина, но продавачката не искала да си я вземе обратно. Докато изяснявахме защо продавачката не желае да си вземе дефектната блуза моята позната не спря да повтаря, че е искала да направи реклама на блузата. Толкова много искала да я рекламира, че накрая от яд я изхвърлила в кофата.

А един сладур ми сподели, че като ходил в една изба декларирал виното и то било много хубаво. Толкова хубаво, че пожелал да декларира всички видове вина, които хората били произвели. В този дух на размисъл хубаво е да учим нови думички, но никак не е добре да ги запомним погрешно. Още по-малко да приемаме лесния си успех за велико постижение. Разбираемо е, в някаква степен, да се бърка с думи като “дискурс”, но с тези по-лесничките е лоша идея да го допуснем. Ако изпаднем в подобна нелепа ситуация все пак хубаво е да имаме чувство за хумор и да обърнем всичко на шега – човешко е да се греши.