Приказка за кучето Динго, автор Хелиана Стоичкова

Нова детска книга с приказки от авторката Хелиана Стоичкова. Този път проследяваме историята на кучето Динго и срещите му с разнообразни животни - сприхави, сърдитковци, себични или просто особени. Динго е поставен в ситуация да търси вината в себе си и търсенията му го отвеждат до срещата му с духа на приказките. Кога отново ще видим Динго? Може би на новото му пътешествие, когато духа на приказките го доведе отново на земята за да види и много други животни - усмихнати, спокойни, ведри и добронамерени. 

Приказките в тази книга са:

 Приказка за кучето динго

 Приказка за бухала, който не можел да понася шумове

 Приказка за първата сватба на Гризли

 Приказка на смока за заека новодомец

 Приказка на смока за услужливата катерица

 Приказка за кучето динго и конската муха

 Приказка за втората сватба на Гризли

 Приказка за срещата на динго с червея


Илюстрациите са направени от Луиза Хамел и напълно в стила на останалите книги от поредицата и тази книга има кокетен бутиков стил - оригинални илюстрации, които дават на децата отправни точки за да развинтят въображението си. Точно това, което една детска книга трябва да даде. 

Градобийник, интересните думи

Ето още от подаръците, които получих от различни краища на страната. Истинско богатство!

Бирбат - мръсен ,изцапан.

Градобийник - разхвърляно.

Разпутник-престилка ,която се връзва на кръста и врата.

Чертелива = жена с красиво , изписано по рождение лице. Теферич = прохладно място.

Котеляч - направил си котеляч/разхвърлял си, разбъркал си

Клецало - Това е родппски дървен съд в които се бие млекото за дасе извади масло.

Кестерме - може напряко, аз го използвам като наопаки

Книгите в модерния дискурс

 Говорят хората, че предстои спирането на интернет и то във фъв формата на това свободно ползване, в което го познаваме. Като всяка хипотетична теория и това буди известно съмнение и ние кимаме с глава и си казваме - това няма как да стане. Да, така е. Но истината е, че ние и за други неща сме си казвали, че това или онова няма как да стане, а то се е случвало. В рамките на дискурса, в който живеем, веднъж за винаги трябва да приемем, че всичко е възможно.


Но ако нещо подобно се случи какъв ще бъде ефекта над света на книгите? И означава ли това, че внезапно ще се повиши нуждата от тях, внезапно ще се повиши интересът. Съвсем естествено трябва да предполагаме, че отговорът ще бъде "да". Ако в един такъв нов контекст е позволено въобще да ги притежаваме. 


Антиутопично ли звучи всичко това? Че то вече се е случвало. Но ние сме оптимисти. Това, което знаем със сигурност е, че който обича книгите знае точно какво харесва и нито пускането на интернет, нито спирането му ще повлияе на отношението и потребностите. Фантастичен сюжет по Бредбъри ли ни чака или нищо няма да се промени? Очакваме да видим.

Интервю с Хелиана Стоичкова - Някъде във времето и пространството

Излезе от печат последната ти книга с детски приказки. Къде откриваш историите за децата?

Историите... Детските приказки са много приятно изживяване за мен. Когато ги пиша се потапям в света на децата, представям си усмивките, когато им разказвам нещо смешно, представям си как се кикотят. Представям си как се ядосват заедно с мен и заедно с образите, когато им разказвам за някоя несправедливост и винаги се стремя да им оставя отворена врата както сами да направят оценка на това, което са прочели така и да могат да зададат въпрос. Въпрос към родителите си, въпрос към себе си. Наистина е много приятно да пишеш за деца. А историите са навсякъде. Детинщините са навсякъде. Просто трябва да имаш очи да ги видиш, разпознаеш и да им се усмихнеш от сърце.


Освен детски приказки пишеш и разкази. Някои са наистина абсурдни. Кое те кара да разказваш?

Ами късите разкази станаха вече над 250 и наистина сред тях има сюжети, които на пръвпоглед може да изглеждат налудничави, но в сърцевината си са снимка или на някой проблем, който съм видяла в обществото ни или в поведението на даден индивид. Не са никак случайни. Аз виждам, че сюжетите, които се възприемат по-лесно са и онези, които имат малко по-малко метафори в тях. Това е нормално. Но ако се вгледаме в истории като "Електрически ръце", например, ""Формуляр 5", "Неортодоксално" - тези истории имат страшно много контекст и въпреки, че са разказани само в няколко страници  ако човек ги разгледа отблизо ще види, че втория план на съдържание е по-интересен и вълнуващ. На практика онова, което не е казано е много и буди определени въпроси.


Защо избираш такъв подход в писането?

Защото света е такъв. Ние постоянно виждаме само маркери на определени поведения, виждаме фасадите на хората и трябва по тялото им, по сигналите, които ни дават да се ориентираме за това какви са техните намерения, какво стои зад приветливата им усмивка. И това важи и за цялото общество. Има страшно много фалш, който се прикрива зад лъскави обвивки. Има страшно много несправедливости, които са прелюбопитни. Един живот няма да стигне да бъдат изобличени макар и в една художествена литература, която ги облича в сюжетността на битието. Вземете, например разказа"черни стъпки". Той е изключително демонстриращ интриганството и изменчивостта дори на близките хора. Ще те нараня не защото си ми причинил нещо, а просто защото мога. Това е много сериозна част от света днес. Някои хора не могат да го разберат, защото не са виждали толкова хлъзгаво поведение или са виждали, но не са го разпознали.


Как се прескача от детски приказки на сериозни разкази?

Ами настроението и гледната точка се променят в зависимост от това на кого говоря. Когато говоря на деца ставам по-внимателна като всяко човешко същество,. Точно както е в жиота. А когато говоря на възрастни ставам директна и назовавам нещата с точните думи. Дори, когато прикривам умишлено съдържание в някоя история.


Излезе първият ти роман. Какво ще кажеш за него?

Да. Първият роман. Ами аз много го харесвам. Той започва с едно много тежко начало, тегаво. Кара те да се питаш за това ли ще става въпрос в тази книга. И изведнъж те хвърля в една посока, после в друга. И ти започваш да следваш пътеките, които ти предлага и става все по-динамичен и все по-разнообразен. Според мен се получи много добре, защото когато стигнеш края разбираш, че началото е логично. Света е на път да удари дъното или вече го е ударил и нещо трябва да се направи по въпроса. И лабиринта и другите зони - всичко това не е нормално. 

Този роман, пише най-отзад, е част от трилогия. Какво ще се случи във втора част?

Ами във първа част се запознахме с действителността, и видяхме най-разнообразни абсурди. Някои се опитаха да се съпротивляват и загубиха. Един въпрос остана, обаче - кой е истинският враг и защо прави всички тези неща. Едва ли е за лично удоволствие. Извънземни ли са? Някакви елитарни клики ли са? Някакви болни мозъци, може би. Книгата не даде отговор защо. Тя само показа опитите да бъде открит и спрян този враг. Във втора част ще стане ясно кой е врага и какво точно иска. Ще стане ясно защо са се случили всички тези аномалии и внезапно нещата ще си дойдат по местата. Злото е приело такива размери, че няма шанс да бъде спряно.


А трета част на романа, която си озаглавила "Кускута"?

В трета част идва надеждата. Много е готино да пишеш роман. Честно, признавам, че там наслояването на сюжетност и на настроения дава такава палитра от възможности, че те дърпа като дявол да покажеш още, за заплетеш и още, да затапиш образите още и още докато ги докараш до пълно отчаяние за какво въобще се борят. На къде въобще са тръгнали. И ти се бориш заедно с тях и читателя чака заедно с теб те да стигнат до обетованата си земя - до точката във времето и пространството, вкоито ще постижнат желаното. Да ама не. Много е интересно. 

Кои книги в живота ти бяха определящи?

Прочетох много книги. Мина и доста време. Вече не мога да кажа кое къде ме докосна. Има някои, които упорито не забравям значи наистина са ми харесали.  Най-любима ми е "Алиса в страната на чудесата." Имаше една уникална драматизация и в нея една фантастична детска песен. Пееше се така: "Ах как искам да видя нещо, което никой не е видял. Но не зная кое е това нещо, което никой не е видял. Ах как искам да ида някъде, където никой не е бил. Но не зная къде е това някъде, където никой не е бил."

Какви книги пазиш в библиотеката си?

Хуманитарни науки, естетика, етика, философия и така нататъка. Единствената художествена литература в моята библиотека е поезията и драматургията. Стихове и пиеси. Това имам. 


Над какво работиш в момента?

О, прекрасно е. Над няколко книги едновременно. Току що завърших приказката за "Емили и непослушният Пухчо". Луиза Хамел вече рисува илюстрациите по нея и трябва да споделя, че книгата ще стане очарователна.

За какво се разказва в нея?

Пухчо изпитва любопитство към външният свят и решава да избяга от къщи. Емили е много тъжна, че малкото коте го няма и се надява да го види отново. А той поема на едно пътешествие и точно когато разбира за себе си, че вътрешният му порив, онова, което наистина желае е да се прибири у дома при Емили нещата наистина се обърква. Приказката е съставена от една основна история и вътре в нея са разказани няколко по-малки истории като те имат някакво отношение към водещата история. Дали съм бил неблагодарен, дали съм интересен, какво е да си лош, какво е да останеш неразбран. Какво е да откриеш наистина добри приятели. 



Интервю с Велислава Велева - По пътят прашен на годините

Цялото ти творчество е пропито от мечтата да изразиш впечатленията и чувствата си за света. Какво ти донесе тази мечта?

Удоволствие е, че с нещо мога да помогна на света да стане едно по-добро и красиво място.


Пътят е неравен и нелек за твореца. Твоят път даде ли ти теми за размисъл?

Да, пътят беше труден и нелек, всичко това съм го изказала с моите стихове.


Младостта, зрелостта - всяко време с усещанията си. Кои са най-ярките сред тях?

Младостта с любовта и страстта, зрелостта със преосмисляне на нещата от живота.


Прозрение

 

Няма връщане назад

         по пътят прашен на годините...

Ще те догоня ли някога и аз, любов -

         най-истинският цвят в градините?

 

А може би унесена във скоростта

    на някой кръстопът ще те задмина.

И чак, когато гумите изсвирят ще разбера,

    че няма връщане назад

        по пътят прашен на годините...


Но с вяра в тебе скоростта си аз ще намаля

    за да успееш ти да ме настигнеш

и всяка крачка ще премеря, ще преценя.

    Не ще допусна ти да ме задминеш,

        защото няма връщане назад

по пътят прашен на годините...

 1989

 

Любовта, двигател и сила - какво ти даде тя?

Тя ми даде всичко. Тя беше моята богиня и свобода, моето вдъхновение.


Първа книга - вдъхновяващоли е?

Да, много съм щастлива, че се сбъдна мечта толкова години желана.


Ще има ли следваща книга?

Да, така мисля. Имам още рожби за представяне и те търпеливо чакат да изкачат от стария шкаф.


Какво си помечтаваш да напишеш оттук нататък?

Още стихове и една книга за необичайните неща и хора в живота ми, които ми помогнаха да формирам своя мироглед и да бъда това, което съм сега.


Кои книги бяха мотивиращи и определящи в живота ти?

Аз обичам книгите и съм прочела много, но приказките, стихосбирките, фантастиката и паранормалното.


Има ли места, които те вдъхновяват записането?

Всяко нещо, което докосне сърцето ми вдъхновява, картина, човек, пейзаж, животно - всичко.


Живот

 

Животът ни минава като песен.

Озърнеш се, а вече минал той.

Животът ни е много дълга есен

и крепост завоювана със бой.

 

Какво ще оставиш ти на тези хора?

Какво ще вземеш само във вечността?

Сам като птиците летиш в простора

и търсиш своята красива мечта.

 

Аз знам мечтата ти ще стане истина.

Ще стигнеш до мечтаните звезди.

Но скръб сърцето ще пристисне

по родните поля и планини.

 1976

 


Съжаляваш ли, че още преди години не издаде книга?

Да съжалявам, но явно не е бил дошъл моментът. Всяко нещо идва с времето си.


Какво ще си пожелаеш в света на книгите и творчеството?

Хората да харесат и разберат моите стихове, да могат да стигнат до сърцата и душите им, да им помогнат за постигане на тяхното просветление. Да открият себе си и да променят живота си към по-добро, а именно любов и състрадание към всичко и всички.


Най-четени материали