Семейна гробница


„Изкуството трябва да поставя ударението върху съществуването на вътрешния живот, дето не го дават по телевизията, който не може да се продава.”
Тези думи на режисьора Питър Селърс са добра илюстрация на случващото се в „Семейна гробница”. Авторката Катарина Масети изследва точно вътрешния живот на своите герои. Тя е избрала всеки от тях да ни разказва за емоциите си, преживяното и очакваното, индивидуално от първо лице. Това ни дава възможност да проследим неизменната даденост а именно противоречието между това как се възприемаме ние и как ни възприемат околните.
Катарина  Масети леко иронизира сблъсъците и приканва читателя бързо да абсорбира информацията без пространни тълкувания.
Всъщност авторката не е ограничена от избраната форма. Тук там се прокрадва констатацията че процъфтяващото шведско общество е мит останал във времето преди ЕС. Част от шведите вече трябва да се примирят с факта че са работещи бедни.
И така стигаме до въпроса: Какво иска да ни разкаже авторката? Дали това е странна история за любовта или тъжна констатация за бита на съвременните шведи? Или комбинация от двете?
Преценете сами.

Невидимият пазител, автор Долорес Редондо


В страната на баските, разположена в планините между Испания и Франция злото преминава всички граници и насилствената смърт на млади момичета фокусира в себе си енергията на повествованието. Смъртта е шокираща, мизансценът е страховит.
Убийствата се случват в малкото градче Елисондо разположено на двата бряга на река Бастан в долината Бастан. Всъщност „Невидимият пазител” е книга първа от трилогията Бастан. Заглавието на книгата е код който ни нашепва за създание от баската митология.
Авторката Долорес Редондо ни въвлича в солиден микс от автентична баско-наварска култура и митология.
Инспектор Амая Саласар се движи по ръба между  реализма на ежедневието и ирационалното. Това прави повоствованието магнетично от първата до последната дума.
Главният редактор на списание Clarin  Хосе Луйс Гарсия Мартин в едно свое интервю отбелязва „В глобалния свят продължават да се ценят различията, от една страна, си приличаме все повече, но от друга, ценим все по-високо онова което ни различава.”. Тези думи добре прилягат на „Невидимия пазител”. Различността на страната на баските е видима и се изразява в много аспекти, езикът и неговата уникалност, културните традиции, митологията и ако щете дори матриархалното общество.
„Невидимият пазител” е различният криминален роман.

Хрониките на звеното, автор Андрей Велков


"....независимо от факта, че следващите десетилетия вероятно ще бъдат изпълнени със сътресения, размирици и дори масово насилие, ние няма напълно да се самоунищожим."
  Алвин и Хайди Тофлър
  "Новата цивилизация"





Copy:  
 „Български психар”
Paste:
 История от една потъваща страна.
Zoom:
В романа „Хрониките на Звеното” Андрей Велков детайлизира някой от събитийностите в хрониката на текущите събития  от „Български психар”, придавайки завършеност на умопомрачителната  (не)реална  действителност.
Шокиращи сцени с крайна бруталност по пътя на безумието се натрапват в съзнанието. Паралелно с тях автора създава друга повърхност и там позиционира проблем след проблем. Обществото и обществените взаимоотношения са в зона на тотален дискомфорт.  Държавата е в колапс.  
Книгата тревожи и събужда нашите колебливи и олюляващи се спомени за прехода.  Книгата забавлява но и предизвиква размисли за неизброимото количество пукнатини в корпуса на държавността  които засенчват  дори грозното  опростачаване на нацията.
Exit:
„Бъдещето е непредвидимо. Настоящето пък е навлязло във фаза на дразнещи мутации. А миналото, за което се предполага, че може да да ни даде сведения и утеха, се крие...."
       Жан-Филип дьо Тонак

Бъдещето на персонажите в романа отново е вариантно. В крайна сметка ние читателите разполагаме с шест финала на историята за „Звеното”.
Имаме право на избор.

„Български психар”


Лесно би било в случай че изрека „Този роман е Cool”,но това би било опростено. Истината е че романа освен, че забавлява посредством хумор и story също така дълбоко въздейства, засягайки колективния опит на обществото.
Събитийностите на скоро (не)отминалото време макар да са претърпели много интерпретационни преси са ярки, пластовете се отразяват взаимно в опустошението на реалността. Случващото се в „Български психар” е позиционирано в пределно ясна времева рамка. Но вътре в този времеви отрязък няма време. Случващото се е съпроводено от безвремие. Практически хронологията на събитията е извън времето. А не е ли това усещане една от болезнено различимите характеристики на тъй наречения преход.
Авторът Андрей Велков е превърнал гнева си в думи. Романа илюстрира в трагикомична форма дълбоките ни страхове че сме стигнали дъното, (не)предизвикано от нашата българска обърканост.
Сун Дзъ в „Изкуство на войната” казва: „Да повдигнеш прашинка не е знак на голяма сила; да видиш слънцето и луната, не е знак на остро зрение; да чуваш трясъците на гръмотевицата не е знак за тънък слух.” В този ред на мисли познаването на процесите в обществото, не е знак за разбирането им. За да проумеем своя си свят в момент в който непряката демокрация не сработва, когато глобализма узурпира последните остатъци доброта от обществените взаимоотношения е нужно нещо повече.............
.....................
Всички сме изиграни.

Снежно цвете и тайното ветрило



Романът „Снежно цвете и тайното ветрило” разказва емоционално за живота на две жени които се опитват да живеят достоен живот според нормите на народа яо. Това се случва в Китай, в окръг Юнмин, в началото на 19 век.
В изграждането на образите на Лилия и Снежно цвете прозират белезите на универсалната човешка природа и в същото време авторката Лиза Сий ни поднася различен, дори бих казала уникален културен модел. В този модел една от отправните точки е свързана с нюшу- женски тайнопис, чрез който жените общуват със семействата си, приятелския си кръг и с лаотун- което може да бъде преведено като „сродна душа”. Посредством древната традиция на лаотун се изправяме пред напълно непознат ни контекст на общуване, дълбоко нюансиран и брилянтно предсавен ни от Лиза Сий.
Многопластови са усещанията предизвикани от този роман, но за мен най-ценно е познанието и интуитивното усещане за обективността на представеното.
Френският философ и социолог Ален Финкелкро отбелязва „Какво е литературата ако не въображение.”Проследявайки тази нишка може да се твърди че романът „Снежното цвете и тайното ветрило” е въображение елегантно функциониращо в светлината на историята, културата и традициите на Китай.

Най-четени материали