Какви книги да четем?

А защо не речници? Това е една възхитителна игра на асоциации, при която всяка нова прочетена дума те изпраща в търсене на синоними или думи, които са тематично обвързани. Но най-сладкото е, че така получаваш възможност да се докоснеш до едно необикновено богатство. Нашият език е възприел феноменално количество думи от другите езици. По съвсем естествен начин и с цел да актуализираме съществуването си ние ги приемаме и те веднага влизат в употреба. Когато бях студентка имаше големи настроения, че езикът трябва да бъде пазен чист от чуждици. Това е не само невъзможно, но е несъстоятелно. Друга и по-дълбока е идеята. Впървом да го обичаме, винаги да се отнасяме с уважение към него. Да харесваме "мелодията на неговите звуци сладки". А не да се откажем от възможността да използваме определени думи. Хиляди на брой полезни думи.

Едно нещо за мен е вдъхновяващо ценно в българския език и това е така удобните конструкции за създаване на производни думи чрез надставки и представки. Всички знаем онази анекдотична комбинация "изпонаседяхме се". Глаголът в оригинала е друг, но когато не е необходимо да бъдем драстични можем да изпозваме евфемизми. Седяхме, поседяхме, наседяхме, оседяхме се и т.н. Да обичаш езика означава да обичаш и неговите възможности. Понякога човек съобразено с това на кого говори използва определен набор от думи. Няма да се обърнеш към дете с въпроса "А ти само вербално ли му отвърна или тактилно?" Ще попиташ "Стигна ли се до бой?" Така, че всяка дума има своето място. И колкото повече думи носим в себе си през толкова много понятия можем както да мислим така и да общуваме.

Отвреме на време се връщам към по-стари текстове. Там има откровени бижута. Ако можех да ги подредя на витрина щяха да блестят като диаманти. Те са звънки, звучни, практични и отдавна са излезли от употреба по една или друга причина. Същото е и с книгите речници. Има хора, които не са отваряли речник. А има хора, които харесват да се ровят в тях. И повярвайте, те са пълни с пре-любопитни понятия.

Така, че когато казваме какви книги четем често чувам най-различни отговори. В моя дом навсякъде стоят отворени речници. И най-любима ми е битката с думата "контрапаралелограм", защото е звучна, защото се запомня отраз, а са минали много години откакто бяхме ученици и се наложи да се проведе търсене не за да се установи, че това е някаква геометрична фигура. Това и речника го каза. А за да видя коя геометрична фигура е кръстена така. 

Контрапаралелограм.
Какво е туй голямо нещо?

Дали се мери то на килограм

или охлажда питане горещо?

- Но как не знаеш, то е ясно,

че не е кръг, нито триъгълник.

Стените му са килнати надясно

и тъй се получава успоредник.