Хлопур, хлопуря, хлопуртя...

Играем скрабъл:

- Е, добре сега, какво е "хлопур"? Няма такава дума! Махни я от дъската!
- Е как да няма?! Ти български език знаеш ли?
- Е добре, какво означава хлопур?
- Хлопур си е хлопур.
- Направи изречение.
- Как! С мокрите джапанки - хлопур, хлопур по коридора!
- Нямаш глагол в изречението.
- Добре. Хлопуря с мокри джапанки по коридора.
- Ако хлопуря включва мокрите джапанки, защо ги слагаш в изречението?
- Просто си хлопуртя по коридора.

А? Какво ще кажете, става ли за скрабъл? Всъщност в думичката има някаква логика макар това да е единствената й инцидентна употреба. Би могла да заживее, но трябва да се уточнят джапанките и до колко е необходима дума, която да съдържа пошляпване при ходене, но конкретно с мокри джапанки. Врно е, че знаем този звук много добре и знаем, че няма лошо да бъде назован с още думички, но дали това е неговата думичка? Стига си ми хлопурил по плочките, пречиш. Какво хлопуриш насам натам!? Тва хлопурене ме убива! Скивай тия хлопурници!