Функции по Роман Якобсон, примерна разработка

Ние бяхме длъжни да опитаме да изследваме кино речта посредством функциите на речта. Понеже функциите на Роман Якобсон са най-широко приети и отговарящи на това, което търсим се опитахме да установим може ли посредством тях да замерим атрактивната реч в процеса на нейното функциониране.

Ще има ли замерване на доминантната функция на речта по Якобсон в български филм. Дали това ще определи филма или отделните персонажи. Замерването до момента на 10 минути от “Оркестър без име” и отделните реплики на един персонаж показват безспорна доминанта на конативната функция, подкрепяна от емотивнатаа, фатическата и денотативната в различните случаи. Това ще може да покаже, че първо такъв критерий е несъщностен за проявлението на речта на ниво характеризиране и също така да постави насока за ново изследване с предварителни изводи.

Анализ на функциите на речта в персонажа “съпруг на Пепи” във филма “Оркестър без име” ( Приложение 1 )

Всички данни са приблизителни!

При общо открити 178 проявления на функции:

Функция на речта По Якобсон	Бр. Пъти	% от общия брой засечени функции
Конативна	70	~ 39 %
Емотивна	31	~ 17 %
Денотативна	28	~ 16 %
Фатическа	26	~ 15 %
Поетическа	23	~ 13 %
Метаезикова	0	0 %

            Като тук преди да продължим е важно да отбележим, че преобладаващата конативна функция във фразите на персонажа е подкрепена в много от случаите от съответно емотивната или денотативната функции. Или инак казано при този персонаж конотацията се гради почти равностойно на емоционална апелация или рационална, свързана с реални факти (референция към нещо, “заради тебе ни вкараха”, което се базира на реална загуба на игра и вменява вина – волята на говорещия). Но като цяло по-високата степен на емоционална поддръжка на конотацията означава, че персонажа разчита да убеди и принуди адресанта да действа въз основата на емоционален натиск, въз основата на необосновано притискане. Което е един доста голям процент на своеволно налагане на собствената воля над чуждата, буквално без реално основание и право. Правото да се налага, персонажа е иззел, заграбил в контактуването от останалите.

А цялостната доминация на конативната функция пък показва, че става въпрос за персонаж, който не търпи възражение, постоянно налага мнението си и принуждава другите да действат в негова полза. В този дух относителната равнопоставеност на емотивната, денотативната и фатическата функции е показателна за него. От една страна притиска въз основата на емоция или реална причина, но отдруга всичко това е придружено от подмятания, и постоянна проверка на канала “К`во става!?”, “Пепи! Пепи!”, “Ясно ли е?” и т.н. Към това трябва да добавим обидните подмятания, които са в полето на емотивната функция и които целят да предизвикат реакция, но на основата на обидата, което характеризира персонажа като неуважителен и лош спрямо останалите, което ние на кратко в семиотичния анализ сме определили като простащина.

Това дали преобладаващата конативна функция характеризира персонажа ще разберем едва когато сравним горните данни с данните събрани от останалата част от речта във филма “Оркестър без име”. За да не натоварваме обема на текста с целия сценарий тук ще покажем окончателната статистика след направената от нас проверка.

Всички данни са приблизителни!

При общо открити 182 проявления на функции до 6.57 минута във филма от речта на всички персонажи :

Функция на речта По Якобсон	Бр. Пъти	% от общия брой засечени функции
Конативна	67	37  %
Денотативна	49	27 %
Емотивна	39	21  %
Фатическа	13	7  %
Поетическа	14	8  %
Метаезикова	0	0 %

От извадените данни, които са за съжаление приблизителни се вижда, че някаква разлика между замерените стойности има, но тя е малка. Едновременно малка и едновременно достатъчна за някакъв анализ. Ясно се вижда, че при персонажа „съпруг на Пепи” денотативната функция е по-малка. Тя е 17% към ту 27 % в общата група от реплики. Персонажът „съпруг на Пепи” по-малко съобщава, повече възвелява. Съдържателността на казаното от него е по-ниска. Проявлението на емотивната функция при „Съпруга на Пепи” е по-ниско, което значително обърква. Аз лично очаквах, че ще е по-висока, но излиза, че това е характерност на целостната реч, а не само на един персонаж. Постоянно и неизменно всички персонажи целят да предизвикат емоция в събеседниците си, което може да бъде търсено и в жанра комедия, но за такова замерване дали жанра комедия се определя от завишена употреба на реч с емотивна функция трябва да се разгледат и други комедии за затвърждаване на предположението. 

Друга разлика може да бъде видяна в проявлението на фатическата функция. При „Съпруга на Пепи” тя е процентно двойна съпоставена с общата извадка. Това означава, че „Съпруга на Пепи” в някаква степен се характеризира с употреба на фрази проверяващи канала „Пепи, чуваш ли, бе!”, „Ясно ли е?”, „Защо ще ме прави на идиот той мене!?” и т.н. Но тук вече започваме да имаме проблеми със замерването. В цялостното решение на персонажа постоянните подвиквания „Пепи!”, „Пепи” са откровена фатическа функция и са замерени така както и на другите места, но понеже самият персонаж все вика по Пепи  те са доста. И това е вярно замерване. Но той много често се възмущава или търси съчувствие в другите или търси реакция под формата на разбиране и така много голям брой от репликите са замерени като фатически. Също мога да дам пример в обратна посока с репликата „Ще ти скъсам главата, гад мръсна!”, която е замерена като „емотивна, конативна и поетическа”, но носи и фатическата функция предвид факта, че един баща, който крещи по детето си и се ядосва за нещо всъщност цели да провери дали детето знае, че ако продължава с това, което прави ще бъде наказано. Бащата малко или много проверява дали канала на общуване е отворен и дали детето е в съзнание, че това действие/поведение може да му коства гнева на бащата.  Тоест замерването на функциите с прецизност е твърде трудно и не може да се гарантира, че всичко е било „видяно”. И ако до тук не сте получили усещане за субективността на това замерване е време да заговорим за поетическата функция.

Припомням ви какво представлява поетическата функция - Поетическата функция е натоварвана също с естетическата стойност на текста, в която подборът на лексикалните елементи оказва силно влияние върху функционирането на речта. Тоест замерването на поетическата функция влияе на разпределянето на процентите и е възможно да се пропусне да се вземат предвид нейни появявания под формата на разнообразните лексикални и реторически употреби. С две думи – замерването е почти нереалистично предвид този факт. Още повече, когато сме хванали точно филма „Оркестър без име”, където всяка втора реплика носи поетическа закваска посредством подбора на думи, които предизвикват насмешливост, пренебрежение, чудатост, признавам в името на експеримента, данните би трябвало да бъдат считани за неверни. Веднага давам пример:

„Абе Гоше, ще оглушеем с тва твое думкане, бе!” (денотативна, емотивна)

Истината е, че думата „думкане” е така подбрана, че придава на речта добълнително звучене. Когато правих замерването реших, че не мога да замервам всяка думичка по-странна или по-интересна като изпълняваща поетическа функция или придаваща на речта поетическата функция, но когато започвам да обобщавам виждам, че в общата картина на едно изслездване не можем нито да мерим репликите на килограм, нито да изваждаме думи, нито да ги подреждаме успешно. Можем да добием някаква обща представа, но в никакъв случай не можем да бъдем категорични в поставянето на етикети.

Ако това беше изследване просто на една реплика – то тя може да бъде обезкостена, разгледана през всички призми на всички възможни научни платформи и евентуално да се излезне със съждение с какво точно е натоварена тя. Но когато говорим за цял сценарий пълен само с реплики – хиляди на брой – няма как чисто статистически да не допуснем, че ще имаизвестно недооценяване при замерването. Това се дължи и на поетическото като цяло и на контекста. Няма как да предвидим всеки контекст, всяка смислова обвързаност с репликите на другите персонажи и чисто научно тя не върши много добра работа. Което означава, че тази система не ни върши работа и в търсенето на атрактивния персонаж. Тя може да ни насочи в някаква най-обща посока, да ни помогне най-общо в търсенето на атртактивното предвид семиотичните рамки търсещи отличаващото се, но до там.

Може би е прекрасно това, че сме започнали точно с филма „Оркестър без име”, защото чисто хипотетично ако бяхме попаднали на филм, който подава добри данни това можеше да ни подведе да си мислим, че замерването на функциите на Якобсон може да свърши цялата работа. За радост „Оркестър без име” опровергава очакванията и аз намирам това за прекрасно. Замерването на функциите може да помогне и да даде обща посока – това е всичко.

из докторантура на Хелиана Стоичкова
"Моделиране на Уникалността - Функции на речта в изглаждането на атрактивни персонажи в българската сценаристика"