"Онтологизация на Цигара", разработка на Мария Велкова

Курсова работа на Мария Велкова 
София, 2011 г.
Цигарата е продукт, предназначен за пушене. Представлява малко цилиндрично тяло от хартия, запълнено с изсушен и ситно нарязан тютюн. Дължината му е не повече от 120 мм, а диаметърът му е около 8-10 мм. От едната страна обикновено има филтър. Запалва се от обратната страна на филтъра и димът се вдишва от страната на филтъра.
Изключително важно за онтологизацията на даден предмет или явление е установяването на неговото битие – а именно, че предметът е. При първата си среща с цигарата, човекът не знае какво тя е, а само, че е. В акта на познание този предмет става все по-определен – по функция, по качество, по форма. Предметът съдържа в себе си своите граници, които го отделят от всички други предмети и в процеса на опознаване на тези граници, той става все по-ясен и определен. Границата на предмета е средата между него и другото нещо, в която те престават да съществуват. Те имат своето налично битие вън един от друг. Границата им е едновременно начало на тяхното небитие и елемент на тяхното налично битие. Свойствата на предмета се разкриват чрез времето и дейността. Нещо има една или друга свойственост, доколкото е под външно влияние и е обхванато от отношения. Във времето предметът придобива освен иманентните си свойства и свойството мислимост, което значи, че цигарата става реален предмет, едва когато човекът започне да я мисли като такъв.
Цигарата е изкуствено създаден от човека предмет. В нейното небитие се включват обработен тютюн, хартия за пушене и филтър. Те са конституентите на цигарата, които при своето свързване в едно цяло и при взаимодействието си създават крайния предмет. Най-ранните форми на цигари до голяма степен приличат на своя предшественик пурата. Пушене се практикува от около 5000-3000г. пр. Хр., а употреба на цигари е била регистрирана в Централна Америка около IXв. под формата на тръстики и тръби за пушене. Маите, а по-късно и ацтеките са пушели тютюн и различни психоактивни вещества по време на религиозни ритуали и често образите на пушещи жреци и божества са били поставяни на керамични изделия и по гравюрите в храмове. Цигарата и пурата са били най-разпространените начини за пушене в Карибския басейн, Мексико, Централна и Южна Америка. Може да се направи предположение за произхода на идеята за цигарата. В миналото, когато човекът е палел огън, е използвал най-различни сухи клони и треви, от които при горене се е появявал определен аромат и димът е предизвиквал особени състояния у хората около огъня. В последствие човекът е решил да създаде нещо подобно на това, с тази разлика, че то да бъде мобилно и лесно за използване. Друга причина вероятно е и улесняване на вдишването на дима, тоест насочването му право в дихателните пътища, под формата на струя. Така идеята на човека за умален, мобилен и лесен за използване предмет за пушене води до създаване на образа на този предмет в мисълта. Зародилата се идея първо намира своята външна проява в природен предмет – тръстиките. След това първоначалната форма, а именно несъздаденото от човека средство за пушене, на този предмет се променя и усъвършенства като се добавят други елементи. Битието на цигарата се корени в завършването й като предмет – тоест свързването на нейните части – цигарена хартия, тютюн, често и филтър, запалването й и вдишването на дима от човека. Формата на цигарата е сложното единство на конституентите й.
Основен елемент на цигарата е цигарената хартия. Хартията, която обвива тютюневата смес може да варира по качества. В зависимост от тях вентилацията на живия горящ въглен може да бъде улеснена. Цигарената хартия може да съдържа вещества, които да контролират скоростта на горене на цигарата и стабилността на произведената пепел. Хартиите, използвани за обвиване на края на цигарата (оформянето на цигарето) и загръщане на филтъра,  го предпазват от слюнката и довеждат до умереното горене на цигарата, както и пропускането на дима през един или два реда лазерно пробити малки дупчици за въздух. Скоростта на горене на цигарената хартия се регулира чрез прибавянето на различни форми на микро-кристалинова целулоза в хартията. Листчетата са проектирани по специален начин на различни по шупливост групи, за да се създаде накрая „безопасна” цигара, която да не причинява пожари. При неизползване, тези цигари имат намалена скорост и сила на горене, което им позволява да изгасват сами. Хартията, която не причинява пожари се произвежда като механично се изменят съставките на хартиената суспензия.
Другата основна съставна част на цигарата е тютюнът. Особено важно е, че тютюнът обикновено е смес от различни сортове, които в много случаи се отглеждат в различни части на страната производител. Вкусът на цигарата се изменя при промяната на съставящите я сортове и също така при промяна на условията, при които се отглеждат те. Съвременните цигари, произвеждани след 1950г., въпреки че се състоят от настъргани тютюневи листа, съдържат и значително количество преработени тютюни. Сместа за всяка цигара се прави основно от изсушени листа от вида Вирджиния флю-кюрд (brightleaf), тютюн Бърлей (burley) и ориенталски тютюн. Тези листа са побрани, обработени и отлежали преди смесване и пълнене на цигарата. Обработката на Вирджиния флю-кюрд и Бърлей, която се изразява в нарязването им на ивици, дава вторични продукти като стебла, тютюнев прах и тютюневи парченца. За подобряване на производството на цигари, тези вторични продукти се преработват, така че да могат да бъдат успешно прибавени към тютюневата смес, без осезаема промяна в качеството на цигарата. Най-разпространените тютюневи вторични продукти включват:
1. Смесени листа: тънък, сух пласт, направен от паста, съдържаща тютюнев прах, получен при обработката на листата, ситно смлени тютюневи стебла Бърлей и пектин.
2.  Възстановени листа: подобен на хартия материал, направен от рециклиран пречистен тютюн, тютюневи стебла и „класен” тютюн, чиито парчета са събирани по време на всички етапи на обработка. Възстановените листа са направени посредством извличане на разтворимите химични вещества от вторичните тютюневи продукти. Преработката на останалите тютюневи влакна в хартия и след това повторно прилагане на добитите материали в концентрирана форма. На този етап се използват амониеви добавки, за да се направят възстановените листа ефективни в доставянето на никотин.
3. Наситени или подобрени стебла: разширените стебла са завити, гладки накъсани стебла от тютюневи листа, които са разширени посредством накисване във вода и бързо нагряване. Подобрените стебла се обработват по същия начин, с тази разлика, че след накъсването им се запарват. След това и двата продукта се изсушават. Приличат си на външен вид, но се различават по вкус.
Целият тютюн може също така да се преработи в продукт, наречен наситен тютюн. Той е „обогатен” посредством насищане с течен въглероден диоксид. Следва загряване на обогатения с въглероден диоксид тютюн до изпаряването на добавеното вещество. Тази бърза промяна на физичното състояние чрез CO2, става причина тютюнът да промени състоянието си до това близко на полистиренната пяна. Обработеният по този начин тютюн се използва за производството на леки цигари (така наречените “Lights”) чрез намаляването на относителното тегло на тютюна, като по този начин се поддържа размерът на цигарите, а се намалява количеството тютюн във всяка от тях.
Количественото многообразие на цигарата се изразява в нейните размери. Тя може да бъде къса, дълга, дебела, тънка, което е свързано с количеството тютюн в нея. Към това може да се добави и дебелината на използваната цигарена хартия и размерът на филтъра, от които зависи и размерът на цигарата. Формата й е цилиндрична. Тя е малка и лесна за пренасяне, човекът може да я вземе навсякъде със себе си. Не тежи и не заема място, удобна е и предоставя необходимото количество никотин на пушача. Продава се в кутии по 20 къса цигари, съществуват и други разфасовки като например кутии с 40 цигари или такива с 10 броя.
Качественото многообразие на цигарата е свързано с различните характеристики на тютюна в нея. Тя варира между лека и тежка цигара, в зависимост от съдържанието на катрани, никотин и въглероден оксид. Качествата на цигарата също така зависят и от хартията, която е използвана за направата й. В зависимост от вида й, предметът за пушене може да гори по-бавно или по-бързо, може да бъде лесно възпламеним, което да води след себе си опасност от пожари, а това може и да бъде ограничено и цигарата да е безопасна. Други качествени характеристики на цигарата са цветът на тютюна и на хартията. Те могат да бъдат светли или тъмни. Филтърът на цигарата също може да варира по цвят и вентилационни способности. Има различни филтри, които увеличават качественото многообразие на цигарата. Съществуват специални филтри, които освен обикновения целулозен ацетат или памук, съдържат и малки парченца активен въглен, който „пречиства” дима на цигарата и прави вкуса й по-остър. Има филтри, които са с „естетически” характеристики. Например цигарите Parliament (Парламент) при пушене образуват оцветяване в края на филтъра във формата на цвете или звездичка. Има и специални филтри (като например тези, които се използват при направата на Cartier), които не позволяват ръцете на пушача да придобият неприятен мирис на тютюнев дим. Вкусовите качества на цигарата също спадат към качественото й многообразие. Те могат да бъдат най-различни – от обикновен цигарен вкус, до плодов или ментолов. Към качественото многообразие на цигарата може да добави и гъстотата на дима, който се произвежда от нея – той може да бъде лек или гъст, цветът му също може да варира между светъл и по-тъмен. Ароматът на тютюна и респективно на дима на цигарата също има своето разнообразие – той може да бъде обикновен цигарен мирис или подобрен с ароматизиращи вещества, които му придават лек плодов, ментолов и друг оттенък.
Формата на цигарата е съвкупност от множество други фигури. Цигарата на външен вид е цилиндрична, но в себе си съдържа разнообразни други форми, поради различните части, които я съставят. При рязането и сушенето на тютюна той приема различни форми – извити във всевъзможни посоки, прегънати, намачкани, накъдрени и т.н. Цигарената хартия също може да бъде в различни форми и да бъде завита по разнообразни начини. Филтърът на цигарата също е цилиндричен, но може да бъде и конусовиден. Формата на цигарата е сложното единство на множеството проявления на качествата на съставните части на цигарата.
Мярата на цигарата е свързана с наличието на изсушени и раздробени тютюневи листа, цигарена хартия и, в повечето случаи, филтър, които обуславят целостта на този предмет. Към това може да се прибави актът на запалване на цигарата и самото й горене. Извън тези условия цигарата не може да съществува като цигара. При горенето на цигарата се отделя дим, който всъщност е първопричината тя да бъде създадена. Тя няма собствено движение, тъй като не е жив организъм и зависи от движението на пушещия я. При изпушването на цигарата от нея остава само филтърът и части от обгорял тютюн и цигарена хартия, като този краен вариант се нарича угарка или фас. В този момент цигарата престава да бъде цигара, тъй като не е цяла и не може да бъде използвана за пушене, което е и основното й предназначение и характеристика. В този смисъл цигарата разкрива своята същност напълно, само когато е цяла, или по-точно, когато съдържа в себе си всичките си елементи и е запалена. Защото същността й е свързана с нейното предназначение – да бъде пушена, тоест дима, който отделя при горенето да бъде вдишван от пушача. Следователно, пушачът е част от същността на цигарата.
Цигарата е късна разновидност на пурата. В сравнение с обикновената цигара, пурата е с по-големи размери. Тя е цилиндрично тяло от плътно опакован изсушен и ферментирал тютюн. Също като цигарата, пурата се пали от едната страна и димът се вдишва от противоположната. Разликата между двете е наличието на филтър при цигарата, също така в популярността (цигарата е много по-разпространено средство за пушене), времето за пушене (при пурата то е по-дълго), цената (цената на пурите е по-висока), ароматът (мирисът и димът на пурите е по-тежък и гъст от този на цигарите) и използвания тютюн. Има разлика и в начина на пушене. Цигареният дим се вдишва дълбоко в белите дробове, а при пурата димът се задържа само в устата на пушача. Също така пурата е обвита от цял тютюнев лист вместо с хартия, както е при цигарата.
Съществува и средство за пушене, което е нещо като комбинация между цигара и пура – пуретата. Пуретата също като пурата е обвита вместо с хартия с цял тютюнев лист и димът й не се вдишва дълбоко, както е при цигарата, а остава само в устната кухина. Пуретата прилича на цигарата по времето за пушене – около 7-10 минути. По размер е нещо средно между цигара и пура. Спрямо пурата, пуретите имат по-ниско качество.
Съществуват предмети, подобни на цигарата, които приличат на нея по същност, но се различават по форма. Такива са лулата, наргилето, бонгът.
Лулата също като цигарата е предмет предназначен за тютюнопушене. Тя е съставена от две части – по-широката съдържа тютюна и се нарича „клада”, а по-тясната и дълга част служи за вдишване на дима и се нарича „мундщук”. Обикновено двете части се завиват една в друга и след това могат да се отделят, за да се почисти лулата по-добре и по-лесно. Тя може да бъде направена от керамика, дърво, кост или метал. За разлика от цигарата, лулата може да бъде използвана многократно, тъй като материалите, които я изграждат са по-издръжливи и здрави.
Наргилето, известно още като водна лула, също е средство за пушене. Произлиза от Индия и е широко разпространено в арабския свят. Представлява тръба, на която от единия край е поставен тютюн, индиректно нагрят на огън, а тръбата води до стъклен съд с вода, в който се филтрира димът и после се вдишва от един или няколко маркуча. Може да се използва за пушене на тютюн, билки и плодове. Наргилето обикновено се състои от пет части: чашка, чибук, тяло с тръба и клапан, стъкленица и гумени маншони. Наргилето също като лулата може да бъде използвано многократно като смени се налагат при тютюна, водата и въглена. Също така, при наргилето тютюнът особено много се различава от обикновения цигарен тютюн. Първият е сиропиран, а вторият изсушен.
Бонгът е уред за пушене на тютюн, марихуана и други вещества, който представлява стъклено тяло с две тръби – в едната се поставя веществото за пушене, а от другата се вдишва, като димът преминава през стъкленото тяло, пълно с вода и се пречиства и охлажда.
Съществуват и предмети подобни на цигарата по форма, но различни по същност. Такъв предмет е електронната цигара. Тя е преносимо електрическо устройство, захранвано с батерия, за вдишване на никотин (и други вещества) чрез изпарение. Тя е алтернатива на тютюневите продукти, които се консумират чрез пушене – цигари, пури или лули. Освен никотина, „па̀рата” на тази цигара съдържа аромат и вкус на тютюнев дим, като това се постига без да се използва тютюн, пушек или изгаряне при нейната работа. Електронната цигара е с форма на продълговата тръбичка, чийто външен вид наподобява обикновените цигари. Много от електронните цигари приличат на голяма химикалка. Повечето електронни цигари са за многократна употреба и техните части могат да бъдат заменяни и презареждани с никотинова течност. Съществуват и електронни цигари за еднократна употреба. При автоматичните модели, когато пушачът вдишва през устройството, въздушната струя се засича от сензор. Сензорът задейства нагряващия елемент, който изпарява никотиновата течност, съхранена в мундщука. При ръчните модели, потребителят трябва да натисне бутон преди вдишване, за да активира нагряващия елемент и да се отдели пара. При повечето модели, в противоположния край на устройството, има светодиод, който светва при вдишване.
Вредата от тютюнопушенето, както за пушачите, така и за пасивните пушачи, е безспорно доказана от хиляди изследвания. В тютюневия дим се съдържат множество опасни за здравето вещества – циановодородна киселина, сероводород, никотин, амоняк, въглероден оксид, тютюнев катран, радиоактивни вещества (полоний-210), олово, бисмут, антимон, калий, а също оцетна, мравчена, валерианова и циановодородна киселина, формалдехид и др. Тютюнопушенето води до пристрастяване към никотина и отказването от него е труден, а в много случаи и невъзможен процес. От друга страна то носи и удоволствие за пушачите – намалява стреса, ограничава апетита, замайва леко и приятно. Дори създава особена естетика.
Цигарата сама по себе си трудно може да бъде определена като нещо полезно. В този случай онтологията разкрива същността на този предмет и кара човека да се абстрахира от въздействието на цигарата върху физическото му състояние и да види цялостното й развитие от ритуална вещ в миналото до вреден навик днес.
Предметната онтология се занимава с небитието, възникването, съществуването и изчезването на нещата, тяхната същност. Тя проследява тяхното ставане, свойствата им, границите, качествата им и тяхното количествено определяне, тяхната мяра. Онтологизирането на предметите позволява на човека да види всички техни страни, да опознае същността им, изменчивостта им. Посредством принципите на онтологията се осъществява актът на познание и определяне на всеки един предмет от човешкия свят. 

No comments:

Най-четени материали