Реч

Разграничението език – реч е силно застъпено при Сюсюр, който извежда езика като суровина на речта. Реч е говоренето на даден индивид устно, писмено или под формата на вътрешна реч (на себе си) и е индивидуален акт, който е изграден въз основата на езиковите конвенции.

Това разграничение е продиктувано от факта, че повечето изследвания се стремят да уточнят какво ще влагат в споменаваните понятия. Още повече тогава, когато на сцената стъпва и семиотиката, при която особеностите на езика и речта са фундаментални за извеждането на семиотична рамка.

Прието е, че речта предхожда езика, но без него в качеството му на социална институция, без този код за предаване на съобщението контактуването става невъзможно. Речта е индивидуалното приложение на езиковите елементи, което се различава при всеки един човек. Независимо от този толкова важен фактор, който помага за нарушаване на добрата комуникация хората успяват да си разменят успешно закодирани съобщения и да разкодират заложените в тях послания.

Посредством свързването на езиковите знаци се осъществява речевият поток. Чрез комбинирането на езикови знаци в речта се появяват съответно план на изказ, който е материален, и план на съдържание, който е мисловен. Звуците на всяка от думите реализира плана на изречението, а думите, свързани помежду си, предават смисъл на изречението.

В този смисъл речта е кръстопът, на който се събират количества науки за да оформят едно от най-интердисциплинарните културни явления. За нея говорят не само семиотиката и реториката, но за речта се говори и огромният букет от науки, за които вече говорихме - списъкът е безкраен. Защото речта е присъщ на човека феномен, касаещ толкова много аспекти на културната му активност, че една единствена наука не би могла да го обхване.

В български език под “реч” се разбира също ораторска реч, която се налага леко да дискриминираме не защото не е важна за същността на речта въобще, но защото приноса на подобно задълбочаване в материата не е достатъчен в тази разработка. 

            Според настоящите програми за обучение по реторика речите могат да бъдат класифицирани според различни критерии като цел на оратора, канал на общуване, форма, сфера и др. Така в красива последователност се натрупват монолог, диалог и полилог по форма; Видове диалози на основата на спора и беседата – дискусия, дебат, полемика, диспут и т.н. По цел речите биват развлекателни, агитационни, информационни, а и те на свой ред се делят. Затова още тук е редно да кажем, че ораторската реч не е предмет на това изследване. Ораторска реч би могла да попадне в кръга на разглежданите от нас проявления на речта, но ние не си поставяме за цел нито да изброяваме нито да класифицираме, а още по-малко да търсим целенасочено различни видове ораторски речи в речта на персонажите. Но е важно да споменем, че това не прекъсва връзката на изследването с реториката въобще тъй като реториката предлага един прекрасен инструментариум, с който може да бъде анализирана речта, към което ще се върнем по-късно.

Това уточнение е необходимо не за друго, а защото възниква естествения въпрос какви видове реч има. Ние не се интересуваме от класификация, която старателно да изброим, а се интересуваме от речта като процес на портретиране на персонажите. Не можем да избегнем уточняването на параметрите, в които ще се движим когато говорим за реч и какво точно ще разбираме под реч тъй като самото естество на съпоставката език – реч изисква това от нас. Още повече моделирането на характеристиката на персонажа посредством речта е достатъчно натоварено, само по себе си.

Неизменната връзка между език и реч идва и на още едно ниво – доброто познаване на езика подобрява речта. В най-елементарен план го наричаме „богат речник”. Когато имаш богат речник можеш да организираш речта си по-мъдро, с по-добър подбор на думи и съответно да повишиш нивото на красноречието или преднамерено да украсяваш речта.

Понякога думата дискурс се употребява в смисъла на реч. Това се среща основно във френски семиотични разработки с идеята, че речта е дискурс, тя е поток, действие, осъществяване във времето.

Речта може да бъде осъществена посредством знаци, които не са от групата на естествените езици, но са от изкуствените и формалните езици. Тези други езикови системи могат да бъдат – машинен език, програмен език, език на рекламата, език на готвенето, отиваме по-напред – лингвистична система на облеклото, лингвистика на промишления дизайн и т.н. За тях ще говорим, когато въведем семиотиката.

из докторантура на Хелиана Стоичкова
"Моделиране на Уникалността - Функции на речта в изглаждането на атрактивни персонажи в българската сценаристика"