Речева интуиция на зрителя



Речевата интуиция на зрителя не трябва да бъде нито надценявана нито подценявана. На практика това кореспондира основно на правилото за адекватна адресираност на продукцията към определена аудитория. Ако ще разказвате на деца няма нужда да им говорите за агрегатното състояние и консистенция на сладоледа в жегите. На лексикално равнище не се очаква децата да разберат добре чуждици или специфична терминология.  Освен ако това не е част от игрословица целяща да изобличи псевдо интелектуалност или нещо друго. Иначе казано правилното определяне на аудиторията на една филмова продукция неминуемо определя и границите, в които могат да се търсят лексикални маркери за характеризиране на персонажите.
            По същият начин ако сме извели, че е адекватно във филм от времето на турското робство персонажите да говорят на турски или някаква смесица от турско български с изпълнението на тази задача трябва да се внимава. Прекалено старателното изваждане на остарели лексеми отразяващи този период може да не е по никакъв начин позната на аудиторията. Престараването ще доведе до дефект. Иначе казано по такива въпроси трябва да се работи с мяра и усет.
            Тогава зрителят, благодарение на своят езиков и речеви опит ще може да се ориентира правилно в подадените му речеви и езикови маркери.

 „Американският рибар прилича повече на гренландския рибар отколкото на американски милионер”
Роуел Кент

Защо изследванията над речта на групи и индивиди могат да помогнат за изследването на речта на персонажа? Отговорът е заключен във въпроса.
Тъкмо благодарение на всекидневният комуникационен и социален речеви/езиков опит зрителя разпознава заложените от сценариста маркери за определена социална, полова, психологическа, професионална и т.н принадлежности, с които е натоварен персонажа.
Интерпретирането на речта от зрителя се осъществява благодарение на неговите асоциативни схеми, натрупан опит и социална принадлежност.  Разбира се, че влияят и чистотата на канала, шумове и други елементи, които ще засегнем по-нататък. За сега се спираме на интерпретационните способности на зрителя (да схваща заложените в речта маркери и смисли), които се формират отново в средата, традициите, населеното място, пола, възрастта, нрава, субективните предпочитания, владеене на чужди езици, ограмотеност и т.н. Тоест веднъж твореца трябва да познава речта, втори път зрителя трябва да я познава и трети път твореца трябва да познава интерпретативните възможности на зрителя. Тоест да борави съмо с със своята интуиция е разрешено единствено на аудиторията. Сценариста не бива да се оставя на вълните на своята интуиция без да я подплати с адекватни познания над речта, която е основното му средство за изразяване на смисли.
Дори когато говорим за дадаизъм (бебешко подобен говор, неразбираем) и лабдакизъм (религиозен, неразбираем, ритуален говор, който не е задължително да означава нещо извън значението на своята ритуална функция), както и непознати чужди езици от най-далечни кътчета на планетата зрителят има готовност да ги разпознае като неразбираеми тъкмо благодарение на своята интуиция да разпознава езиковите конвенции. Веднъж разпознати като неразбираеми брътвежи те означават точно това за зрителя и той моментално разпознава причините поради които се среща с такива говори.
По отношение на интерпретацията, обаче, могат да се кажат още много неща, които стоят отвъд идиолектите, регистрите, лексемите и познаването на един или друг професионален говор. Умберто Еко въвежда асоциативните схеми и ни дава добра идея за организацията на лексемите в асоциативни групи, които са приблизително близки между различните хора. Но веднага можем да дадем пример за големи разминавания. Асоциативните схеми по отношение на думата “война” на един индивид роден през 1990 г. са коренно различни от асоциативните схеми на човек който е роден през 1930 година. Възрастният индивид има спомени от време, в което са избити повече от 30 милиона души. Виждал е как откарват по дунава шлепове пълни с евреи за да ги давят в морето, чувал ги е как плачат и в неговите асоциативни схеми са включени бомбардировки, загинали близки, немотия, мизерия и глад. А в асоциативните схеми на индивида от 1990 войната е свързана с телевизионните репортажи за някаква война в Ирак, някакви военни операции в ивицата Газа, някакви световни войни, в които има един Хитлер и един Сталин и също така има някаква Полша. Но най-вече образа на войната е свързан с американското кино, автомат калашников и драмата в Пърл Харбър.
Всичко казано до тук беше отбелязано за да се демонстрира, че когато пишем речта на един персонаж ние не се съобразяваме единствено с достоверността на самия персонаж и неговите лични качества, но ние се съобразяваме изключително активно с езиковата компетенция на избраната аудитория. Без да я познаваме уверено не бихме могли да разчитаме, че ще се смее на шегите, че ще разбере тънките намеци, че ще оцени заложените архаизми или сленгове. Много важни в тази посока са изследванията над езика и маналитета, защото речевата реакция на хората може да се базира на:

-          Използване на лексикални единици, принадлежащи към различни семиотични полета
-          Използване на изрази с различна степен на експресивност
-           На принципиални различия в използването на дискурсивни думи
-          На различно отношение към езиковата демагогия
-          На нееднотипно опериране с интенцията”
( Език и манталитет, Стефана Димитрова „Към въпроса за методологията на изследването” - 20 стр. )

В тези изследвания се говори за оформянето на манталитета, националният характер както и ценностната система, които също оказват влияние над езиковото поведение и усещането за езика. Това ги прави много ценни и интересни за пишещите, които имат желание да осъвършенстват подхода към изработването на речта. Интересна е и етнометодологията, която изследва главно локалната организация на редуване на репликите в диалогичната реч и на диалогичните двойки.

из докторантура на Хелиана Стоичкова
"Моделиране на Уникалността - Функции на речта в изглаждането на атрактивни персонажи в българската сценаристика" 

No comments:

Най-четени материали