Моята експедиция из дебрите на бъларския език открива постоянно нови съкровища. Както обикновено се случва за един някоя думичка е известна, а друга не. Събеседникът му пък има съвсем различен набор от понятия, които си е колекционирал през времето. Това са онези периферни понятия. рядко ги използваме, обикновено са ни подарък от определено място или социална група.
Петимен - изненадващо често използвана може да се случи въобще никога да не сте я чували. Петимна съм да те видя. Изгарям от желание, нямам търпение.
Бурник - лейка. Жена, оставих бурника тука, а сега го няма.
Топоря - топур, топур вървя нанякъде. Тръгнал съм към лозето и топоря натам.
Чух един коментар, че не е редно думи като "топоря" да са част от тест по български език и литература и особено въпроса да е свързан с нейното значение. Питат ме това книжовна форма ли е. Ами реално щом е част от речника значи е съвсем легитимна българска дума, независимо от нейния произход или честота на употреба. В този смисъл е част от книжовния език. Но от друга страна поради прекомерно сегментиране на употребата тя е реално или диалектна или социолект и съвсем не е задължително познаването на нейното значение.
И още един коментар - няма нищо задължително в познаването на езика. Езика е код, който ние научаваме за да можем да се разберем с останалите представители на обществото. Колкото по-добре позваме кода толкова по-добре за нас и за останалите. Но кода колкото по-близо е до ежедневната употреба толкова по-догматичен става и респективно колкото по-в периферията на употребата се намира толкова по-малко догматичен става. Дали топоря, тропотля, или просто вървя нанякъде - това е предмет на субективна и твърде индивидуална преценка за дискурса на ходенето и още повече емотивната функция на речта докато я използвам.
В този смисъл кода е както отворен за интерпретации така и жив. Езика трябва да бъде жив. хората трябва да го претворяват до определен размер. Той все пак така е възникнал.
No comments:
Post a Comment