Социолекти

Социалните диалекти се наричат още социолекти. Макар да се вписват в общата картина на диалектите те не са напълно такива. Тяхното възникване и оформяне, натрупване и привнасяне от други езици ги прави много по-различни.

            Социолектите не са точно диалекти.  Това са езикови групирования развиващи се в следствие на оформянето на социални прослойки в обществото. Социолектите имат особенности в своя тезариус под формата на нови думи, но използват естественият език и местните диалекти. Социолектите или така наречените социални диалекти биват два вида - професионални и жаргонни.

            Професионалните социолекти възникват за да задоволят нуждите на групи, които упражняват еднаква професия, да разменят по-качествено информация. Тези допълнителни думи възникват и с появяването и усвояването на нови термини в тясно профилираната област като много често остават неразбираеми за останалите хора. Тясно профилирани музикални термини остават неразбираеми за широката публика, технически термини от най-разнообразни области също затрудняват хора, които не влизат в професионално обособената прослойка. Този феномен се формира и поради непрекъснатото стратифициране и натрупване на познание във всички области придружено от нови думи, нови информации, чието крупно усвояване е трудна задача.

            Например в културологията е известно, че при някои народи в северните страни и по-специално при ловците могат да бъдат изброени до 15-20 думи за различните видове сняг – мокър сняг, сух, току що навалял, с ледена кора, твърд, мек, студен, вчерашен, стар и т.н. При обущарите у нас има дума за всяка част от обувката – бомбе, маскаре, юс, фтерна, кобарак, филе, език, форт, табан, вардало, гьон, флек, подметка, ток, капак, долмакък, хастар, формала, стелка. 

из докторантура на Хелиана Стоичкова
"Моделиране на Уникалността - Функции на речта в изглаждането на атрактивни персонажи в българската сценаристика"