Изисквания към речта на персонажа

В най-общ план елементите на речта в характеризирането на персонажа могат да бъдат сведени до това да отговарят на изискването за информативност, хомогенност, аксиоматичност, характерност и атрактивност.

„Речта в характеризирането на персонажа трябва да отговаря на изискването за информативност, хомогенност, аксиоматичност, характерност и атрактивност”

Извадка от лекция на проф. Станислав Семерджиев

Защо се налагат подобни изисквания към сценариста, когато на пръв поглед богатството на езиковите средства изглежда като достатъчна предпоставка за изграждане на една добра реч на персонажа?

На първо място илюстрирането на характеристиката на персонажа посредством речта е де факто улавяне, вклиняване на определен брой смисли в потока на речевия дискурс.  Това запечатване на характеризиращия смисъл в речта не може да бъде направено единствено въз основата на усет. Усета може да бъде възприет когато говорим за литература, но когато говорим за кино се изисква премереност и адекватност на формата. В киното с речта се борави изключително премерено, внимателно и там всяко излишество или недостатъчност, свободни съчинения или каквато и да е прекаленост несъобразени с контекста на общия дискурс се осъждат първосигнално и безапелативно. Още повече те пречат на останалите изразни средства. Затова към речта като характеризиращ елемент са поставени няколко основни изисквания.

На първо място речта на персонажите трябва да е информативна. Това включва тя да предоставя достатъчно информация за това кой е персонажа, какво е неговото значение за развитието на сюжета, какви са отношенията между отделните персонажи, какви са целите, мотивацията и дори защо се очаква от нас да се интересуваме. Тази информативност е същностна в общия дискурс на филма и е едно от основните градивни средства. Без да сме запознати с подобни въпроси касаещи персонажа и произведението гледането на филма се обезсмисля.

Като добре е да подчертаем, че когато говорим за информативността на речта като същностна не бива никога да забравяме, че ние анализираме речта като градивен елемент в кино продукцията, а не като единствен градивен елемент на киното. Информативни са и могат да бъдат, естествено, всички използвани  изразни средства. Онова, което е специфично при речта е, че сценарият се явява основа на всички останали, а сценарните текстове са приоритетно речево изградени. Описателните текстове са сведени до минимум и тъкмо речевият репертоар е принуден да съдържа в себе си почти цялата необходима информация. Ето защо информативността на речта на персонажите е същностна.

Второто изискване към речта на персонажите е това за хомогенност. Речта отразява мислите и действията на персонажа така както в реалния живот издава в най-тънки нюанси не само нашите позиции и мисли, но и нашите намерения, нашите страхове, обременености, предразсъдъци. Тук всичко което казахме за социолингвистичните особености на речта влиза в пълна сила. Персонажа, бидейки проекция на даден модел на мислене и говорене съдържа в себе си препратки към реални езикови явления, които характеризират неговата принадлежност към определена социална прослойка, професия, възраст и т.н.  Селяните използват диалектен говор, гражданите от различните градове носят различен акцент или използват просторечие. Просторечието, между впрочем, е силно интересно. Това е разговорно обособена форма на книжовния език с евентуални заметки в посока на сленгове, диалекти, жаргони или арго. Персонажите говорят на книжовен език единствено ако те са част от група, която държи на книжовния език, каквито могат да бъдат интелектуалците, например. Разбира се, че всяко правило има изключения, което може да се яви силно портретиращ момент. В това отношение подбора на езикови средства трябва да е внимателен и да се стреми да отразява заложените в общата пресонажна характеристика заявки.

Но тъкмо в общата персонажна характеристика се търси хомогенността на речта. Редно е заявените в началото на сценария езикови маркери да се видят и впоследствие. Тоест хомогенността изисква последователност, логичност и изграждане на един общ дух на речта, използване на еднородни, дори еднакви езикови средства за съответният персонаж и то в един речеви континуум.

Следващото изискване е за аксиоматичност. Когато говорим за аксиоматичност на персонажа ние неизбежно застъпваме проблематиката на съчинената реалност, която трябва да улови и спечели зрителя. Той трябва да ни се довери, че това, което му разказваме може да бъде вярно, може да съществува някъде и някога. Това е много деликатен момент за коментиране, защото до колко ние сме изградили един персонаж достоверно е поле за сериозен размисъл. Какво означава на първо място „достоверно”?  Създавам от нищото образа на човек, който трябва да бъде месар в моят разказ. До къде мога да се простра в неговото усещане за света и мога ли да кажа, че преди това е бил космонавт и му доставя уникално удоволствие да кълца месото защото си представя, че това са парчета от извънземни? Как ще защитя тази условност и ще успея ли да накарам бедният зрител да ми повярва и да се остави  да го водя в посоката, която съм избрала. От къде се взеха извънземните – ами те са форма на травма след безкрайните изследвания и манипулации от страна на военните преди пътуването в космоса. Очакването да бъде срещнат извънземен живот за да се реализира извършеното обучение е довело до отклоняване в шизофренични модели на поведение. Затова удоволствието от кълцането на месо е отговор на нереализираните очаквания, неосъществената среща. За да мога да поставя такива условности пред зрителя аз трябва да мога да ги защитя и част от защитата ще се появи в говора.

Това отклонение беше приятно за писане, но можем да предложим реален пример от филма „Мъжете, коrто се взираха в кози” с Джордж Клууни. Там сме поставени в условната ситуалиця да вярваме или да не вярваме, че посочените мъже могат да убият коза с поглед и това се дължи на куп причини и влачи определени следствия. Ето пример за аксиоматичност – мога ли приема аксиомата и да продължа нататък?

Изискването за характерност произтича от необходимостта персонажа да бъде отличим от останалите персонажи. Начинът, по който говори трябва да отразява същностните му разлики от останалите, да го обособява като отделна единица, която играе своя собствена роля и живее свой собствен живот. За да повярваме, че той е отделна личност от останалите персонажи трябва да можем да идентифицираме неговата същност по говора му. Този елемент от речевата характеристика обикновено е силно подпомогната от действената характеристика. Много често персонажите са част от една общност, която споделя общ езиков регистър и поради тази причина използват еднотипни езикови средства. В такава ситуация идиолектите (индивидуалната употреба на езика) може да не се чете достатъчно ярко. Въпреки това е необходимо да се мисли в тази посока и да се търсят отличителни езикови средства за постигане на нюансировки и пълнота на образа. Тогава речта на персонажа става негова лична и характерна. 

Когато стигаме до изискването за атрактивност на речта на парсонажа неминуемо започваме да навлизаме в същината на тази разработка, а именно необходимостта да определим какво представлява атрактивността и впоследствие как тя се постига посредством речта.

На пръв поглед изискването за атрактивна реч прави заявка за красноречие, оригиналност, запомняемост, яркост на персонажа постигнато посредством ефекта на речта. Какъв би бил смисъла да използваме думи в едно художествено произведение като филма ако те няма да са натоварени с поетическа функция. Например как би звучал филма “оркестър без име” в един официално делови стил. Тъкмо тук, като един от възможните примери, използването на атрактивна реч изпълнява общата заявка и постига ефект на атрактивност.

Но понятието атрактивност все още не сме обособили нито като обхват нито като съдържание. Това ще направим в следващите глави от разработката. За сега ни е достатъчно да отбележим, че атрактивността като цяло е изискване към речевата характеристика. Съвсем различен е въпроса до колко ще се впуснем в изпълнение на това правило и дали няма да оставим някое друго изразно средство да портретира атрактивността на персонажа. Иначе казано трябва да правим разлика между атрактивност на персонажа постигната преобладаващо посредством речта и атрактивност постигната с преобладаващо други средства.

Тъй като сценарият е първичният текст, от който се тръгва в работата над филма атрактивните персонажи на този етап са вече обособени. Тоест те вече са привлякли вниманието на сценариста и в тях се очаква да е вплетена и атрактивна реч. Но не е задължително тя да е водеща. Ето защо когато търсим атрактивни персонажи ние ще се интересуваме от онези, при които речта играе доминираща роля или ролята й е отчетлива.

Но как функционира речта за да постигне набелязаните горе ефекти? Можем ли да говорим за функции на речта в характеризирането на персонажите? С този въпрос ще се занимаем, когато стигнем до функциите на речта. 

из докторантура на Хелиана Стоичкова
"Моделиране на Уникалността - Функции на речта в изглаждането на атрактивни персонажи в българската сценаристика"