Понятието "Атрактивен"

До тук разяснихме много неща за речта въобще, но възниква логичният въпрос защо когато говорим за атрактивна кино реч имаме нужда от семиотиката. И защо предстои да се запознаем с нея. Като начало ще се опитаме да дефинираме самата атрактивност.

“Една интерпретация не може да бъде правилна или неправилна, а само по-вероятна от други”

            Адриана Дамянова, “Интерпретация на литературен текст”

В тази първа част на разработката следва да си зададем няколко уточняващи, но важни въпроси. На какво изискване трябва да отговарят персонажите за да се впишат в рамките на нашето изследване. Не е ли терминът „атрактивен” основа за множество спорове кои персонажи могат да бъдат включени в това изследване и кои не принадлежат в него.

            Атракция е термин, зад който стои достатъчно богата конфигурация от значения. Кои явления в живота могат да получат определението „атрактивни” и каква стойност има това определение в реалният живот. Какво се променя когато говорим за художествена действителност и как трябва да търсим атрактивните персонажи в нашето изследване.

            Според „Български тълковен речник”, трето издание, 1976 г., София, Издателство “Наука и изкуство” думата „атракция” идва от латински и означава „ефектен номер от програмата на забава или представление, който привлича публиката”.  На английски „attractive” - [ə'træktiv] означава привлекателен, примамлив и дори притегателен. И на двете места ударението пада върху смисъла на атрактивното и атракцията като явление, което привлича публиката, примамва я да гледа и задържа вниманието й. По смисъла на това, първото условие за да имаме атрактивен персонаж ще бъде неговата притегателна сила, провокацията да гледаме, да насочим вниманието си към него. Провокацията да следим неговото развитие и действия поради неговата привлекателна сила.

            Но за да се събуди такъв силен интерес е необходимо зад тази провокация да стои нещо интригуващо, нещо, което ни вълнува и ни интересува. Тоест следва да изведем още едно изискване към атрактивният персонаж – той трябва да кореспондира на нашите интереси, на нашата преценка за това кое е интересно и кое не. Трябва да можем да идентифицираме себе си или нещо, което познаваме с него. Това прави нещата малко по-сложни. За едни хора даден персонаж ще е интересен за други не. Субективната преценка по този въпрос може да варира от едната крайност до другата, да се прояви в хиляди нюанси и да обърка тотално изследователя ако не се появи още един критерий.

Но какво става когато сведем тези заключения до параметрите на киното, което има огромна аудитория, която се формира от множество под-аудитории. Групи от хора с различни професионални, интелектуални и други интереси. От значение е вида и характеристиката на аудиторията. Дали тя е адресирана правилно. Дали не говорим на аудитория, която не се интересува от изложените проблеми. Или ангажираме вниманието на възрастова група която се вълнува от друга тематика. Това би ни помогнало ако изследваме детски филми или филми които са по-подходящи  за хора над определена възраст.

И тъй като всеки филм търси и формира своя собствена аудитория ние следва да търсим онези персонажи, които са вярно ориентирани в контекста на произведението и правилно адресират своята аудитория. Правилно изпълняват своята функция в него и са представени и формирани по начин, който не е в противоречие с заложените във филма очаквания на аудиторията. Можем да определим този параметър като адекватност, като верност със общото съдържание. Ако атрактивният персонаж не е изразен вярно в речта си той реално не обслужва общата идея и дори да ни се струва атрактивен той не работи. Вярно е, че такова несъответствие може да бъде търсено като ефект, но чисто функционално ако персонажа не върши своята работа в едно произведение той е излишен и трябва да бъде променен или премахнат. Изискването за вярност на персонажа към контекста на художествената действителност е важно и е условие за постигане на атрактивността.

            Правилно адресираната аудитория и верността на персонажа са неотделима част от неговата атрактивност.

Но достатъчни ли са тези условия за да постигнем изграждането на атрактивния персонаж? Поставихме условия, че той трябва да бъде привлекателен като отговаря на изискванията да бъде интересен, правилно адресиран, да бъде и верен. Но макар и да изпълним всички тези условия сякаш не сме казали най-важното, онова, което изгражда същината му. И това му качество ще кореспондира на условието за интересност. Той трябва да е по някакъв начин или посредством някоя своя черта уникален, друг, различен, дори специален за да се отличава от останалите персонажи. Ако той не ни представя нещо ново и различно в себе си той не би могъл да ни се струва дотолкова атрактивен, защото виждаме неговите черти в други персонажи от същото произведение.

За да отделим онези персонажи, които могат да бъдат намерени за уникални в даден контекст е необходимо да се обърнем към семиотичната рамка на знака, в която плана на изказ и плана на съдържание на цялостната реч и проявление на персонажа се вписват по уникален и специфичен начин в контекста на художественото произведение като знак. За тази семиотична рамка предстои да говорим и ще изведем защо тя работи в определянето на уникалността на песонажа.

Когато речта на персонажа се явява знак за неговата атрактивност ние по необходимост се обръщаме към семиотичните разработки и разглеждаме характерността на речта му като знак за неговата същност. Без тази знаковост на речта персонажа би загубил своята емблематичност и съответно своята атрактивност. Едва когато преминем през този анализ на знаковост на персонажа и на знаковост на неговата реч ние можем да пристъпим към по-подробен анализ на речта като употреба на определени езикови средства и похвати, които рисуват и градят тези знаци представящи персонажа.

Тъй като нас не ни вълнуват атрактивните персонажи въобще, а онези персонажи, чиято атрактивност е постигната посредством речта като последно изискване за атрактивност ние ще поставим необходимостта от атрактивна реч.

Атрактивна реч тогава следва да представлява реч, която е белязана от особености, красноречивост, премереност и характерност. Получава се ситуация, в която на нас като изследователи ни се налага да огледаме един и същ въпрос от различни гледни точки. Атрактивната реч на персонажа видяна от гледна точка на езиковите похвати и атрактивен персонаж постигнат посредством реч като знакова структура, отразяваща характерността на персонажа от гледна точка на семиотиката. Един и същ субект на изследване разгледан през призмата на две науки. Но освен тях самото изискване за характерност се отнася до самата същност на драматургията да рисува с реч, да гради като в речта въплатява същността на персонажа.  Тези изсквания към атрактивния персонаж сме се опитали да обособим като критерии за определяне на неговата атрактивност.

Необходимо е да кажем още нещо относно верността на персонажа. На пръв поглед изглежда, че изискването за уникалност предполага лек конфликт с верността на персонажа. Навярно някой би поискал да възрази, че нима в една пародия абсурден персонаж привзет от друга художествена действителност не е атрактивен със своята неадекватност и сбърканост. Той изглежда абсолютно сбъркан и непоследователен, но работи. И това е чудесен пример за илюстрация на семиотичната рамка, за която споменахме. Той, бидейки привзет от друга художествена действителност, на пръв поглед неверен е всъщност верен в контекста на пародийния жарн, в който е вписан. Но ако внесем същия този персонаж в една драма или категоричен трилър ние вече се опитваме да го впишем  в контекст, в който той изглежда неадекватен. Подобна еклектика може да съществува, но при нея същностен е въпроса доколко е атрактивна и успешна. И всичко това, изразено в най-прости думи, отразява смисъла на изискването за вярност спрямо контекста на произведението.

Защото ние ще използваме семиотичната рамка за да открием различният, уникалният персонаж, да локализиламе източника на речевата атрактивност посредством отхвърляне на онези неща, които са повтаряеми и валидни за речта на всички персонажи въобще в сценария. Когато успеем да отделим онзи персонаж, който проявява уникалност в речта си според семиотичната рамка ще получим посока къде да търсим атрактивната реч. 

Но за да стигнем до там трябва да въведем и семиотичната рамка. 

из докторантура на Хелиана Стоичкова
"Моделиране на Уникалността - Функции на речта в изглаждането на атрактивни персонажи в българската сценаристика"