Когато говорим за език по необходимост се налага
да споменем, че ние ще боравим със знаковата система на естествените езици.
Естественият език е езикът,
приет за книжовен, общовалиден и поради тази причина общоизвестен. Естественият
език е родният език – български, френски, италиански. Неговата употреба е
конвенционално приета от всички членове на обществото, в което се е наложил.
Езикът, съвсем накратко, е изграден от
звукове, морфеми, думи и изречения, които се наричат езикови единици, които
образуват езиково равнище. Единиците от тези езикови равнища образуват
единиците от по-високо равнище. Звуковете образуват морфеми, морфемите думи и
т.н. Така се формира езиковият фонд, който служи за общоприет код, който да
опосредства речеобразуването.
Естественият език е резултат от
колективни натрупвания и притежава склонността да се обогатява, да губи части и
да се налага над други езици. Тези процеси до някъде имат отношение към нашата
работа, защото тъкмо разбирането на езика като модифицираща се система ни
помага да приемем, че неговото богатство не е нито от вчера, нито че неговата
конвенция е статична. Да, конвенцията му е статична по отношение на
синхроничното изследване, което правим в момента, но в диахроничен план езика
се развива. Веднага можем да приложим пример с думата “Другарю” и съответно
“Другарко”, които ще срещнем в голяма част от българското кино заснето през
периода на социалистическо управление, които днес са натоварени с по-различен
смисъл а и твърдоглаво излизат от употреба. Даже можем да кажем, че почти не се
използват. В този смисъл езика като конвенция от днешния ден не може да
пренебрегне, дори да ни се иска, факта, че разглежданите филми все пак са
създадени в друг период и поради тази причина самите думи като знаци са
натоварени по съответният специфичен начин.
Тъй като не е задача на това
изследване да прави подобен анализ за нас ще бъде достатъчно тогава, когато е
необходимо, да отбележим съответната промяна в разбирането на даден езиков
знак. Например случая с думата “Другарю” е доста проблемен тъй като пред нас се
изправя следното за разрешаване: какъв трябва да бъде прочита на тази дума в
контекста на произведението, което отразява дадена социалистическа
действителност? – Прочит от гледна точка на социалистическата действителност, в
която съществува думата с конвенционализиран смисъл или прочит от гледна точка
на съвремието, в което значението на думата е натоварен с допълнителен смисъл.
На този въпрос ще си отговорим с помощта на семиотиката, която помага да
разграничим дискурса на произведението от действителността, в която е създадено
то и действителността, в която се намираме ние. За сега ни е достатъчно да
разглеждаме езика като система от думи, с които речта борави и с които речта се
реализира.
Когато говорим за естествена езикова система в синхроничен план е
необходимо да споменем отново книжовният език,
който се стреми да я ползва според всички установени от граматиката
правила. Училищата, медиите и обществените институции се стараят да го налагат
употребявайки го „правилно”. Понякога дори прекалено правилно. Примери за прекомерното
взиране в тази правилност има много и те всички се обявяват в защита на
книжовния език макар да затрудняват обществото, което винаги се старае да
намери по-лесни и преки пътища за говорене.
Книжовният
език е езикът на който трябва да говорим, но ако всички персонажи говорят
правилно няма ли да се усъмним в достоверността им? За да достигнем
достоверност при изграждането на речта на персонажа се налага много често да
създадем изкуствено дефекти, които да го слеят с реално говоримия език. Твърде
изисканата правилност също може да се използва но за далеч по-претенциозни
персонажи със съответна персонажна характеристика, която сама налага книжовна
реч. И така правилността и неправилността на употребата на книжовния език може
да се използва като инструмент в ръцете на сценариста.
Но
когато говорим за езика като система е необходимо да споменем също и диалектите
и социолектите и професионализмите, които са част от естественият език, с който
боравим, когато работим над речта в киното.
из докторантура на Хелиана Стоичкова
"Моделиране на Уникалността - Функции на речта в изглаждането на атрактивни персонажи в българската сценаристика"
"Моделиране на Уникалността - Функции на речта в изглаждането на атрактивни персонажи в българската сценаристика"
No comments:
Post a Comment