В началото бе словото - тема на Хелиана Стоичкова, 2002 г.

В началото бе словото,

         а след него - манипулацията.

         "Всеки ден оттук минават хиляди послания. Само някои от тях се открояват, внушават идеи, предизвикват реакция, подтикват към действие. Ние ще настаним вашето послание трайно между ушите на потребителя."

         Ние - Кои?

         Ще направим - Какво?

         Ще предизвикаме реакция - Къде?

         Ще го направим трайно - Кога?

         Как?

         Защо?

          - Това са въпросите, които задавам аз.

         А мога да започна и така:

         Светът и бизнесът в една дума - Комуникация.

Журналистиката има две основни функции - да осведомява и да бъде отговорна.

         Всеки има правото да се информира.

         Когато си пуснете новините, например, за да разберете какво се е случило през деня, медията трябва да ви отговори на следните 5 въпроса - Какво, Къде, Кой, Кога и Как.

         Според Лъчезар Точев, обаче, "след журналистическата анкета, едва ли има по-манипулативен жанр от най-обикновената новина." Защо? Защото, когато потребителят проследява коментар или му се обяснява някакво събитие той стои нащрек и запазва правото си да не се доверява на източника. Когато, обаче, потребителят следи новините, той гледа на тях като на факти, като на "първичната информация", каквато те трябва да бъдат, но може би не са. Поради тази причина Лъчезар Точев решава да проследи (в случая) текстовете на новините по БНР и да направи "структурен анализ" на жанра.

         Това изследване е от 1999 г. от 1 до 15 март, на сутрешната емисия от 9 ч. и включва 171 новини. Целта му е да провери дали има отклонения от жанровата конструкция, какви, в каква посока и до какви резултати над слушателя водят те. Разбира се, той припомня, че първите въпроси за да се избегне коментара са Какво и Къде.

         От всичките 171 новини адекватни и отговарящи на изискването са 11. С отговори на всичките пет въпроса са 28, а в останалите 132 текста липсват по 1 или няколко отговора, с което те губят характеристиката си на новина и се превръщат в псевдоновина, което води до манипулативно дезориентиране. Проблемите според него в това отношение са два: Първият е липсата на достатъчно ориентири за самостоятелна преценка на събитията. 96 текста остават без отговор на въпроса Кога. 59 без отговор Как. 41 без отговор Къде. Вторият проблем е, че 100 от 171 текста започват с отговор на въпроса Кой, което само по себе си е едно перманентно набиване в главите на потребителите на имена на политици и отклоняване от същината на информацията - какво се е случило. И това е медия, която е заложила, (освен, че е 

национална) в програмата си на характеристиката "обществена". Тук следва да питам или по-скоро да не питам какво е положението с останалите медии.

         И така след като сте поставени под контрол на липсата на причинно-следствени връзки и сте в някаква степен дезинформирани с полвинчата, нужна и ненужна информация, ви се предлагат коментари. Коментари многообразни, широки, софистично извличащи от всевъзможни посоки аргументи в името на някаква кауза, организирани около някаква идея, да кажем политическа идея, кауза служеща на някого и вие сте поставени в позиция на базата на некоректно подадената ви информация да прецените, да извлечете истината, да изградите мнение и тук може би няма да сгрешим ако го наречем - вашето мнение.

         Знанието, казват експерти, е надхвърлило разбирането, което води до кризи и комуникационни сривове. Учени, след провеждането на лабораторни експерименти, стигат до извода, че определени думи могат да модифицират дори генетични структури в човешкото тяло като понякога това се оказва пагубно за личността.

         Един от най-използваните похвати за манипулация е да се убеди противоположната страна, че лансираната идея е нейна. В създадената ситуация на дезинформираност чрез посочените и хиляди други похвати дори и добре просветеният човек в еден момент действа без да мисли.

Алвин Тофлър  пише в "Трусове във властта"

         "Тактиките са много -

                   тактика на премълчаването

                   тактика на общия лаф

                   тактика на игра с времето

                   тактика на раздробяването

                   тактика на заливането

                   тактика на димната завеса

                   тактика на ехото

                  тактика на голямата лъжа

                   тактика на преобръщане с главата надолу

         И всичко това би могло да стои под думите - Не е нужно да си кривоглед, за да виждаш света различно. Нужно е само да се заслушаш и загледаш в това, което ти подават като "гола истина"

         Да, това е изключително интересно. Вие сте подложени на безразборен информационен обстрел, пропаганда под формата на коментари, обсипани сте с рекламните послания на продуктите, които консумирате (консумирам - страхотен глагол!), поляти сте с ПР техники - бял, черен, като при черния се набляга на факта, че хората са подвластни най-вече в областта на политиката, бизнеса, военното положение и конфликтите, и сте посолени от изборите, които ще направите. - На мен всичко това ми звучи като една доста апетитна хапка, която трябва само да бъде сдъвкана.

         До тук ние с вас отговорихме на четири въпроса. Отговорихме на въпроса какво става. - Манипулират ни. Отговорихме и на въпроса Къде. - В медиите. Казахме даже как може да бъде направено. Казахме кога - по всяко време. Не отговорихме единствено на въпроса Кой.

         Кой пожела жената на ближния си?!

         Ако си представим, че медията е жената, властта мъжа и ближният - народа и ако кажем, че мъжът е предложил танц на жената, и че жената е отказала най-вероятно говорим за БНР. Освен това се разминаха и в основната си идея. Едните си припяваха - "Рискувам да те имам, само да те имам, само за мен", а другите си припяваха - "Последен валс, сбогом любима". Сериозно разминаване, което не можеше да не доведе до последвалите събития.

         Чудесен пример за кой, а и доказателство за истинноста на всичко, което казах дотук е този казус БНР. Какво се случи там? Търсеше се генерален директор, който да предложи една съвременна, адекватна, работеща програмна схема, която действително да превърне радиото в обществена медия. Вместо това се стигна до опорочаване на идеята и поставените задачи. Това парче торта, с огромният дял от 36% апетитни хапки доведе до яростна борба и в последствие грозно разрешение на създалата се ситуация. Нещо повече то за пореден път доказа, че добрите намерения от страна някои не са гаранция за добрите намерения на едно мнозинство. Заради лакомията, но пък обоснована, причинена от глад, сериозен предизборен глад се стигна до реваншизъм, нелепи действия и в последствие до раздяла. Сбогом любима. Ето един отговор на въпроса Кой?

         Въпросът, който ще оставя без отговор е Защо.

         (Защо казах всичко това? Защо си мисля, че то ще промени нещо? Защо поставям под въпрос лоялността на медиите към обществото? А може би не ги поставям? Защо не гледам новини? Защо не се интересувам от политика? Защо съм си въобразила, че ме манипулират и то във всяка една насока? А може би не съм си въобразила? А може би дълбокият смисъл на всичко казано дотук е - не може ли това никъде, което така съсредоточено обитаваме да добие по-конкретен, ясен и истинен вид.

         "Всеки ден оттук минават хиляди послания. Само някои от тях се открояват, внушават идеи, предизвикват реакция, подтикват към действие. Ние ще настаним вашето послание трайно между ушите на потребителя."

         или

         Светът и бизнесът в една дума - Комуникация.

         (Може да е вярно, че в началото бе словото,

         дано то не бъде и в края...)

Тази тема е написана от Хелиана Стоичкова като курсова работа за изпълнение пред публика през 2002 г.