Наградите винаги галят егото, но те не са самоцел. Идеята е да ставаме по-добри в това, което обичаме да правим. Навремето, даже още в ранни тинейджърски години усетих, че бих могъл да създавам истории. Постоянно преминавам през портите на литературата – ту вътре, ту вън, но знам, че винаги съм добре дошъл в света на въображението.
Какъв е жанра, в който пишеш? Как го определяш ти и как го опраделят другите?
Писал съм в много жанрове. Любими са ми т. нар. остросюжетни жанрове: фантастиката, трилърът, хорърът, реализмът, понякога (в зависимост от настроението) и фентъзито. Имам и хумористични разкази. Ако трябва да назова конкретен жанр бих казал фантастиката. Но защо не и реализмът или трилърът? Или смесицата между тях. Обичам да кръстосвам жанрови елементи, интересно ми е.
Дебютната книга вече е факт и ти стъпваш уверено към следващата. Каква е следващата книга над която работиш?
Когато за пръв път прочетох тези въпроси нямах отговор на този въпрос. Но мина известно време и в главата ми се зароди идея за тематичен сборник с разкази в жанровата смесица от фантастика, прогностика, дистопия и трилър. Това ще бъде и концепцията вече е налице.
Литературата интепретира или демонстрира това, което авторът е видял в заобикалящият го свят?
Според мен и двете. Зависи от автора. Някои са склонни почти да преразказват това, което ги заобикаля, други се опитват да ровят надълбоко. Аз лично не знам къде съм. Хем съм тук, хем съм там.
Кое те вдъхновява да пишеш? Виждаш импресия, която насочва вниманието ти към битието или порива е инспириран от друго?
Вдъхновяват ме идеите за различни необичайни ситуации – дали ще се случат на даден човек или нещо по-мащабно. Вдъхновението може да дойде отвсякъде, стига да имаш сетива, за да се „закачиш“. Може да е от съвсем обикновена случка в кварталната бакалия или от филм или книга. Или от някакво дълбоко умопрозрение, произтекло от конкретно състояние на духа.
Какво са за теб книгите? Има ли книги, които категорично не харесваш?
Книгите за мен са паметта на развитието на човешката раса, без значение през какви епохи живеем и какви промени настъпват. Да, разбира се, че има книги, към които не бих посегнал защото не бих намерил нещо интересно за мен. Което не значи, че някой друг не би открил нещо за себе си. Животът е прекалено кратък да четем абсолютно всичко. Всеки трябва да направи своите избори, но все пак може би понякога и да рискува.
Жанровото позициониране до каква степен е важно за теб? Има ли то общо с гласа на автора или гласа на автора е нещо независимо от жанра, в който работи?
Въпреки предпочитанията си, старая се да не се ограничавам. Не казвам, че така трябва, например има хора, които цял живот слушат един стил музика или четат предимно един жанр книги. За мен това е ограничено, но в крайна сметка, ако това ги прави щастливи, кой съм аз, че да им държа сметка. Гласът на автора е там, накъдето го водят мислите му. Знам, че звучи прекалено общо, но авторовият глас не трябва да се ограничава от жанрове. В крайна сметка всичко е въпрос на избор.
Как си представяш света на литературата? Като среда за обмяна на съждения, или като филм, в който се снимат много герои?
Аз си представям целия ми живот като един филм със своите възходи и падения, драматични и трагикомични ситуации, весели и тъжни моменти. А литературата е отражение на живота и нашите представи, нали? Как беше казал Шекспир: Животът е сцена и всички ние сме актьори. Хубавото на художествената литература е, че можем сами да определяме правилата на играта и да създаваме светове.
Като споменахме филма. Имаш ли идея да филмираш някой от разказите ти?
Представял съм си как биха изглеждали някои мои истории ако бъдат филмирани. Не съм се засилил да работя в тази посока, но както може би почти всеки автор съм отворен за предложения. Би било страхотно, ако се случи.
Какво те питат най-често читателите, с които разговаряш? Има ли нещо, което ги вълнува особено много?
Читателите са доста различни като хора, може би най-честото е откъде черпя идеи. Вече го споменах, но ще го перифразирам: от живия живот. Не съм сигурен доколко някой се вълнува особено много от моите разкази, може би има хора, които са любопитни как някоя идея ми е хрумнала.
Съзнанието, което взима книгата ти в ръце и се оставя на полета на твоя глас като разказвач какво ще види и какво ще усети?
Искрено се надявам това съзнание да усети нещо, което да го накара да се замисли над идеята в историята. В крайна сметка всичко започва от идеята.
Време за размисъл или време за действие? Как определяш себе си в общата картина на света?
Постоянно и двете, но не задължително едновременно или постоянно. Никак не се определям, аз съм просто един от многото, който се старае да създаде нещо хубаво, което живот и здраве да устои във времето, а дали ще се случи – времето ще покаже.
Има ли световно известни писатели, които оставиха ярка и неизтриваема следа в теб?
Има, разбира се. Едва ли ще бъда особено оригинален ако спомена Стивън Кинг, Хауърд Филипс Лъвкрафт, Робът Шекли, Робърт Силвърбърг, сър Тери Пратчет, Джордж Оруел, Борис и Аркадий Стругацки... Това е само върхът на моя айсберг, със сигурност пропускам много достойни, както и прекрасни родни писатели.
За финал ще кажа, че е хубаво човек да не си ограничава въображението – просто не знаеш откъде ще ти дойде.
No comments:
Post a Comment