Не пожелахте да чуете, Иво Христов

Тази книга на Иво Христов е поредната, която умее да приземява и да посочва огромните счупвания в начина на мислене на българският субект днес. След много аспекти на действителността, които Христов коментира е тъжната фактология, че субектът се е отказал от правото си и се е превърнал в обект. Разликата е огромна. Защото един обект може да мисли за себе си като за актант, но не е. Проблемът с това съждение е, че то огорчава много хора. Те казват, че начина на мислене е твърде тежък, но истина е, че Христов е прав като посочва - идентифицирането на проблемите е половината от тяхното решение. Вие сами ще се убедите четейки книгата, че зад привидната горчива картина има много надежда.  И надеждата се състои в трезвата мисъл по засяганите въпроси. Единствената уловка на трезвата мисъл е осъзнаването, че решаването на екзистенциалните въпроси зависи пряко от начина по който ще се развие цивилизацията. Че цивилизационният избор не се прави, това вече е и по други текстове на Иво Христов като цяло, от нас защото ние сме загубили, а не сме и имали тази роля. Нашата роля не е успяла да се изкачи достатъчно до такова ниво макар по време на социализма да е била интересна с другите аспекти от своето развитие. 

Ще забележите съвсем ясно в текстовете на Христов тревогата от общия спад в интелектуалното ниво на младежите. Той не аргументира това свое съждение с особено много примери предполагам, защото не иска да обиди никой, но тази политкоректност е време да отстъпи на истината. И в последни интервюта се усеща затягане на неговото отношение по въпроса не като позиция, а като воля да продължи да говори за това. Така, че както сами разбирате тази книга е част от един поток, една позиция, една мисловна конструкция, която търси решението на проблемите основно в обекта, който трябва да изгради себе си като субект на собствената действителност. 

В петнайсет реда не може да се обобщи книга от 350 страници. Това, което трябва да се каже може би е, че книгата е написана на съвсем достъпен език. И това, което ще получи четящият е перспектива. Перспектива към реалната ситуация от битието, огорчение от напредналият стадий на пропадане и коментари, безброй коментари към събития от ежедневието геополитически, които влияят на нашата съдба. Това не са книги, които дават рецепти. Не очаквайте, че ще ги прочетете и ще си сготвите съвършения поглед над света. Защото книги като тази се допълват взаимно с други трудове на автори, наслояват се и функционират в симбиоза. Това са книги, които имат разбуждащ характер. И заглавието не случайно е така подбрано. Защото всички, които не желаят да се огледат и да осмислят промените в битието като тревожни внезапно ще се сринат в бездната и шока за тях ще бъде много по-голям. 

Надеждата, че някой някъде с вълшебна пръчица просто ще натъмани нещата така, че съдбата ни да не е толкова тъжна и черна, я има във всеки човек. Но на този етап от развитието на света трябва да бъдем реалисти и да признаем пред себе си, че никой няма да дойде да ни спасява и всичко зависи от нас самите. Перефразирано - ако са ви сломили изправете се. Ако са ви сринали надигнете се и започнете отначало. Ако децата ви не се образоват достатъчно вземете мерки. Вземете цялостни мерки към спешно подобряване, съзидание и осмисляне. Това е пътя, това е единствения път, защото останалото така или иначе не зависи от нас.Подгответе се за момента, в който ще получите шанс. Един шанс на съдбата е достатъчен за да си възвърнете всичко пропиляно и съсипано. Но това ще бъде възможно само ако сте готови да го посрещнете. Това последното с шанса е моя интерпретация, но вие ще видите, че в книгите на Иво Христов съществува идеята за възстановяване. Тя е там между останалите неща, които той споделя.