Книгите са обикновени преносители на информация. Като всеки друг носител те са просто формат, в който е записана една информация. Но защо тогава изпитваме такава привързаност към тях при положение, че информацията е навсякъде? Може би сме романтици, може би сме вдетинени, може би имаме фикс идея за това, че са ценни. А може би усещаме нещо, което виси на върха на думата аутодафе.
Свикнахме да живеем в свят, в който информацията постоянно се модифицира, пренарежда, изтрива и преиначава. Свикнахме да живеем в свят на тълкованията и свят на интерпретациите. Интерпретация на това какво е здравословно, какво е полецно и какво е ценно. Защото това са основните неща, които винаги ще ни вълнуват. Нали така. Да сме здрави, да сме добре устроени и да не хабим ресурси.
И информацията динамично се променя за да кореспондира на това, което намираме за важно или ценно. А може би за това, което трябва да намираме за важно или ценно. И в този ред на мисли преносителите на информация се модифицират заедно със самата информация.
А книгите... Книгите са си все същите. Те имат особеното свойство да са малко по-трудни за редакция, защото в някое кьоше все се търкаля оригинала. Дали са образователни, развлекателни, разобличителни или просто маркер на времето или моралния дискурс те са си там. И ние винаги можем да се върнем към тях за едно здрависване. И винаги можем да съпоставим съдържанието им със съдържанието на други книги и носители на информация.
Храм за душата? Нещо повече. Огледало, в което можеш да видиш едни от най-истинските си отражения.
No comments:
Post a Comment