Интервю с Мира Рахнева - илюстраторът трябва да има красив ум

Илюстрираш книги - кое ти е по-интересно, работата над корица или работата по илюстриране на текста?

Не мога да кажа, че илюстрирам книги по принцип, а и не съм илюстратор по образование, но животът ме срещна с един изключителен човек – проф. Рандал Бейкър. Той ми гласува огромно доверие, давайки ми шанс да бъда част от неговите книги в продължение на няколко години. Имахме още книги, по които предстоеше да работим заедно, но за съжаление преди година той си отиде. 

Подходът и подготовката са различни при корицата и илюстрациите, въпреки че се старая винаги да са свързани стилово. Корицата я правя донякъде като плакат и голяма част от работата по нея (да не кажа почти всичко) се прави на компютър. Илюстрациите, от друга страна, ги рисувам ръчно, след което ги сканирам.

Корицата трябва да е оформена добре, шрифтът да е подходящ, да се каже повече с по-малко, да има хубава идея, свързана със съдържанието, цветовете да са добре подбрани и т. н. Накратко – да грабва от пръв поглед.

В илюстрациите ми има повече разказ, повече подробности към самата история. При тях не мисля за цветовете, защото тези, които досега съм рисувала към книгите на проф. Бейкър, са били в черно – графични и с един-единствен червен акцент.

Трудно ли се илюстрира по подадена тема предвид факта, че зад това изображение има толкова много думи и контекст?

Дали е трудно не знам, зависи вероятно от това дали усещаш текста, който ще илюстрираш или ти е чужд и не ти „проговаря”. Когато на художника му е интересно и има свобода, нещата стават доста по-лесно, дори да се полага къртовски труд понякога, на душата й е леко.

При мен процесът е следният: започвам да създавам

илюстрациите, след като съм прочела книгата поне два пъти. Междувременно съм си вадила бележки към всяка глава, отбелязвайки акцентите още докато чета. През това време си правя и малки скици с различни идеи и накрая в главата ми се оформя как ще изглежда всичко. За книгите на проф. Бейкър имах пълната свобода да нарисувам това, което усещам – нямаше забележки или редакции от негова страна, което обаче е и огромна отговорност.

Всъщност до каква степен корицата успява да улови духа на книгата в един кадър? Това е все пак само един кадър.

Зависи от човека, който измисля и оформя корицата. За мен той трябва не само да бъде добър професионалист, но и да има „красив ум”, за да държи читателят накрая в ръце не книга, а бижу. За мен такъв човек например е Люба Халева. Всичко в работата й е направено с любов, мисъл и лично отношение - създава уникални корици и илюстрации.

Харесвам много и работата на Яна Левиева, Дамян Дамянов, Лиляна Дворянова...

 

Кое е нещото, което ти е най-любимо в книгите?

Съзнанието се разширява чрез книгите, развиваш въображението си, пренасяш се в паралелни реалности, обогатяваш се. Докато си седиш спокойно някъде и си четеш, съзнанието ти пътува.

Има ли книги, чиито корици ти би искала да направиш? След като си прочела дадена книга, имаш ли виждане за друго оформление?

О, да, много са! Първото, за което се сещам, са книгите на Тери Пратчет, но това е висш пилотаж, за който не съм готова, а и те си имат прекрасни корици и илюстрации от Пол Кидби. ;)

Бих направила корици и илюстрации за всички книги на Ричард Бах, също за „Майстора и Маргарита” на Михаил Булгаков, за „Малкият принц” на Екзюпери, както и за много, много други.

Имало е книги разбира се, за които съм си мислила, че оформлението не е подходящо, но това се среща при всяка работа, а и всеки има различно отношение към крайния продукт.

Важно ли е оформлението на книгата?

Това е изключително важно според мен – особено в наши дни, когато има изобилие на пазара и огромна конкуренция. Книгата е цялостен продукт, не само информация и въпреки че „не трябва да съдим за книгата по корицата”, една добре оформена и представена книга може да те дръпне за секунди и да те накара да я вземеш от рафта сред стотиците други.

Скоро имах удоволствието да се сдобия с няколко такива книги. „Писма на Омар до бъдещата му съпруга” от Рене Карабаш. Прекрасен текст на Ирена, много лична книга и майсторски оформена визия, дело на Люба Халева. „РУМЕНАТА ПО-ЕЗИЯ НА КОТАРАКА РУМЕН” от Наталия Атанасова, отново страхотно оформление на Люба Халева.

„Канела” на Елин Рахнев с илюстрации на Кольо Карамфилов също ми е сред любимите.

„Приказка за вълшебната флейта” с илюстрациите на Пенко Гелев е друга прекрасно оформена книга. И много, много други.

Радвам, че през последните години можем да се насладим на все повече уникални, стойностни корици и красиви илюстрации. Все повече сякаш се държи на цялостната визия на книгите, на всеки малък детайл по тях, това създава и ниво, което е радост за очите на всеки четящ човек.

От книгите на проф.Бейкър най-любима ми беше работата по „Странни места, интересни хора”, това беше и първата книга, която илюстрирах, както и първата корица. Разказва се за приключенията му в различни държави, от които изпращал сам до себе си писма, адресирани до дома му в Уелс. Той беше страстен почитател на истинските писма по пощата и на марките, затова избрах корицата на книгата да е с британска пощенска кутия, а всяка илюстрация да е оформена като пощенска марка.

Като читател кои книги останаха завинаги в теб?

Има много книги, които са ми повлияли силно през годините, такива са „Джонатан Ливингстън чайката” на Ричард Бах, „Балада за Георг Хених” на Виктор Пасков, „Майсторът и Маргарита” на Михаил Булгаков, „Вътрешен Космос” на Юлиана Дончева и още много.

Но тези, които са ми най-скъпи са може би книгите от моето детство. Всичко на Астрид Линдгрен и Джани Родари (чиято „Приказки по телефона” също бих илюстрирала с удоволствие). 

Книгата и илюстрацията - до къде стига симбиозата?

Има книги, които нямат нужда от илюстрации. Зависи от много неща, но например едни детски книги без рисунки са някак недовършени. Всички сме търсели картинките в книжките, когато сме били малки – децата имат силна нужда от илюстрации към историите, за които слушат и които четат. Според мен илюстрациите за детските книги са и едни от най-сложните за направа, тъй като най-искрената и критична публика е детската.

Помня, че не харесвах една книжка с приказки, когато бях дете, само заради безинтересните илюстрации и така и не я дочетох.

Тази симбиоза започва от най-ранните ни години и е много важна в изграждането на представите ни.

Би ли нарисувала комикс в твоя стил?

На този етап не. Много е различен подходът при създаването на комикс от това, с което искам да се занимавам. В комиксите се следва определен сюжет дълго време - серии рисунки, в които разиграваш като на стоп кадър ситуации и емоции на едни и същи герои, а аз предпочитам разнообразието и импулсивните идеи и образи, в които историята е в един единствен кадър. Възхищавам се на хората, които умеят да рисуват комикси – според мен е голямо предизвикателство дори за опитни художници.

Обичаш книгите, а обичаш ли да пишеш?

Това беше голяма страст за мен. Имах огромната необходимост да се изразявам чрез писане, да се споделям със себе си, да подреждам мислите си по този начин. Водя си дневник още от 9-годишна, който някой ден може да се превърне и в книга, кой знае. Пишех стихове, есета, но от много отдавна не съм усещала тази нужда и в момента не пиша.

Влагам себе си в други неща, но може би в някакъв етап от живота ми ще се върна към писането отново.

  Интервюто взе Хелиана Стоичкова