Странно е да го каже човек, който обича книгите, нали? Но съвсем реално. Първият път, когато не можах да върна книга беше още в училище, защото я загубих. Библиотекарката повдигна изненадано вежди:
- Мила, от всички книги, които взе, точно Дарвин ли загуби?
Как можех да обясня, че я загубих, защото я носех навсякъде. Почувствах се много неудобно и повече от библиотека се постарах да не взимам за да не ощетявам другите. Но по-неприятна беше втората случка.
По време на докторантурата ми професора ми ми даде американско издание за продуцентство. И аз жадно я зачетох. Настаних се в моят малък рай до прозореца с красивата ваза летни цветя и страница след страница поглъщах съдържанието. Книгата се оказа много интересна. Оставих я до прозореца и излязох за малко, за едно съвсем бързо кафе навън с приятели. Като се върнах вятъра беше посещавал уютното ми леговище и прозореца бе съборил вазата върху книгата. Напълно унищожена и прогизнала я вдигнах с ужас.
Започна се ровене в интернет и неуспешни опити да бъде поръчана от Америка да пристигне в България. Дни наред, седмици в опити. На едно място изчерпани тиражи, на друго не доставят за Европа. Беше истински ужас, който достигна кулминацията си, когато професора ми ме попита "Драга, ти не ги ли прочете вече книите?"
Как разбира се, че ги прочетох. Даже едната съм я гладила с ютия. Може би това трябваше да му отвърна. Срам не срам върнах я във вида, който бе добила. И от този ден нататък книга на заем не съм взимала. Страх ме е. Обичам ги. Който ги обича ще ме разбере.
No comments:
Post a Comment