Когато пишеш целият ти свят се претворява в сентенция. Каква е твоята сентенция в момента?
Времето се съблича пред очите ми секунда по секунда. Как да не остихотворявам без да се срамувам.
Любовта и изгарящото желание са много силно представени в поезията ти. Как поддържаш огъня жив?
Свободно се влюбвам в образи и ситуации, чета ненаситно и безразборно гениални предшественици, мълча с дни.
Кои са нещата, които те провокират да пишеш?
Очите са като фотоапарат. Сетивата са гладни. Нямам право да не пиша.
Има ли неща, за които не би говорил?
Да. Уморен съм от глупостта. От саможивостта и консуматорщината, която изповядват истерично и показно повечето съвременници. Отчайващо бездушие, непукизъм и емоционална неграмотност наоколо.
Какъв искаш да бъде ефекта от думите ти над хората?
Да душепреливам. При спешни случаи най-вече.
Защо говорим сами в тъмното?
Защото не се срамуваме от телата си, от страховете си. И сме в ръцете и прегръдката на тишината на нощта.
Формата на стиховете ти е много динамична. Или това е съдържанието?
Да, обичам да оформям стиховете, да не убиват, да са уютни за четене. Следвам ритъм на стиха, диханието трябва да е доловимо.
Стила на поета е като душата му. Така ли е?
Абсолютно. Това са всичките ми светлосенки и пристрастености, които издавам. Колкото и да не ти е възпитано понякога.
Работиш ли над нова книга?
Имам готови две книги, но поради липса на средства не мога да ги издам. "Ненаситно" и "Въздухоплаване" ще се казват. Готов съм и с редактиран вариант на изчерпаната ми от тираж стихосбирка "Вдъх". Надявам се да успея да ги издам скоро.
Какво си пожелаваш като автор?
Да вдишвам все така ненаситно, да не губя самоиронията и иронията. Да се вдъхновявам жилаво. Свободата на самотата ми да е плодотворна, полезна по някакъв начин за другите през изкуството. Да се разтварям в съществуването честно и умно. Да влюбвам читателите в най-противоречиви картини, състояния и дивашки опоетизации.
No comments:
Post a Comment