Интервю с Петър Станчев - Бъдещето ни е горе, напред в Космоса

Книгите са едно от най-големите ни богатства. Ти си писател фантаст и безспорно имаш отговори на много въпроси, които бихме искали да те запитаме, но нека започнем от твоят роман. Кое те вдъхнови да го напишеш?

Такъв въпрос няма еднозначен, бърз отговор. Причините довели до написването му са много. Ще започна от далеч. Дядо ми навремето беше абониран за списание „Наука и техника“ и вестник „Орбита“ – научно-популярни издания. Бяха шарени и в основното училище ги четях. Не че нещо особено съм разбирал, но това ме накара да привикна с материята. Майка ми четеше фантастика, в къщи притежавахме богата за времето си библиотека. Четях наред докато започнах да изграждам собствените си предпочитания към литературата.

Имах един съученик Стоян Карауланов, с когото още поддържам връзка. Пак в основното училище в час по литература той прочете собствен фантастичен разказ – беше ерата на „Междузвездни войни“ и всички бяхме сериозно влюбени в жанра. Та тогава си казах – а не мога ли и аз да напиша нещо? Със Стоян бяхме винаги в благородно съревнование, което често ми е давало тласък да вървя напред. Така започнах с първите плахи опити.

Защо избра фантастиката като жанр и би ли насочил вниманието си към други сюжетности?

Считам, че жанрът сам по себе си е без значение – говорим за литература, другото са подробности. Земята е красиво място, дом и родина на Човека, но бъдещето ни е горе, напред в Космоса. Предизвикателството е гигантско, а именно трудностите винаги са дърпали хората напред. Това е причината, поради която не бих изоставил фантастиката.

Писателят отговорен ли е към времето си. Усещат ли се чертите на времето в думите и идеите на писателя?

Определено – няма как човек да е извън времето, в което живее. Самият ми сюжет е повлиян от духа на времето.

Кои са най-ярките проблеми и аспекти на съвремието, които те провокират и стимулират съзнанието ти да търсиш отговори, а и да задаваш въпроси?

Живеем в особено превратно време. Нещата са силно политизирани, истината е изтикана някъде назад. Страховете ми са, че успяхме да се спасим от един тоталитаризъм, но с бодра крачка вървим към още по-лош негов вариант. Задачата на интелигенцията винаги е била да бъде коректив на властта.

Какво дава фантастичната литература на своите читатели?

Фантастиката дава посока на мечтите на хората. Не на граденето на въздушни кули, а на неща, които зависи само от нас да осъществим. В писането си се стремя да се придържам към съществуващите научни познания към момента. Почти като анекдот мога да споделя, че фразата „тежките дрехи от полиетилен-олово“ използвана в книгата, ми отне почти едноседмично проучване по темата за съвременна радиационна защита.

Сбъдват ли се някои фантастики и къде е границата между фантастичното и потенциалното бъдеще? Кои фантастични истории бяха най-прозорливо написани?

Границите на възможното е трудно да бъдат очертани. Основната идея е да не преставаме да мечтаем. Когато успеем да си представим нещо, в бъдеще ще успеем и да измислим как да го постигнем. Човекът обича да протяга ръка към невъзможното. Фантастиката се стреми именно да събуди интереса. За съжаление в последните десетилетия има сериозен отлив. Ускорението, което беше натрупано през 60те и 70те години на миналия век в резултат на космическата надпревара, е почти угаснало в момента. Виждам отлив към фентъзи и псевдо фантастика, тъй като масовият човек, особено на Запад, е технически не особено грамотен и за него традиционната научност на жанра би била досадно неразбираема.

Имаш ли в колекцията си с книги такива, които би прочел отново?

Определено. Лем и Стругацки загадъчно ми намигват от лавицата.

Защо книгите са толкова важни за нас?

Чрез книгите притежаваме способноста да се свържем с писателите и времето, в което са живели. Можем да влезем в кожата на автора и да преживеем неговата версия на действителността. В този смисъл книгите са буквално врати към други светове.

Наблюдава ли се отдръпване от писаното слово от страна на хората или това е субективно усещане?

Не е субективно усещане. Нещата, които ни разсейват стават все повече и повече. Мрежата е на път да убие книгите и четенето – всичко, което иска внимание над 2-3 минути бива избутвано назад.

Кое прави една книга наистина ценна? И има ли не само в света на фантастиката книги, които си заслужава хората да прочетат?

Мой преподавател по философия, Стойчо Кьосев, още преди години ми показа, че мъдростта не е някъде далеч от нас, а присъства в живота ни дори на равнище ежедневие. Литературата за мен е философия, представена в „смилаема“ форма, метафизика, която можеш да „преживееш“. И това по никакъв начин не е свързано с конкретен жанр.

Писателят е в голяма степен наблюдател на епохата си. Могат ли писателите да повлияят на мисленето на своите читатели?

Не само могат, но и го правят. Да си писател е свързано с голяма отговорност.

Какво е според теб бъдещето на изкуството с оглед на все по-активно навлизащият изкуствен интелект?

Няма изкуство извън Човека. Освен това наподобяването на нещо не го превръща в него. Лично аз не съм притеснен от изкуствения интелект, който просто бълва компилации от вече написани неща. Истинското изкуство се ражда в преживяването, а машината е лишена от него.