Първата ми книга, Кръвта вода не става. Беше като преоткриване на вселената вътре в мен! Не Беше лесно, не знаех как да представям себе си! Беше различно чувство което не познавах! Но благодарение на годините труд, абицията ми и вътрешното ми усещане, Успях да я издам! Причина са и хората с които се обкръжих, Благодаря ти! Беше част от новото за мен. Да продължавам да пиша втората ми стихосбирка е на път! Също така пиша и книга за Синът на двата рода!
Различните периоди в живота на човек идват и с различни теми. Промени ли се гледната точка, през която виждаш света?
Определено много неща се промениха... Но разбира се аз оставам верен на моето верюе да пиша само това което чувствам!
Какво можем да очакваме да прочетем в новите ти стихове?
Любов, живот, мечти! Ще запазя изненадата!
Любов, живот, мечти! Ще запазя изненадата!
Как би описал значението на една първа книга? Като преломен момент в живота, като осъцнаване или по друг начин?
По скоро като преодоляване на израстването! Намиране на смисъл!
Според теб днешните хора какви книги четат и има ли място за поетичната среща с тях?
Оххх.... Сложен въпрос!! Днешното общество е обгърнато повече в материализма, тук за четива почти не става въпрос! Били стихове, били романи! Никой не гледа на книгата като мироглед за знания! И тъжното тук е, че от нация закърмена със знания и четмо, се превърнахме в закърнели материалисти!
Имат ли бъдеще книгите отпечатани на хартия или всичко преминава в електронен формат?
Не вярвам даже и електронния формат да просъществува, светът е изпълнен с материализъм! Малцина четат!
Какви са основните послания, които би искал да достигнат до читателите? Или какво ти се иска да отнесат със себе си четейки твоите книги?
Основното към което се стремя е да оставя в читателите чувството за съпричастност, чувството за семейството, чувството за цялоста!
Живеем в сложна епоха. Това влияе ли на литературата като цяло?
Разбира се че влияе, епохата в която живеем е епоха на електрониката, епоха която ще отнеме и отне всичко което може да се нарече човешко! Било книга, било човещина!
Мисъл, разум, чувства, поетика, рими – къде е баланса? Кое е онова нещо, което ни кара да се възхищаваме на поезията?
Балансът е нещо относително днешно време! Но аз лично вярвам, че римите и лириката са двете съществени неща които могат и докосват човек! Само те вероятно ще оцелеят в прехода към новия начин на живот на човечеството!
Поезията е вечна, поезията е жива. Помниш ли онези думи „Един ще ме обича, друг ще ме проклина, но мойте песни все ще се четат.“ Каква е голямата награда?
Еххх... Вазов! Единствената награда е, че когато си заминем... думите ни ще ехтят в мислите на тези след нас! Дано и нас ни усетят малцината които ще ни четат!
Според теб по-ценно е приключението по създаването на едно вдъхновяващо творчество или крайният резултат. Една енциклопедия, в която има снимка, име и изброени произведения?
Крайния резултат е делото, заради което всички ние пишем!
Какво би искал да пожелаеш на читателите си?
Пожелавам им да предават на идните поколения, смисъла на книгата... Смисъла на живота, смисъла на съществуването ни! Нека всички оставят след себе си... Себе си! Било книга, било черта! Един ден всички ще сме стих! Написан късно вечер, от нечия ръка!
По скоро като преодоляване на израстването! Намиране на смисъл!
Оххх.... Сложен въпрос!! Днешното общество е обгърнато повече в материализма, тук за четива почти не става въпрос! Били стихове, били романи! Никой не гледа на книгата като мироглед за знания! И тъжното тук е, че от нация закърмена със знания и четмо, се превърнахме в закърнели материалисти!
Имат ли бъдеще книгите отпечатани на хартия или всичко преминава в електронен формат?
Не вярвам даже и електронния формат да просъществува, светът е изпълнен с материализъм! Малцина четат!
Какви са основните послания, които би искал да достигнат до читателите? Или какво ти се иска да отнесат със себе си четейки твоите книги?
Основното към което се стремя е да оставя в читателите чувството за съпричастност, чувството за семейството, чувството за цялоста!
Живеем в сложна епоха. Това влияе ли на литературата като цяло?
Разбира се че влияе, епохата в която живеем е епоха на електрониката, епоха която ще отнеме и отне всичко което може да се нарече човешко! Било книга, било човещина!
Балансът е нещо относително днешно време! Но аз лично вярвам, че римите и лириката са двете съществени неща които могат и докосват човек! Само те вероятно ще оцелеят в прехода към новия начин на живот на човечеството!
Поезията е вечна, поезията е жива. Помниш ли онези думи „Един ще ме обича, друг ще ме проклина, но мойте песни все ще се четат.“ Каква е голямата награда?
Еххх... Вазов! Единствената награда е, че когато си заминем... думите ни ще ехтят в мислите на тези след нас! Дано и нас ни усетят малцината които ще ни четат!
Според теб по-ценно е приключението по създаването на едно вдъхновяващо творчество или крайният резултат. Една енциклопедия, в която има снимка, име и изброени произведения?
Крайния резултат е делото, заради което всички ние пишем!
Какво би искал да пожелаеш на читателите си?
Пожелавам им да предават на идните поколения, смисъла на книгата... Смисъла на живота, смисъла на съществуването ни! Нека всички оставят след себе си... Себе си! Било книга, било черта! Един ден всички ще сме стих! Написан късно вечер, от нечия ръка!
No comments:
Post a Comment