Милена Миленова представи книгата "Как се живее" в Народно читалище "Бъдник 2024".
Силната болка в мен, писането ме спаси, по-този начин изливах чувствата си. Защото не исках да говоря с хората и избрах да пиша.
Какво точно се случи?
Загубих баща си по-най грозния и нелеп начин. Замина си от инсулт, предаден от сестра си и племеничките си. Много жалко, че си го причини, че така го изживя и се погуби заради тези хора, а те не заслужаваха. Те са безчувствени и алчни хора.
Осъзнават ли хората какви вреди и щети над здравето на другите могат да причинят с действията си?
Повярвай ми, че не...Не осъзнават, защото когато си алчен и нямаш грам ценности и морал няма как да осъзнаеш такова нещо, още повече ти искаш да навредиш, съсипеш, и да вземеш всичко за себе си. Какво ги интересува какво чувстваш ти или някой друг?
Защо заглавието е "Как се живее". Кажи ни повече за това.
Как се живее!!! Как??? След такава загуба... Аз бях по-мъртва от баща си в този момент. Искаше ми се аз да си бях отишла не той и не за друго защото знаех, че аз немога без него, че ще бъде много трудно. Всяка сутрин се питах... Как да живея без теб, тате? И от там е "Как се живее"... След тази загуба не живееш просто оставаш да съществуваш.
Когато погледнеш през призмата на преживяното кои са най-важните послания в тази книга?
Най важното послание, обичайте родителите, ценете ги, уважавайте ги, докато са живи. Бъдете всяка свободна минути до тях. Празнувайте, разхождайте се заедно, говорете... Защото идва момент, в който искаш всичко това, но тях вече ги няма. И не само родителите. Като цяло хората до нас, който ни обичат и ние ги обичаме.
Как се стигна до идеята да я напишеш?
Исках да запазя спомена за баща си, да го има, да се чете. Да увековеча историята му дори за поука и пример... Когато се чете да видят хората колко е лошо когато си алчен и как не бива да сме такива като близките на моя баща. Тук искам да спомена, че с Хелияна Стоичкова пишем в момента книгата за моя баща, отделно от книжката "Как се живее".
Ще има ли следваща книга? Има ли неща, които все още не са казани?
Ще има следваща книжка. Както казах малко по-рано... Пишем книга, която ще бъде изцяло посветена на живота на моя баща. Ще бъде представена по-много интересен и завладяващ начин.
Исках да запазя спомена за баща си, да го има, да се чете. Да увековеча историята му дори за поука и пример... Когато се чете да видят хората колко е лошо когато си алчен и как не бива да сме такива като близките на моя баща. Тук искам да спомена, че с Хелияна Стоичкова пишем в момента книгата за моя баща, отделно от книжката "Как се живее".
Ще има ли следваща книга? Има ли неща, които все още не са казани?
Ще има следваща книжка. Както казах малко по-рано... Пишем книга, която ще бъде изцяло посветена на живота на моя баща. Ще бъде представена по-много интересен и завладяващ начин.
Според теб кое ще е по-интересно на хората - да чуят непосредствените мисли от преживяно и видяно или история разказана като роман?
Мисля по-скоро Роман. Ще бъде по-интересно и завладяващо за читателя.
Лекува ли времето? Какво остава като чувство и може ли да се каже, че тази книга променя нещата?
Не, време не лекува, напротив още по-тежко става. Особено на празници тая липса е много тежка. Оставя едно чувство на празнота. Не, тази книга няма да върне баща ми, тя не променя нещата. Но тази книга ми е послужила да изразя своите чувства.
Какво ще кажеш на всички онези, които се страхуват да споделят това, което мислят?
Страх!!! Когато обичаш един човек, няма страх... Излизаш и го крещтиш с пълно гърло. Повечето хора се притесняват какво ще кажат хората за тях, дали ще харесат това, дали ще одобрят казаното, направеното. Но всеки е индивидуална личност, всеки приема загубата по-различен начин. Някой живеят все едно нищо не се е случило, а други... Другите правят като мен. Бъдете себе си, правете това което искате и чувствате. Не се страхувайте, няма от какво. Така или иначе всеки ще ви съди поне правете това което искате и чувствате.
Ти си много борбена. От къде извира тази твоя сила?
Моя баща беше такъв. Никога не се предаваше беше ми пример в живота. Достоен мъж, честен, справедлив, добър. Много се гордея, че точно той беше моя баща... И съм благодарна, че съм като него. Характера, дори и визуално. Всичко съм наследила от тате.
Мисля по-скоро Роман. Ще бъде по-интересно и завладяващо за читателя.
Лекува ли времето? Какво остава като чувство и може ли да се каже, че тази книга променя нещата?
Не, време не лекува, напротив още по-тежко става. Особено на празници тая липса е много тежка. Оставя едно чувство на празнота. Не, тази книга няма да върне баща ми, тя не променя нещата. Но тази книга ми е послужила да изразя своите чувства.
Страх!!! Когато обичаш един човек, няма страх... Излизаш и го крещтиш с пълно гърло. Повечето хора се притесняват какво ще кажат хората за тях, дали ще харесат това, дали ще одобрят казаното, направеното. Но всеки е индивидуална личност, всеки приема загубата по-различен начин. Някой живеят все едно нищо не се е случило, а други... Другите правят като мен. Бъдете себе си, правете това което искате и чувствате. Не се страхувайте, няма от какво. Така или иначе всеки ще ви съди поне правете това което искате и чувствате.
Ти си много борбена. От къде извира тази твоя сила?
Моя баща беше такъв. Никога не се предаваше беше ми пример в живота. Достоен мъж, честен, справедлив, добър. Много се гордея, че точно той беше моя баща... И съм благодарна, че съм като него. Характера, дори и визуално. Всичко съм наследила от тате.
Къде минава границата между духовното и реалността? Има ли срещи, за които малко хора биха повярвали, че са реални?
Граница духовното и реалността... Малка е границата за силната болка. Когато повярваш... Започваш да усещаш. Но хората не вярват в такива неща, или поне по-голямата част от тях. Когато кажеш на някой за такова нещо той те изкарва дори, че си луд. Срещи има. Когато страдаш страшно много, духовното ти показва пътя, спасява те. Показва ти, че края не е край, че те са до нас, също някой ден ще се видим там... Там ни чакат нашите близки.
Когато претърпиш една такава загуба искаш да дадеш всичко... Пари, имоти, коли... Всичко, но в един момент осъзнаеш, че нищо от това не може да ти върне любимия човек, е точно там осъзнаваш колко незначително е материалното. Да, начин за оцеляване е, но повярвайте ми, че в такъв момент осъзнаваш, че си беден... Защото имаш всичко, но не можеш да го ползваш и да върнеш починалия. Живейте с хората, а не с предмитите.
No comments:
Post a Comment