Географската ос на историята и други избрани трудове по геополитика, Халфорд Макиндър

Халфорд Макиндър пише за света такъв, какъвто е бил през 1919 г., непосредствено след катастрофата Първа световна война. Неговата цел при написването на тази книга е да убеди държавниците да предприемат адекватни стъпки, с които да избегнат избухването на нов, по-разрушителен глобален конфликт. „Изкушението на момента – пише той – е да се вярва, че ще настъпи вечен мир само защото хората са уморени и решени, че няма да има повече войни.“ Авторът е наясно, че подобно убеждение не може да бъде друго освен илюзия и още тогава той прогнозира, че „международното напрежение ще се натрупа отново, в началото съвсем бавно...“.

Едно от големите прозрения на Макиндър е, че демокрациите имат естествената склонност да се вторачват в преследването на демократични идеали, като същевременно пренебрегват геополитическите реалности. Затова според него, ако светът иска да избегне следващ глобален конфликт, държавниците трябва да се съобразяват с реалностите на пространството и времето и да не се задоволяват просто да излагат на хартия добри принципи и норми на поведение.
Всеки читател има възможността да се изправи пред въпросите, които вълнуват автора на тази книга и сам да определи в каква степен пътят на развитие на обществото през годините след публикуването на тази творба е потвърдил страховете на Макиндър.


"Стратегическото влияние на географията върху отноше нията между нациите отдавна е обект на сериозно из следване и размишления. „Демократични идеали и реалност“ на Халфорд Дж. Макиндър, която се появява непосредствено след Първата световна война, е със сигурност повратна точка в анализа по тази тема. Макиндър направи известни виждани ята на стратегическата география за „хартланд“ и „римланд“1, които повлияха едно поколение стратегически мислители. Към 1939 г. обаче над труда на Макиндър бяха надвиснали облаци, защото нацистите бяха приложили успешно някои от неговите принципи в своя завоевателен поход. Това сложи петно върху репутацията на Макиндър и „Демократични идеали и реал ност“ изчезна от учебните програми на военните и цивилните колежи на Запад.

През 1942 г. стратегически плановици на съюзниците от ново признаха стойността на труда на Макиндър, който използ ваха при организиране поражението на Германия. През 50-те години [на XIX в.] влиянието на Макиндър намаля, тъй като западната стратегия за сдържане на Съветския съюз започна да доминира в политическото и военното планиране. След края на Студената война обаче, когато регионалните стратегически съображения замениха тези на глобалната биполярна конфрон тация между двете суперсили, актуалността на изследването на Макиндър отново стана очевидна."