Съдбата на цивилизацията, Майкъл Хъдсън

В „Съдбата на цивилизацията“ Майкъл Хъдсън разглежда темата за финансовия капитализъм и Новата студена война от своята неповторима геополитическа перспектива, която интегрира широките му познания по икономика, политика, история и археология. Книгата обяснява защо САЩ и другите западни страни губят някогашната си икономическа инерция: една малобройна класа от рентиери е придобила контрол над тяхното управление и използва властта си, за да изсмуква доходите на работещите и индустрията, които се задъхват под тежестта на дълговете и високите разходи. Вместо да се грижи за благополучието на обществото като цяло, държавата подкрепя рентиерите и пази техните привилегии.

Противопоставянето между САЩ и Китай не е просто пазарна конкуренция между индустриални държави или съперничество между две политически системи: това е конфликт между логиката на индустриалната икономика със силно държавно участие и тази на финансиализираната рентиерска икономика. Дали страните ще продължат по пътя на неолибералния финансов капитализъм, или ще надделее неговата алтернатива – индустриалният капитализъм на смесената икономика, който води естествено до социализъм? От отговора на този въпрос зависи съдбата на цивилизацията.


"В повечето прогнози за БВП и националния доход се приема, че съществу ващите тенденции ще се запазят, което означава, че икономическият про дукт и доходите ще продължат да нарастват експоненциално с историческо темпо до безкрайност. Икономическата реалност обаче познава само една форма на вечен експоненциален ръст: ръста на дълга, който се натрупва при сложна лихва. Финансовите вземания се увеличават по силата на математиче ски принципи, които не зависят от способността на икономиката да се спра ви с тези плащания. Ръстът на „реалната“ икономика се топи, докато кръго вратът на доходите, циркулиращи между производителите и потребителите в нея, се източва от допълнителните дългови разходи. 

Това е феноменът, наречен „дефлационен ефект на дълга“. Тенденцията дълговете и спестяванията да нарастват по-бързо в сравнение с икономиче ската им основа налага остеритет върху работната сила и индустрията и по ляризира в много по-голяма степен разпределението на богатството (недви жима собственост, акции и облигации), отколкото на доходите. С времето финансовото богатство се политизира, като си поставя за цел да попречи на държавната власт да регулира и облага с данъци кредиторите, едрите собстве ници и монополистите. 

Задачата на днешната неолиберална икономическа теория е да осигури идеологическа фасада, за да облече в рационални аргументи това противо поставяне срещу публичната регулация и прогресивното данъчно облагане. Това, което на пръв поглед изглежда либертарианска идеология за минимал на държавна намеса, при по-внимателно разглеждане се оказва превземане на управлението от финансови интереси, които имат тенденция към центра лизиране. Резултатът е антидемократично по същността си присвояване на властта от т.нар. Един процент – онази малка част от световното население, която притежава най-голямо богатство. 

Неолибералната идеология отклонява вниманието от икономическата динамика, която води към поляризация 

Неолибералната догма си поставя за цел да възпрепятства правителствените мерки за публична регулация, като че ли главният проблем не са разходите за дълг и рента в рентиерския сектор, а правителствата, които са достатъч но силни, за да предотвратят хищническото извличане на рента. Днешната 9 Увод статистика за националния доход и БВП представя сектора на финансите, застраховките и недвижимата собственост (FIRE) и извличането на иконо мическа рента от земя, природни ресурси, монополи и банкова дейност като производителна сфера, а не като допълнителни разходи, които трябва да се минимизират."