За мнозина подобен подход към изследването на човешкия мозък може да звучи цинично, но той е един добър начин да се обясни основното противоречие в обществото, а именно че най-добрите за едно общество идеи влизат в пряко противоречие с биологичните цели на хората в него.
Авторът изяснява защо преследването на биологичните цели на индивида служи за основа при изграждането на общности, доколкото човекът, също както всеки друг организъм на тази планета, търси изгодни взаимодействия, включващи обмен, симбиоза и паразитизъм. В същото време битката на отделния човек за енергия и ресурс е неморална, безкомпромисна и егоистична, което от своя страна влиза в пряк конфликт с изграждането на социални взаимовръзки.
Това обяснява защо, ако предложената система за социална организация няма очевидна биологична перспектива, тя е обречена на самоунищожение (като например СССР), както и защо всички политици от десетилетия насам обещават едно и също, макар и с известни нюанси – да работите по-малко и да получавате повече. Ако искате да спечелите избори, трябва само да обещаете повече биологични бонуси от вашите конкуренти.
Григор Сарийски
"Нашите маймунски корени и до ден днешен про дължават да играят решаваща роля при избора на стратегия за унищожаването на собствения ни живот. Тези корени са скрити под дебел слой неписани пра вила, традиции, условности, закони, морални и есте тически ценности. Скритият пълнеж на този красив социален пай е толкова грозен, колкото свободния живот на стадо павиани. Той е изграден върху малък набор от биологични закони и физиологични прин ципи за работата на нервната система. И двете имат относително малки природни ограничения, които значително влияят върху формирането както на всеки отделен човек, така и на обществото като цяло.
Широкоразпространено е схващането, че възмож ностите на човешкия мозък са безкрайни. Вярата в свръх способностите идва от постоянното бъркане на сънища и реалност, абстрактни реконструкции на възможни съ бития и фантастични приказки. Човешкият мозък е без различен към семантичното съдържание на собствената си работа, ако това не води до увеличаване на енергийни те разходи на тялото. Поради тази причина човек може да вярва с една и съща убеденост в зелените човечета, отвъдния живот или космическата телепортация. Наив ната увереност в съществуването на скрити чудодейни способности стопля душата на мързеливите и безделни хора от много хилядолетия. Самовлюбеното човечест во не бърза да признае, че способностите му са много ограничени, а мозъкът на похотливите примати е слабо приспособен за опознаването на природата и покоря ването на Вселената. Нежеланието за обективна оценка на недостатъците на собствения мозък води до странни фантазии в изкуството, религиозни заблуди и намалява обективността на възприятието на околния свят.
По разбираеми причини литературно-философско то развитие на темата за мизерията на човешкия мозък не предизвиква масов ентусиазъм и приложните изслед вания върху подобни неприятни аспекти от физиологи ята и морфологията на нервната система се ограничават до анализ на екстремните състояния. В резултат на това познанията ни за мозъчните проблеми са много ограни чени, несистематични и абстрактни."
No comments:
Post a Comment