Големият упадък. Как институциите западат и икономиките умират, Нийл Фъргюсън

„Големият упадък“ на харвардския историк Нийл Фъргюсън е задълбочен и провокативен анализ на ерозията на западните демокрации, която застрашава тяхното бъдеще. Симптомите за напреднала дегенерация са навсякъде: забавящ се икономически растеж, смазващ държавен дълг, задълбочаващо се неравенство, застаряващо население, антисоциално поведение. Какви са причините? Според Фъргюсън институционалният упадък е причина за геополитическата и икономическата немощ на нашия свят, а голямата рецесия е само един от симптомите за неговата дълбока дегенерация.

Западноевропейските и северноамериканските общества са построени върху стълбовете на представителното управление, свободния пазар, върховенството на правото и гражданското общество. Именно тези институции, а не географските или климатични предимства в миналото тласкат Запада по пътя към глобално господство. Днес обаче тази основа ерозира. Развитите демокрации нарушават договора между поколенията, като прехвърлят планини от дългове върху деца и внуци. Пазарите са обременени от прекалено сложни регулации, блокиращи политическите и икономическите процеси, които би трябвало да стимулират. Върховенството на правото се е превърнало във върховенство на правистите, а гражданското общество е заместено от консуматорска маса, лениво очакваща държавата да реши всичките им проблеми.

„Големият упадък“ е присъдата за една епоха на нехайство и самодоволство. Докато арабският свят се бори за демокрация, а Китай се опитва да премине от икономическа либерализация към върховенство на правото, западните общества прахосват вековно институционално наследство. За да спрем упадъка на западната цивилизация, се нуждаем от смели лидери и радикални реформи. Въпросът без отговор е дали западната цивилизация (и конкретно част от сегашното й политическо ръководство) е способна да поеме по този път.


"Какво се случи (освен деливъридж) Преди почти четвърт век, през лятото на 1989 г., Франсис Фукуяма смело предрече „безспорната победа на иконо мическия и политическия либерализъм“, „триумфа на За пада“, и заяви, че „крайна точка на идеологическата ево люция на човечеството“ ще е „повсеместното приемане на западната либерална демокрация като най-висша фор ма на общественото устройство“1, *. А колко различен из глежда днес светът! Репутацията на „икономическия ли берализъм“ е опетнена, а привържениците на „държавния капитализъм“ в Китай и другаде открито се присмиват на западната демокрация. Западът е в стагнация, и то не само икономическа. През 2012 г. Световната банка очак ваше европейската икономика да се свие, а икономиката на Съединените щати да нарасне едва с 2 процента. Китай щеше да се развива четири пъти по-бързо, Индия – три пъти.

През 2016 г. според Международния валутен фонд се очакваше брутният вътрешен продукт на Китай да изпре вари брутния вътрешен продукт на Съединените щати.* Тези, които инвестираха на Запад през 1989 г., останаха измамени (не спечелиха почти нищо от 2000 година на сам), докато онези, които инвестираха в останалата част от света, бяха богато възнаградени. Тази „голяма рекон вергенция“ е далеч по-удивително историческо събитие от краха на комунизма, който Фукуяма прозорливо преду гади. По онова време центърът на икономическо привли чане все още бе категорично в Северния Атлантик. Днес той е отвъд Урал, а през 2025 г. ще се премести северно от Казахстан, за да се окаже приблизително на същите гео графски ширини, където се е намирал през 1500 г., в наве черието на възхода на Запада."