Култът, Гунар Кайзер

Погълнати от непрестанния поток от безсмислена информация, ние сякаш все още не проумяваме изцяло дълбоките процеси, протичащи встрани от рамката на малкия екран. Отказваме да приемем напредващия демонтаж на политическата система, налагането на все по-строга цензура и разпадането на познатия ни свят, независимо че се случва пред очите ни. Не приемаме, че науката, политиката, правото и образованието са изместени от повсеместна медийна истерия и че колкото по-упорито заявява тя своята значимост, толкова по-очевиден става нейният провал в задачата да предотврати наближаващата катастрофа. Тази истерия разпространява духа на упадък в модерните общества. Те вече не са способни да произведат културна ориентация и предложения за смисъл, а само репресивни мерки и празни обещания, подмамващи хората в един противоестествен култ към залеза на света. Кои са жреците на този култ, защо изискват толкова много от своите последователи и на какво още са способни в бъдеще? Това са въпросите, на които авторът отговаря в тази книга. С присъщия си оптимизъм Кайзер убеждава читателя, че е твърде рано да вдигнем бялото знаме и показва пътя за излизане от състоянието в което сме, за да преминем към една култура на жизненост и свобода. Дали ще успеем зависи изцяло от нас, защото, щом разпознаем оковите си, ще можем да се освободим от тях и да създадем нещо ново – по-добро от всякога.

"Чудовищното се случва. Пред очите ни. Замаяни от впечатления та и новините, ние все още не се доверяваме на възприятията си и се колебаем да приемем това, което се разиграва пред очите ни: политическа трансформация, културна цезура, разрив на циви лизацията. Някои неща са видими от години, а други връхлитат изненадващо. Нашето минало вече не може да ни даде опора, а бъдещето не вещае нищо добро. Чувстваме се изложени на чуж дата милост като пленници, попаднали в капан, от който няма изход, достижим с нашите собствени сили. Обществеността и нейните институции проиграха последните си остатъци от до верие. Медиите, науката, политиката, администрацията, Църк вата, здравеопазването, правото и образованието, изкуството и културата се оказват все по-неефективни и колкото по-истерич но заявяват своята значимост, толкова по-очевиден става техни ят провал. Провалиха се в действителните си цели. Провалиха се в задачата си да предотвратят чудовищното. Те отдавна са инфек тирани и разпространяват духа на заразата. От тях вече не може да се очаква културна ориентация и предложения за смисъл, а само празнодумията на господството и репресивните мерки.

Но внимание! Това, което едни осъждат като упадък, други приемат за прогрес. Това, което за едни изглежда като репре сия, за други се оказва солидарност. Тази многозначност обаче не е възражение срещу чудовищното, а по-скоро е негов израз. Ние сме разделени. Съвместният свят е разпокъсан. За Хана Арент това е симптом на тоталитаризма. В това отношение то талното господство превъзхожда дори тиранията, която само изолира хората един от друг, но не ги обрича на пълна изоста веност."