Хах. Много се радвам, че тази книжна шега от света на Хари Потър се оценява. Животът с толкова много книги и хоркрукси е доста цветен, емоционален, разнообразен, вълнуващ. Не мога да си представя един мой ден, в който по някакъв начин да не съм заобиколен от истории, които да ме накарат да се замисля, разчувствам или просто да ми помогнат да се отделя от своите ежедневни проблеми и мисли.
Ето, например сега съм се потопил в криминалната поредица на Робърт Галбрейт а.к.а Дж.К. Роулинг за детектива Корморан Страйк и историята така ме е запленила, че само за месец стигнах до петата част и независимо колко тежък ден имам на работа, като се прибера вкъщи първото нещо, което искам да направя е да седна да прочета какво ще се случи нататък в историята. По този начин си почивам най-добре и запазвам доброто си психично здраве. :D
От къде извира жегата в интерпретацията на книгите, които коментираш? Как се формира скалата от хладко до горещо, когато четеш?
Всяко едно ревю на сайта е различно, защото всяка книга ме е жегнала по различен начин. Въпросната жега обаче зависи от много фактори – изграждането на героите, самото писане на автора, емоцията, която ми предава историята. Нямам скала за хладко и горещо, жегата в ревюто ми зависи изцяло от това как се чувствам като затворя книгата. Ако е книгата ме е „хванала“, определено си проличава и в ревюто, защото толкова много искам да разкажа на всички как въпросното заглавие ми е харесало, че само и само да ги накарам да го прочетат, съм готов да вкарам много страст в писането.
Има ли известно напластяване на сюжетите в теб и това води ли до липсата на голяма изненада при някои сюжети? А задължително ли е да има изненада ако има напрежение?
Наистина след прочитането на определен брой книги, всеки читател започва да се изненадва все по-трудно. Всичко е измислено, всичко е написано. За щастие все още има автори, които успяват да пишат безупречно и с историите, които пишат и обратите, които представят, „ти пада ченето“ и те хващат неподотвен. Разбира се, понякога идеята не е в изненадата, а в добре разказаната история, която да те накара да се замислиш над по-големи теми. Тогава няма нужда от изненади, а и като цяло, според мен, това не трябва да е самоцел, защото някои автори в целта си да изненадат читателя, преминават границата и нещата започват да стават абсурдни.
Жанрове много, но кой ти е най-любопитен? Виждам, че фентъзито също влиза в полезрението ти.
О, да. Като цяло не се ограничавам – обичам да чета всякакви книги, от различни жанрове. Нямам предразсъдъци. Важното е историята да ми допада, а ако е написана добре, вече става идеално. Но, ако трябва все пак да отделя един жанр, който с една идея ми е повече на сърце, това определено е криминалният. Обичам добрата загадка, още повече обичам интелигентното разплитане, което те кара да си детектив наравно с героите. Затова и един от първите епизоди в Book Adventure Club Podcast беше посветен на този жанр и определено там, заедно с моята гостенка Цветомила Димитрова, отдадохме почит на жанра.
До къде и докога книгите ще бъдат храна за въображението, двигател за съзнанието?
За мен книгите винаги си били, са и ще бъдат двигател на съзнанието. Всяка една книга провокира въображението, провокира мисли, които може би дори не подозираш, че ги има заложени в теб. Колкото и клиширано да звучи, книгите са богатство, което никога няма да е достатъчно.
Когато правиш подкаст кое ти е по-интересно. Да чуеш това, което очакваш и знаеш, че идва или да те изненадат с нещо съвсем неподозирано?
Честно казано не съм очаквал, че записването на подкаст може да е толкова забавно. С моите гости до момента си прекарваме много приятно в студиото, а и научих нови неща от тях, въпреки че се виждаме често, защото за началото на Book Adventure Club Podcast реших да каня мои близки хора. Но приятелите ми винаги могат да ме изненадат, което определено ми харесва повече. Веднага давам пример с ЕПИЗОД 5: НЕПРЕВЕДЕНИ КНИГИ, в който моята приятелка Кремена, такива неща ми разказа, че в един момент не знаех как да продължа със записа. Така ме изненада. Това е доста хубаво, защото освен за слушателите и за мен подкастът става интересен и го прави едно страхотно изживяване.
Лесно ли е да се препоръча книга. Хора много, вкусове най-различни. Каква е рецептата добрата рецензия да насърчава и същевремено да е честна?
Преди 5 години, когато стартирах Book Adventure Club, това беше най-големият ми страх – дали няма да нахваля книга, която на хората не харесва и да не би това да ги накара да се откажат от това да ме четат занапред. Към днешна дата обаче нямам такива притеснения. Да, да препоръчаш книга е доста отговорно и трудно – всеки има различни вкусове и нещо, което за теб е гениално, за друг може да е нечетимо. Но това му е хубавото на света на книгите – всеки има различен прочит на историята и го гледа през различна призма. Затова и мненията за дадено заглавие може да са полюсни.
Това, което аз се старая в своите ревюта е да съм честен, да погледна историята от всички възможни гледни точки, за да мога да дам пълно мнение и когато някой го прочете, да прецени дали четивото е неговото. Но рецепта няма – както казах по-горе – при мен често емоцията взима връх и просто искам да разкажа на всички какво съм прочел.
Има ли прехвалени автори, които не знаеш защо са толкова четени? И също има ли автори, които чувстваш, че са недооценени?
Аз съм на мнение, че всеки трябва да чете каквото поиска и не съм от тези читатели, които съдят дали някой автор с право е четен или не. Щом всички го четат значи има причина. А, ако на мен не ми харесва, по-скоро бих се обосновал защо не е моето нещо. Но все пак бих споделил с вас един автор, който мисля, че трябва да бъде четен много повече.
Камелия Кучер е прекрасна и наистина пише магично. Нейните книги „Дом“, „Нощ“ и „Сън“ са брилянтно написани истории, които разказват три магични истории, които определено заслужават по-голямо читателско внимание. Камелия си има своите почитатели и не може да се каже, че е подценена, но за мен заслужава много по-големи тиражи. Тази жена знае как да разказва истории и пише по невероятен начин.
Честна и юнашка: Какво е бъдещето на книгите? Има ли граница, която се задава на хоризонта или това е културен пласт, който винаги ще същесвува?
Книгата винаги ще съществува, просто видът ѝ може да се промени. Напоследък все повече хора около мен се обръщат към аудиокнигите и казват, че в забързаното ни ежедневие това им върши страхотна работа. Аз например съм класик – дори книги с по 1000 страници си ги чета на хартиен носител, но книгата няма как да спре да съществува под някаква форма. Хората обичаме да разказваме истории, още повече обичаме да ги четем и това никога няма да се промени.
Утопии и антиутопии на съвремения свят. Има ли текстове, които са ти направили особено ярко впечатление и до каква степен мислиш, че те се явяват отражение на контекста, в който авторите им ги пишат?
Честно казано избягвам утопии и антиутопии като четива, затова и на този въпрос не мога да отговоря компетентно и подробно. В такъв контекст веднага се сещам за „1984“ на Оруел, а той се е справил блестящо с това да пресъздаде както моментното състояние на обществото, така и неговото бъдеше.
Героите на модерният Марвел превзеха кино екрана. Коя част от Марвел може да ти бъде интересна и какво мислиш за скорошната подмяна на много мъжки персонажи с женски образи?
Обичам филмите на Марвел – интересни са ми и ме разтоварват. Последният Спайдърмен е любимата ми част и то защото беше хитро направена, интересна и не се прекали с политкоректните теми. Замяната на мъжки и женски персонажи според мен е част от една кампания в Америка, която обаче започва да има негативен ефект, който те не са очаквали. Загубили са фокуса и зрителите започват да се дразнят. Аз нямам проблем с политкоректността стига да е направена както трябва, да има логика в нея и да не променя драстично сюжета. Всичко останали е тема на разговор, който е много по-дълъг от това кратко интервю. 😊
За да не бъдем съвсем лаконични. Какво би искал да кажеш на писателите, които поставят преставите и фантазиите си в книги. Има ли нещо, което докато четеш книга те провокира да искаш, да можеш да вдигнеш телефона и да го кажеш на автора?
О, за всяка прочетена книга в своя живот мога да вдигна телефона и да звънна на автора й. Дали ще обсъдите сюжета, дали да поспорим за нещо, което не ми е харесало, да искам обяснение за някои постъпки на героите или просто да го похваля за добре свършената работа. Това, което бих казал на авторите е да продължават да пишат, да ни радват с нови истории и да се подготвят с търпение, ако ние читателите, не харесаме нещо и го изразим гласно. Не трябва да се страхуват от критика, а това трябва да ги вдъхновява, за да ни представят истории, които да задоволят книжния ни вкус.
Едно пожелание за всички, които обичат да четат.
Да продължават да го правят и да „зарибяват“ нови хора към това. Четенето е магия, която трябва да споделяме заедно и колкото повече сме, толкова по-забавно.
Интервюто взе:
Хелиана Стоичкова
No comments:
Post a Comment