Хората имат нужда от хумор, сатира и забава. И това не е нещо ново. Още от край време е така, а в днешни дни е още по-необходимо. Усещането да се усмихнеш, да се посмееш. С всичките тези депресии, породени от бедствия, войни, пандемии и какво ли още не. А човек просто има нужда да се посмее. Аз, за себе си, съм решил, че искам да съм този, който да поражда усмивка у човек.
На шега и на майтап си казваме понякога много сериозни неща. Има ли такива неща казани в книгата ви „Вицопедия“? Какво оригинално заглавие!
Благодаря за милите думи. Разбира се, че има сериозни неща. На всяка шега, на всеки виц може да бъде погледнато със сериозно внимание. Така е и в живота. Забележете социалните мрежи. Някой напише нещо забавно и повечето реакции са смях, но винаги ще се намери някой, който да напише "Не е смешно! Аз съм имал/а подобна случка и не е смешно".
Разбира се, има и от два вида. Спомням си един Панаир на книгата в НДК. В маркетинг стратегията за "Вицопедия - постове за социалната мрежа" бе заложено да се раздават на посетителите - вицове, извадени от книгата и сгънати като късметчета в купа. И хората минаваха и си взимаха. Масово се заливаха от смях. Очаквано, имаше и такива, които прочитайки вица те поглеждаха сериозно и си продължаваха по пътя. Но няма да забравя един човек, във видимо добро настроение, който заяви, хилейки се: "Надявам се, че не сте унищожили много копия от книгата, за да направите тези късметчета". Това е българинът. С чувство за хумор... и без... А за първите винаги съм твърдял, че деля хората на два типа: Такива, за които Ерих Мария Ремарк е жена и такива, за които Ерих Мария Ремарк е мъж... Така, че - четете книги!
Защо всички обичат зевзека?
Още от край време, кралете са имали придворен шут. Те са настоявали да имат такъв, понеже са осъзнавали голямото напрежение и нуждата от малко смях. Кралете са харесвали и са имали нужда от зевзек. И днес е така. Всички обичат Реймънд... И Реймънд Чандлър, но това е друга тема. Всички обичат съвременни автори като Фредрик Бакман или Йонас Йонасон. Дълбоко в себе си, човек знае, че има нужда да се посмее.
Какво ще кажем на онези, които не могат да се засмеят, защото не разбират?
Трудно се говори с такива хора. А и защо да го правим? Всеки сам си преценява. За мен всяка една ситуация може да породи смешка. В България не казваме "трябва да отида да си извадя един документ", а "трябва пак да ходя да се разправям".
Какво ти е отношението към сериозните неща в живота? Какви тухли хвърляш по тях гумени или реални?
Не е само смях във вашите книги. Имате и книга с детски стихове, която се казва „Мъничко рими за дечица любими“. Тя как се появи?
"Мъничко рими за дечица любими" изби рибата! Наистина не очаквах, че ще се хареса толкова много и вече ще е с изчерпан тираж. Имах възможност да направя няколко представяния на "Римите" и да се срещна с най-малките читатели, което беше много яко! Децата се изкефиха да си говорят с писател, някои дори ме разпитваха по темата. Беше предизвикателство, понеже хората ми казваха, че това са най-честните читатели и няма да се притеснят, ако нещо не им хареса - ще ти го кажат в лицето, без да бъдат любезни. За мое щастие, книгата им хареса и то много и видях колко много се вълнуват. А за самата книга, с издателството просто видяхме, че в днешно време няма много съвременни книги с рими. Има преводни, като римата понякога се губеше. А и добавихме рисунки за оцветяване
За какви неща си заслужава човек да вади „джедайския меч“?
Вкъщи имам джедайски меч! Два, ако трябва да бъдем честни. Готов съм да предизвикам на дуел всеки един, осмелил се да ми дойде на гости!
Мислиш ли, че до децата стигат достатъчно стойностни книги?
О-о-о-о-о, да! Има много яки книги и точно на места като "Панаир на книгата" или в "Алея на книгата" виждам деца, които стигат да нови заглавия. Разбира се, иска ми се въпросните изложения да бъдат малко по-осъвременени, но това е друга тема... За добрите книги помагат и издателствата. Няма да правя реклами, но е факт, че днес децата могат да си купят всякакъв вид комикс. Аз съм дете на 90-те и тогава имаше малко избор. Аз си взимах "Мики Маус", "Астерикс" и "Пиф и Еркюл" (последното беше на френски език и ако трябва да съм честен - само го разглеждах). Сега не е така. Пълно е с Марвел герои и какво ли още не. Блазе им на днешната младеж!
Срещал ли си феномена „отказвам да чета книги с текст“ сред децата. И вече сериозно какво мислиш за новите вълнения и настроения сред децата към книгите в модерния свят?
Тук е много важна ролята на родителя. И най-вече - личният пример. Има и изключения, разбира се, но ролята на родителя е изключителна важна.
Има ли рецепта за правилната поука в детската книга?
Предполагам, че да. В почти всяка книга има поука, но не всяка история е интересна. Поуката трябва да бъде поднесена по интересен, за хлапето, начин. Детето ще схване всяка поука, дори подсъзнателно, стига да се зариби. Принципът на шпековото саламче - ако наистина харесваш нещо, то никога не се интересувай как е произведено (смее се).
Кой е любимият ти виц ца книги? Или са повече?
Какво ти е отношението към сериозните неща в живота? Какви тухли хвърляш по тях гумени или реални?
Няма как без тях (сериозните неща). Но винаги съм твърдял, че всяка една ситуация може да бъде погледната от друг ъгъл. За това пише и Виктор Франкъл в "Човек в търсене на смисъла". Разбира се, там нямаше и грам хумор, но идеята, че дори в най-тежките ситуации, човек може да не реагира така, както правят повечето хора. Сериозните неща в живота започват още в детските години. В детската градина имаше една игра, където четири деца тичат да седнат на три столчета. Кой да предположи, че това ще се окаже тренировка за метрото...
Не е само смях във вашите книги. Имате и книга с детски стихове, която се казва „Мъничко рими за дечица любими“. Тя как се появи?
"Мъничко рими за дечица любими" изби рибата! Наистина не очаквах, че ще се хареса толкова много и вече ще е с изчерпан тираж. Имах възможност да направя няколко представяния на "Римите" и да се срещна с най-малките читатели, което беше много яко! Децата се изкефиха да си говорят с писател, някои дори ме разпитваха по темата. Беше предизвикателство, понеже хората ми казваха, че това са най-честните читатели и няма да се притеснят, ако нещо не им хареса - ще ти го кажат в лицето, без да бъдат любезни. За мое щастие, книгата им хареса и то много и видях колко много се вълнуват. А за самата книга, с издателството просто видяхме, че в днешно време няма много съвременни книги с рими. Има преводни, като римата понякога се губеше. А и добавихме рисунки за оцветяване
За какви неща си заслужава човек да вади „джедайския меч“?
Вкъщи имам джедайски меч! Два, ако трябва да бъдем честни. Готов съм да предизвикам на дуел всеки един, осмелил се да ми дойде на гости!
Мислиш ли, че до децата стигат достатъчно стойностни книги?
О-о-о-о-о, да! Има много яки книги и точно на места като "Панаир на книгата" или в "Алея на книгата" виждам деца, които стигат да нови заглавия. Разбира се, иска ми се въпросните изложения да бъдат малко по-осъвременени, но това е друга тема... За добрите книги помагат и издателствата. Няма да правя реклами, но е факт, че днес децата могат да си купят всякакъв вид комикс. Аз съм дете на 90-те и тогава имаше малко избор. Аз си взимах "Мики Маус", "Астерикс" и "Пиф и Еркюл" (последното беше на френски език и ако трябва да съм честен - само го разглеждах). Сега не е така. Пълно е с Марвел герои и какво ли още не. Блазе им на днешната младеж!
Срещал ли си феномена „отказвам да чета книги с текст“ сред децата. И вече сериозно какво мислиш за новите вълнения и настроения сред децата към книгите в модерния свят?
Тук е много важна ролята на родителя. И най-вече - личният пример. Има и изключения, разбира се, но ролята на родителя е изключителна важна.
Има ли рецепта за правилната поука в детската книга?
Предполагам, че да. В почти всяка книга има поука, но не всяка история е интересна. Поуката трябва да бъде поднесена по интересен, за хлапето, начин. Детето ще схване всяка поука, дори подсъзнателно, стига да се зариби. Принципът на шпековото саламче - ако наистина харесваш нещо, то никога не се интересувай как е произведено (смее се).
Кой е любимият ти виц ца книги? Или са повече?
Много са, наистина. На прима виста: Две мишки ядат лентата от филма "Отнесени от вихъра" в мазето на едно кино в София. Едната мишка пита: - Как ти се струва?
- Ами, да ти кажа честно, книгата ми хареса повече.
За литературата с любов – свикнаха ли хората с краткото съдържание и какво е бъдещето на книгите?
Аз лично съм спокоен за бъдещето на книгата. Както вече казах, виждам хлапета, които си взимат книги и се зарибяват по нови заглавия. Но, определено - хората свикнаха с краткото съдържание. Ще видим какво ни е подготвило бъдещето... И да - за книгите с любов. Във Фейсбук групата "Чета и трупам лавици с книги" правим много игри, имаме и "Читателски клуб" и точно там виждам любовта на хората към книгите. Супер е, че тя ще се запази и в следващите поколения. Това няма как да не се случи, защото всеки ден излизат нови заглавия.
Интервюто взе:
Хелиана Стоичкова
За литературата с любов – свикнаха ли хората с краткото съдържание и какво е бъдещето на книгите?
Аз лично съм спокоен за бъдещето на книгата. Както вече казах, виждам хлапета, които си взимат книги и се зарибяват по нови заглавия. Но, определено - хората свикнаха с краткото съдържание. Ще видим какво ни е подготвило бъдещето... И да - за книгите с любов. Във Фейсбук групата "Чета и трупам лавици с книги" правим много игри, имаме и "Читателски клуб" и точно там виждам любовта на хората към книгите. Супер е, че тя ще се запази и в следващите поколения. Това няма как да не се случи, защото всеки ден излизат нови заглавия.
Интервюто взе:
Хелиана Стоичкова
No comments:
Post a Comment