Интервю с Христина Лъжовска - Четящият човек винаги си личи

Книгите са един необятен свят и винаги е приятно да поговорим за бъдещето им. Според вас в новия технологичен свят има ли живот за книгата?
Живот за книгата винаги ще има и трябва да има! Може би, книгата на хартиен носител ще отстъпи място на електронната и аудио книгата. Аз самата като майка на две деца, едно от които под 5 години и работеща 6 дни в седмицата, за миналата календарна година успях да изслушам 33 книги и да прочета едва 3. Липсата на време ме подтикна да слушам аудио книги. Усещането е малко по - различно, не винаги в позитивен смисъл, но не е лошо. Опитвам се да науча и сина ми да обича книгите. Той е двуезичен и четенето на български му е по - трудно, но не се отказваме! Трябва да възпитаваме децата си така, че да търсят книгите, не само лесното забавление чрез устройствата и социалните мрежи

През годините се сменят настроенията, променя се начинът на мислене на авторите. Според вас в каква посока се развива съвременната литература?
За съжаление все по - рядко съм изненадана от фабулата на книга! Някак си по - голям брой от книгите си приличат и са написани " по калъп". Имаше една тенденция да се редуват глава, разказваща събития от настоящето и глава, разказваща минали събития. Голяма мода беше. Доста досадно... В 80 % от тези книги, съвременните истории бяха все едно написани от друг автор, зашити с бял конец към другата част.. Любимият ми съвременен автор е Сафон! Изключителен разказвач! Жалко, че света го загуби толкова рано. Може би имаше още много да ни разкаже по страниците на книгите... Пожелавам си повече такива съвременни автори! Да не ме оставят да спя, да ям, да живея в книгата, в историята...

В безкрая от заглавия кои книги оставят наистина трайна следа. Онези, които ни забавляват успешно или книгите, които успяват да ни жегнат?
Тези, които ни жегват! Които ровят в душата, които забързват пулса ти, които те разплакват...

Има ли съвременният човек отношение към книгата и какво забелязвате в поведението на читателите, което изпъква като най-ярко проявление?

Ще ми се повече съвременни човеци да имат отношение към книгите! Много е приятно да видиш млад човек с книга - в парка, в автобуса, в метрото... Четящия човек винаги си личи! Винаги! Най - малкото с богатия речник.

Четящи и пищещи хора са част от един неочаквано дълбок и интересен свят. Как се вписват всички нови в него?
Да се надяваме, че новите пишещи хора, са бъдещите класици! Поне някои от тях!

Според вас сега е време за размисъл и спокойно вдишване на литературните текстове или сега е време, в което се препуска през съдържанието на различните книги?
Зависи от годините на четящия! По - младите препускат. Като луди. Лутат се търсят любим жанр. Четат всичко, независимо, дали им допада. Добре де, поне аз бях така на 20. Сега не си губя времето с книга, която не ми допада. Чета бавно, връщам назад. Искам да усещам книгата!

Има ли жанр, който за вас остава най-добрият, който сте срещали до момента?
Магическия реализъм! И криминалните романи! Кристи си остава царицата до момента!

Има ли днес истински и аналитични литературни анализи?
Ако трябва да съм честна не се интересувам, не чета литературни анализи и съм абсолютен лаик в темата. Съжалявам!

Какво ви липсва в света на книгите или всичко си е по местата?
Да кажем, че си е по - местата. Е, трябва да има "сито", но щом има платформа, която дава възможност на кой да е, да напише и публикува книга ... Ще си ги пресяваме сами заглавията. Щом все още има книги, които не мога да оставя, докато не завърша, всичко си е по местата.