Интервю с Мелани Шакири - Изкуството е форма на терапия

На мен ми стана интересно нещо, което прочетох в твоя блог с анализи на книги. Книгата може ли наистина да бъде терапия?

Напълно, да. Лично аз приемам всичките форми на изкуство за терапия, успокояват ме, укротяват всичките мисли и чувства, които бушуват всекидневно в мен и ми помагат да осъзная много неща. А не е ли точно това целта на терапията?

Понякога универсалният характер на проблемите ни кара да мислим, че хората са еднакви навсякъде по света. До каква степен това наистина е така?
Хората винаги ще бъдат хора, независимо къде живеят. Същността им е еднаква по рождение, но разликата се крие в начина, по който ще израстнеш, обстановката и "фона" на живота ти. А тези неща определено варират от държава на държава.

Собственото всекидневие диктува ли подбора на книгите, които ще вземем в ръце и до колко се явява стимул за отърсване или разбуждане?

В моите читателски навици никога не успя да се намъкне правенето на списък за книги, които искам да прочета. Прекалено много се уповавам на настроението си на момента, при подбора ми на четиво. А настроението ми се диктува от ежедневието ми.

Какво става с книгите, които четем просто за да прочетем? Съзнанието отхвърля ли ги или им дава едно специално чекмедже наречено „опитах, не е моето“?
не мога да отговоря честно на този въпрос, защото не ми се е случвало досега. Когато някоя книга не е мой тип и го знам, не я започвам въобще. А когато осъзная това по време на четенето, просто я оставям и захващам някоя, която да не чувствам като "загуба на време".

Има ли книги, които като прочетеш оставаш поразена от някое съждение. Толкова коренно различно от това, на което си свикнала, че те кара да затвориш книгата и да постоиш малко на мястото, където си спряла?
Да, определено. Почти всички книги, дори най-фантастичните фентъзи и романтични романи, са способни да те докарат до някакво прозрение. Мисля, че това се дължи на факта, че независимо какво е написано на страниците, винаги можеш да видиш как прозира опита и личната мъдрост на писателя. Учиш се от опит втора ръка.

Какво прави една книга наистина хубава? 

Стилът на писане. Автора. Писателя.

Книги много, автори много – как избираш какво да прочетеш? 

Затварям очи и пуска пръст през библиотеката. А понякога просто виждам някоя книга онлайн или някой ми споменава за нея, и тя успява да остане достатъчно дълго с мен, че да я започна след завършването на предишната.

Всекидневната употреба на книги е задължителна за какъв вид хора? 

За всички, но малцина го осъзнават.

Има ли книга, която ти се е искало да отвориш прозореца и да я изхвърлиш, но си я прочела до края? 

Както споменах по-горе, това не е моят метод на действие.

Когато четеш книгата имаш определени впечатления от нея. Когато се запознаеш, при съответни обстоятелства, с автора може ли неговото присъствие и поведение да промени отношението ти към книгата? 

Като писател самата аз, винаги внимавам да разграничавам произведението от автора. Това какво е способен да напише човек, повечето пъти няма нищо общо с това какъв е той всъщност. Аз например се приемам за общителна и мила, но ако сте чели някоя от кървавите ми ужасии, бихте се усъмнили в това какво се крие в главата ми.

Интересните въпроси, които чавек може да зададе на една книга какви са? 

Ако можеше да си човек, как би изглеждала и действала?

Какви жанрове ти не би искала въобще да допуснеш нито в библиотеката си нито в главата си? 

По принцип гледам да съм отворена към всичко, за да мога да реша в последствие, което наистина ми харесва, но специално в библиотеката ми рядко влиза нехудожествена литература.

Ако те пуснат в най-голямата библиотека колко време ще изкараш вътре?

Ако има и храна, завинаги. Ако ли не, то ще изляза да си взема, и пак ще се върна.

Интервюто взе

Хелиана Стоичкова