Когато децата вземат книгата за феята Пелота и омагьосаните хора първо се възхищават на красивите илюстрации. Пъстрата корица ги грабва и подканва да разлистят страниците ѝ. Не само децата, а и родителите много харесват историята за необикновената фея. Когато прочетат книгата винаги ми казват, че не искат да свършва и с нетърпение очакват втора част. Често родители ми споделят, че това е първата книжка, която детето е прочело самичко и с желание. Децата ме питат ще може ли да направя феята Пелота на филм и да я гледат по телевизията. Най- много ме впечатли едно момченце от втори клас. Госпожата беше прочела книжката на децата, а след това имаше среща с автора. Това момченце ми подари картина, на която бе написало „Феята Пелота ще стане класика“. Това е най- голямото признание. Написано е от дете и се надявам да се сбъдне 😊.
Децата са най-скъпото ни съкровище. Какво искате да им дадете най-много от всичко с литературата?
Забелязала съм, че когато пиша, независимо дали за деца или за възрастни, между редовете вплитам важни истини от живота. Децата сега откриват света. С моите приказки ги запознавам с това, което им предстои и ги уча как да се справят с трудностите. Как да гледат на живота и да бъдат щастливи, защото всичко зависи от гледната точка.
Децата са си деца, независимо от времето, в което живеят. Оплакваме се, че са обсебени от технологиите и живеят повече в онлайн пространството, отколкото в реалния свят, но аз съм сигурна, че ако по нашето време си имаше тези технологии и ние щяхме да бъдем същите. Не зависимо в какви времена живеят децата най-много ги радва вниманието и любовта на родителите им. Това е един от въпросите, който се засяга в книгата за феята Пелота. „Родителите се вглъбиха в своите работи и забравиха за децата. Забравиха да се смеят заедно с тях, забравиха да ги обичат. Децата са избягали в този измислен, компютърен свят.“
А решението е толкова просто и не струва нищо…
Като писател според вас какво е мястото на книгата в света на децата? Влияят ли книгите на начина на мислене на хората или са само едно развлечение?
На тези два въпроса ще отговоря с едно изречение. Когато едно дете от малко се научи да обича книгите, то ще се превърне възрастен, който умее да открива радостта от живота на всякъде и никога няма да бъде самотен.
Но вие пишете освен детски приказки и проза за възрастни. Как успявате да насочите правилната енергия в правилните посоки?
Аз съм многопластова личност с огромно любопитство и всестранни интереси. Изследването на различни територии ми носи удоволствие. Обичам да предизвиквам въображението си и да експериментирам в различни жанрове. Имам множество разкази насочени към по- възрастната аудитория-любовни, исторически, дори хорър. Писането за децата си остава моята голяма страст. Знам, че в сърцето на всяко дете ще остане зрънце обич от моите приказки. Това ме зарежда, мотивира и ми дава смисъл.
Аз съм многопластова личност с огромно любопитство и всестранни интереси. Изследването на различни територии ми носи удоволствие. Обичам да предизвиквам въображението си и да експериментирам в различни жанрове. Имам множество разкази насочени към по- възрастната аудитория-любовни, исторически, дори хорър. Писането за децата си остава моята голяма страст. Знам, че в сърцето на всяко дете ще остане зрънце обич от моите приказки. Това ме зарежда, мотивира и ми дава смисъл.
Трябва ли авторът да бъде отговорен към времето, в което живее?
Темите, които вълнуват авторите от всички времена са еднакви, но читателите са различни. Забелязала съм, че във времето, в което живеем читателите обичат действието в книгите да се развива бързо. По-лесно губят интерес към повествованието, ако действието се развива мудно и е изпълнено с множество описания. За да задържим вниманието на читателите сме длъжни да сме в синхрон с настоящето и с неговата динамика.
Темите, които вълнуват авторите от всички времена са еднакви, но читателите са различни. Забелязала съм, че във времето, в което живеем читателите обичат действието в книгите да се развива бързо. По-лесно губят интерес към повествованието, ако действието се развива мудно и е изпълнено с множество описания. За да задържим вниманието на читателите сме длъжни да сме в синхрон с настоящето и с неговата динамика.
Отразява ли се съвремието в литературата и до каква степен?
Напоследък съм забелязала, че литературата, в която се отразява съвремието остава на заден план. Наблюдава се едно влечение към миналото. Носталгията към корените ни, българския фолклор и митология, стимулират писателите и издателите да се обръщат в тази насока, дори и детската литература.
Напоследък съм забелязала, че литературата, в която се отразява съвремието остава на заден план. Наблюдава се едно влечение към миналото. Носталгията към корените ни, българския фолклор и митология, стимулират писателите и издателите да се обръщат в тази насока, дори и детската литература.
Има ли неща които като писател на детски приказки бихте искали да попаднат в света на вълшебствата и там една добра фея да махне с пръчицата си и те да се променят?
Бих пожелала вълшебната фея да дойде в нашия свят. Да размаха вълшебната си пръчица и да освободи малки и големи от всемогъщата, и всеобхватна магия на технологиите. Да започнем отново да общуваме пълноценно и да се обичаме. Децата да играят на истински игри и да откриват чудесата и приключенията в реалния свят.
Бих пожелала вълшебната фея да дойде в нашия свят. Да размаха вълшебната си пръчица и да освободи малки и големи от всемогъщата, и всеобхватна магия на технологиите. Да започнем отново да общуваме пълноценно и да се обичаме. Децата да играят на истински игри и да откриват чудесата и приключенията в реалния свят.
Според вас има ли бъдеще книгата отпечатана на хартиен носител или технологичното общество вече се насочвакъм други формати?
За огромно съжаление, книгата остава на заден план. Имам чувството, че в някакво далечно бъдеще книгите на хартиен носител ще бъдат лукс. Много неща в човешката история изживяват живота си и се заменят с нови, в крак с времето си, така ще стане и с хартиените книги. Например сега ръчно писани книги на пергамент има само в музеите, просто времето им е минало.
Труда над една книга е огромен, особено, когато трябва да бъде илюстрирана. Имали ли сте приключения с книга, която отнема много време, усилия и енергия за да излезе от печат?
Нямала съм такива проблеми. Илюстрациите на книгата „Феята Пелота и омагьосаните хора“ са дело на моята сестра Мария Генчева, която е талантлива художничка.
Нямала съм такива проблеми. Илюстрациите на книгата „Феята Пелота и омагьосаните хора“ са дело на моята сестра Мария Генчева, която е талантлива художничка.
Имах късмет, че пътищата ни се пресякоха с Валентин Попов- Вотан. Той се впечатли от историята на феята Пелота и ме подкрепи да я издам на хартиен носител. Ако не беше той не бих се решила да прекрача зоната си на комфорт и да превърна хобито си в значима част от моя живот.
Забавно ли еприключението в света на литературата и какво ви носи на вас лично като автор?
Литературата изпълва живота ми с преживявания. От една страна е самия творчески процес. Когато застана пред празния лист и дам свобода на въображението си, то ме повежда през непознати територии, среща ме с различни герои и така преплита съдби и събития, че дори аз се удивявам от резултата. Когато вляза в историята преживявам емоциите на героите си толкова истинско, че понякога плача, или се смея с глас. Щастлива съм, че читателите преживяват тези емоции заедно с мен и чрез разказите си успявам да ги измъкна от скуката на делника.
От другата страна са срещите с децата. Контакта с малките читатели ми носи истинска радост и ме зарежда с енергия. На литературните базари се срещам и общувам с много нови хора. Всичко това, за мен, е истинско приключение.
Като писател какво искате да пожелаете на четящия човек?
Интервюто взе
Хелиана Стоичкова
No comments:
Post a Comment