С това заглавие целях да постигна няколко неща – първо от самото начало да насоча потенциалните читатели към темите на книгата, свързани с нови технологии, компютърни игри и виртуална реалност. Но и вплетени в повествованието фантастични същества и съвременна митология от нашия реален свят. Също така да загатна, че понякога измислените светове може да се окажат много реални за нас. Нашето въображение може да ни накара да си представим много неща и да живеем живота си по различен начин. И тук не говоря за болестни състояния, а за силата на въображението като творчески импулс за откриване и създаване на новости и иновации като се започне от различни видове изкуства и се стигне до науката и технологиите. Последните години все повече се говори за виртуални светове реализирани от някои от технологичните гиганти и как хората и компаниите могат да присъстват в тях за забавления или професионално. Провеждат се виртуални концерти от физически изпълнители, хора работят във виртуални офиси, фирми се рекламират и търсят релизация на виртуални стоки и продукти, понякога прескачащи обратно във физическия свят. Моето очакване е, че все повече неща от нашия свят ще намира място във виртуалните превъплъщения, които вече са налични или тепърва ще се появяват.
Реалността, според някои, е на практика проекция на една своеобразна виртуална реалност. Холографска вселена. Как ще коментирате това?
Чел съм такива теории, но към момента не мисля, че може да се докаже нещо подобно. Всичко отново е оставено в сферата на нашето въобръжение и до къде то може да ни закара. Това, което е важно за мен е, че независимо дали живеем в проекция/отражение на един друг свят или не, нашият реален живот се случва тук и сега. Това, което правим, което преживяваме, в каквото вярваме, чувстваме, мечтаем, ни се случва сега на нас. Последствията на действията или бездействията са реални и имат значение за това, което ще преживеем след това. Можем да мечтаем за други светове и как да достигнем до тях, но не трябва това да ни откъсва от реалнотта.
Според мен все още говорим повече за това, какво очакваме, че може да се случи или ни се иска да постигнем един ден. Според мен все още е повече фантастиката от реалността. Науката се развива доста динамично и това, което днес е фантастика, може утре да е реалност. Но си мисля, че има още доста път да се извърви и доста време да мине преди да видим достъпни и масово приложими технологии основани на квантовата физика. Разбира се, различни изследователски екипи по света работят в разнообразни направления и едва ли масовата общественост като мен има достъп до последните резултати. Периодично се появява информация за успехи в една или друга област и се вижда прогреса, но реалното масово практическо използване ще трябва да почака. Някои неща очаквам да революционизират конкретни области в живота и се надявам хората да сме подготвени за тези промени и да можем да ползваме новостите по отговорен начин.
Това е първата ви издадена книга. Какво ви донесе тя като емоция?
Трудно ми е да изразя завладялата ме емоция с думи. Годините положен труд, писане, мечтаене, връщане назад и модифициране най-накрая стигат до успешен край. Усещане за завършеност и постигане на целта. Това не означава непременно, че творбата е съвършенна. В очите на някого може и да е, а други ще посочат начини как би могла да стане по-добра. Едва ли има много творби в сферата на изкустото, които да се възприемат като еталон за съвършенство. Да я държа в ръцете си, а след това да я виждам при читателите, това е чувство, което ме прави едновременно горд от факта, че съм успял с начинанието и смирен, защото целта е някой друг да проникне и да се потопи в моя въобръжаем свят.
Вие говорите за времето, което един роман изисква да му бъде посветено. Може ли това усилие да бъде пресъздадено разбираемо пред читателите?
Всяка една човешка дейност, независим дали е творческа или рутинна изисква време. При мен писането ангажира много от този ресурс, защото след първоначалната идея и вдъхновение следват часове на проучване, техническа работа по описване на героите, местата, събитията, план на действията и хронология. Имаше дни, в които пишех много и без прекъсване, а други само четях материали и си водех записки за неща, които бих искал да опиша на по-късен етап. Сремежът ми беше всичко, което описвам да звучи автентично, без да задълбавам твърде много в детайли и технологии, които потенциално биха направили романа скучен за част от читателите. След самото написване имаме следващ процес по редактиране и коригиране на книгата. Успоредно с това започнах преговори с различни издателства, докакто намеря тези, които ще повярват в проекта и в мен като автор. Това не беше лесно, защото книгата е дебютна и все още трупам популярност като автор. От момента, в който се появи идеята до реалното излизане на пазара минаха около шест години. Много е важно човек да вярва в идеята и да е готов да посвети нужното време, за да я реализира. Това считам, че важи за всякакви области в живота – учене на нови умения и знания, спорт, работа и какво ли още не.
Харесват ли хората фантастика и до каква степен фантастиката е предмет на фантазията и до каква се допира до реалния свят?
Моите наблюдения са, че има доста хора, които харесват този жанр, както литературен, така и филмов. Ако се направи справка на най-четените книги или най-гледаните филми, сред първите ще има значим процент от жанровете фантастика/фентъзи. Фантастиката позволяван на човека да излезе от ежедневието си и да се пренесе в свят, който може да не е непременно по-добър, но със сигурност ще е по-различен. Този стремеж към различното според мен спомага да се развива творчеството и иновациите. Част от нещата, за които хората са си мечтали в миналото, вече са реалност. Други са напът да се реализират. Фантазията на хората в някаква степен движи света напред и прониква в реалния свят. А от своя страна, проблемите на реалния свят стимулират търсенето на нови идеи и тласкат фантазията на хората да намери фантастични решения.
Какво е според вас бъдещето на книгата? Ще отшуми ли навика да бъдът четени книги или това никога няма да има край?
Силно се надявам четенето на книги никога да не отшуми. Да, с напредъка на технологиите се променя начина на четене на книги – от свити на рола папируси в миналото сме минали на напечатани на отделни листа книги, след това чрез технологиите се появиха електронни и аудио книги. Но четенето се запазва и любопитството към новото остава. В някаква степен технологиите ни дават по-голяма гъвкавост и повече възможности. От друга страна се видя, че за толкова години електронната книга не измести хартиената. Аз лично чета по всякакъв начин – какво си купувам хартиени, така инвестирам и в електронни, а когато ми се налага да шофирам дълго време почти задължително слушам аудио книги. Моят роман „Реална виртуалност“ го има в момента както като хартиена книга, така и в електронен формат. Възможно е да се появи и като аудио книга в бъдещ момент. Колкото и да напредват визуалните изкуства за забавления като филми или игри, очаквам винаги да има хора, които ще искат да четат книги и сами да искат да си представят героите, местата и събитията, които са описани.
Какво прави една книга наистина ценна?
За мен ценността на една книга идва от нейното послание, от това, което ще остане в съзнанието на читателя след като я прочете. Дали ще запомни нещо освен интересната история и дали това по някакъв начин ще му повлияе да стане по-добър човек. Дали има морални ценности, дали може да доведе до положителна промяна.
Поантата на финала по-интересна ли е от авторова гледна точка от останалата част от сюжета или не може да се прави такова разграничение?
За мен лично е трудно да направя такова разграничаване. Да, поантата е един своеобразен финал и обобщение, но понякога извадена от контекста и цялостта на разказа може да остане неразбрана и не на място. Аз предпочитам да разглеждам една творба в нейната цялост. Финалният извод би трябвало да се обособи от самосебе си при добре изградена история и да е неделима част. С това по никакъв начин не искам да омаловажа този елемент от творбата и предполагам, че за много автори е истинско предизвикателство и изисква много умения и талант да напишат поанта, която ще остане в съзнанието на читателя. Аз лично се стремя чрез цялостния разказа да насоча читателя към идеите си, които естествено кулминират и стават разбираеми в края.
Отваря ли книгата врата към съзнанието на автора?
Според мен – да. Независимо дали авторът пише за изтински или фантастични светове и събития, той по някакъв начин се свързва с тази реалност. В процеса на писане този нов свят расте и се развива в ума на писателя и се проявява на листа хартия. За мен би било трудно да излея от ума си всичко това без поне част от личността ми да не бъде повлечена навън. Понякога аз като писател си представям, че съм на на мястото на един или друг герой, за да съм сигурен, че ще опиша нещата максимално автентично и коректно.
Пишещият разказва истории за да провокира въображението на читателите. Може ли да се направи разграничение до къде може да се разпростре разбирането и тълкуванието на текста?
Аз се опитвам да пиша по начин, който да предизвика читателя сам да открие някои неща за героя или мястото, сам да си представи част от нещата. По този начин ми се струва, че читателя ще бъде по-заинтригуван и по-включен в историята. Не бих искал да го ограбя, като му покажа или опиша всичко. Някои неща могат да се тълкуват и интерпретират самостоятелно. Според мен това стимулира фантазирането и през тълкуване на текста читателя би могъл по-добре да разбере историята и какво е имал предвид автора.
Всеки автор има свой стил. От всички книги, които прочетохте през живота си кой автор ви харесва най-много като повествование?
Много ми е трудно да посоча един или дори група автори. През годините съм прочел стотици, да не кажа хиляди книги и всеки в по-голяма или малка степен ми е направил впечатление. Разбира се, не мога да не спомена някои от класиците в жанровете, които чета, като Дж. Р. Р. Толкин, К. С. Луис, Роджър Зелазни, Тери Пратчет, Айзък Азимов или Франк Хърбърт.
Над каква книга работите в момента?
Започнал съм да пиша продължение на романа ми „Реална виртуалност“. Първата книга завършва по такъв начин, че може да се чете напълно самостоятелно и историята приключва завършено. Но след питания от страна на читатели, а и зародили се в мен нови идеи за развитие на историята ме подтикнаха да реша за започна нова книга свързана с първата.
Интервюто взе:
Хелиана Стоичкова
No comments:
Post a Comment