От разстояние на времето нещата при артист, който работи активно се променят. Аз съм от художниците, които рисуват всеки ден, без да правя комерсиални неща. Вече, като натрупаш много години опит ти заобичваш нещата си, като свои. Но чак до степен ревност, много съм щастлив, когато дадена картина си намери точният адресат. Това за мен е най важното. Продажба НЕ на всяка цена! Рисуването при мен е начин на живот, защото аз рисувам от дете и откакто не се и помня. Винаги съм искал, като порастна да стана художник, свирих на китара, пях по групи, но в крайна сметка завърших рисуване и се занимавам с това. Границата е огромен океан и ако имаш граница значи си свършен, като автор! Нямам граници...
Красотата на абстрактната идея може ли да бъде сравнена с естетическото изживяване при гледката на различните жени?
Може да, професионалният художник рисува голо тяло още от гомназията, той изучава предмета - Пластична анатомия. Няма как една жена, каквото и телосложение да има тя да не намери място в съзнанието на артиста. А може и да му стане муза, не знам, при мен жената действа, както при всички нормални и интелигентни мъже, може да ме провокира за създаване на каквото и да е било произведение. Бог е създал жената съвършенно, като визия...До каква степен автора допуска свободната интерпретация?
Свободната интерпретация идва с натрупването на опит и надграждането с годините върху нещата. Това при мен е, като при музикантите, които свирят активно - могат, и ние художниците можем да си позволим пълна свобода на действитя, т.е. върху една тема да импровизираме без никакви усилия. Но все пак всеки търси подсъзнателно своя почерк! Не стил, стиловете са измислени отдавна и всичко е измислено в Арт-а, не трябва да се напъваме за нещо ново. Няма да се получи. Свобода в мисленето без да гледаш този или онзи...
Модерно е това, което е ново или това, което винаги стои на ръба на съвременната вълна?
За модерното, ако ства дума, се сещам за едно великлепно интервю със Мик Джагър - "какво ще кажете за нюуейва? "не знам за нюуейва, ние сме от постоянната вълна". И така трябва да бъде. Това се нарича свобода...Авторът не винаги разказва. Какво дава художникът, когато платното е отворено за посещение от наблюдаващия?
Моето кредо е - Никога да не измъчвам зрителя, не трябва да стои с часове пред таблата ми и да се чуди - какво съм искал да кажа. Затова с годините влязох в зоната на минимализма. Това в момента ме вълнува. Не искам да измъчвам зрителя, когато гледа мои работи, единствената ми мисъл на съзнателно ниво е - картината ми да носи позитивизъм!Експресивно, доминантно и въвличащо – икуството има ли граници?
Изкустото във всичките му форми няма граници, но за да не залитнеш в кича или чалгията трябва да си професионалист! Това разделя хората на Арта - на професионалисти и аматьори. Няма място за сърдене от втората група ...
...
Има ли идея или чувство, които винаги ви се е искало да споделите, но още не са открили правилният момент във времето и пространството за да се покажат?
Има да - Любовта ! Не съм успял още да я открия, онази истинската за да я пресъздам в някое мое произведение... Надявам се, че ще я срещна...Колко дълбоко може да навлезе една картина в онзи, който я гледа? Може ли да преобърне или да въздейства до степен да го промени по някакъв начин?
Може, разбира се. Аз имам клиенти, които имат по 50-60 мои работи през годините - цяла колекция. Това е най верният показател, че им въздействам, всеки ден по различен начин. Това ме ласкае... ...
Когато рисувате кое ви провокира най-много?
No comments:
Post a Comment