Интервю с Александър Иванов - Жанрът космическа опера ми е любим

Фантастиката е нещо изумително. Кога започнахте да пишете фантастични разкази?
Още когато бях в гимназията започнах да пиша фантастични разкази и стихотворения. Бях 12 клас, когато ми се присъниха невероятни неща и реших да ги запиша. Така започна всичко! 

Първата ви книга „Измерението“ е факт. Колко време отделихте на написването й?
Първата ми книга "Измерението" е сбор от различни разкази и новели написани през годините. Стилът и начина на писане се променят през годините на всеки автор. И при мен е така. Първите разкази в "Измерението" са писани в по-раните ми години, с други думи през студенстките и гимназиалните, а новелите "Измерението 1,2 и 3" са писани в последните три години. Така и при мен както и при други автори стилът се променя с годините.

Може да се каже, че първата ми книга е писана 20 години, но реално това е само една малка извадка от всичко което съм писал през годините.

 

Благородна ли е разходката в света на литературата или има своите неприятни завои?

Считам, че е благородна. Както в моята професия има хуманост и състадателност, така и в литературата има високонравственост. Въпросът е да попадне в подходящите ръце, защото добре разбирате, че ако не попадне в подходящи ръце, тя остава неразбираема. А за да разбира един човек това което чете, е необходимо да има достатъчно базисни познания за околния свят.

 
Коя част от научната фантастика ви е най-любима? Космоса или играта на идеите?

Всъщност тук ме поразихте право в сърцето. Защо го казвам? Защото и двете много ги обичам. Както обичам да чета и да пиша за космоса, така съм лудо влюбен и в новите идеи и новите философски течения във фантастичния жанр. В новелите "Измерението" по-скоро обаче ще срещнете една много нова идея за света, вселената и даже вселените, където всичко е свързано. В тях може да прочетете за вълнуващите микросветове на квантовата механика, която ни свързва по-между ни. Според една част от читателите, това е съвсем нова хипотеза за света и вселената, но аз не съм открил топлата вода. Просто се оглеждам и разсъждам за обикалящия ни свят.

Всеки автор има любими теми. Кои са вашите любими теми?

Любимите ми теми разбира се са свързани с космоса. Някои фенове и криитици наричат поджанра космическа опера. Определено обичам да чета такива книги. Разбира се, много ми допадат и всички творби свързани с биологията и химията, примери за това са Майкъл Крайтън, Станислав Лем, като и двамата са били лекари, както знаете. Като фармацевт, вероятно ме привличат тези близки до мен стилове. Но определено космическата опера за мен е, като религия. Когато я чета, гледам, слушам за нея изпадам в екстаз.

 
Отразява ли литературата реалният свят или е едно съвсем самостоятелно битие?

Пример за това, че литературата повлиява, специално във фантастичния жарн са творбите на Жул Верн, Александър Беляев и редица други писатели фантасти, успели да предвидят много от събитията и част от технологията, която по-късно става факт. Разбира се, не всички автори сме като тях.

 
Как изглежда бъдещето през очите на един автор фантаст?

Бъдещето може да е много мрачно, но и много светло. Аз считам, че бъдещето ще е някъде посредата... Какво имам пред вид... Много вероятно е в близко бъдеще да не успеем да колонизираме други светове и да не се измъкнем от планетата Земя, която е като затвор за цялото човечество. В близките 100-200 години вероятно видът ни ще се бори с проблемите които имаме и днес. Технологиите обаче се развиват експоненциално, както и информационните технологии. Те от своя страна според мен се развиват твърде бързо на този етап и ще дойде етап в който обикновенният човек, ще започне да се затруднява да свиква с все по-новите и по-новите технологии. Всичко в момента, а и в близките години се развива мълнеаносно. В по-далчечно бъдеще, очаквам, че човешката раса ще покори нови планети, благодарение на изкуственият интелект и може би част от човечеството ще се съедини с него, за да стане по-съвършенно. Тогава вероятно ще се зародят нови видове, които само външно ще приличат на човеци. А е вероятно и там сред звездите да се сбъскаме с други видове, които да приличат поне малко на нас. Тогава нещата ще станат още по-интересни.

 
Как изглеждат фантастичните книги на съвремието там някъде в бъдещето?

Фантастичните книги и фантастиката като цяло са едно широко понятие. Всичко може да е фантастика. Както казва един мой близък писатели и приятел "Вече всичко в ежендевието ни изглежда фантастично". И в този ред на мисли, всяка една книга може да претендира, че е фантастична.

 
Коя е най-ярката световно известна фантастика, която се запечата в съзнанието ви през годините?

Поредицата на Питър Хамилтън "Освободеният Юда" и "Звездата на Пандора" се е запечатала в съзнанието ми. Както вече споменах, космическата опера ми е любима, а тази поредица има всичко, което читател като мен предпочита.

 
Само фантастика ли пишете или има и елементи на фентъзи?

Предпочитам да пиша основно в сферата на научната фантастика. Разбира се човек се променя с годините и нищо чудно някой ден да излезе някоя фентъзи творба из под пръстите ми.

 
Работите ли над следваща книга с фантастични разкази?

В момента, да си призная, не пиша разкази. През годините няколко пъти съм се опитвал да напиша интересен роман, но не ми се е получавало. Към настоящето точно това правя. Опитвам се да напиша своя първи фантастичен роман. Но когато ми остава време драсвам някой кратък разказ. На този етап, обаче нямам амбиция да издавам повече разкази. когато се съберат повече интересни неща, може би пак ще публикувам книга с научно фантастични разкази.

 
Вие пишете и стихове. Какво ви вдъхновява и кои са онези неща, за които наистина си заслушава да се обърнем към дълбоката поетика?

В обществото ни винаги е имало проблеми. Така че поезията днес е все така актуална. Има автори, които за да изкарват прехраната си с писане на поезия, пишат детски стихове и издават детски книжки, но ако трябва да бъда честен, поезията има своята огромно значение за обществото. Тя може да възхвалява, но може и да порицава. Днес все повече и повече се нуждаем от поети с обществено съзнание. Знаете един от първите такива поети е Христо Ботев. За мен лично той е поетът дал тласък на всички следващи след него поети и писатели, които открито критикуват несвъвршенствата в общественият ни строй. Разбира се поезията може и да възхвалява, както го прави любовната поезия, която винаги ще бъде актуална. Така че това което ме вдъхновява е всичко което ме заобикаля. Всеки един човек ме вдъхновява. Писал съм и за любовта и за приятелството и за неодстатъците на нашето общество, и не на последно място природата. Ние сме част от нея и не трябва да се извисяваме над нея, а да бъдем част от нея, да я пазим, почитаме и обичаме.

Нежност или истина. Какво е поезията за вас?
Поезията е нежна истина, ако мога така да се изразя. Тя може да те направи щастлив, може и да те разплаче. Думите могат да бъдат убийствено оръжие, те могат да те съсекат повече от всеки меч на тази планета, но могат и да те издигнат на пиадестал в небето.

Интервюто взе:

Хелиана Стоичкова