Древната Александрийска библиотека

Александрийската библиотека е нарицателно за интереса към познанието в античността. Библиотеката е съдържала около 400 000 пергамента (някои изследователи предполагат, че са били около 700 000). Библиотеката е създадена от Птолемей ІІ през 3 век пр.н.е. вероятно в стремеж да надмине библиотеката в Пергамон. Така Александрия става културно средище и започва да бъде посещавана и допълвана.

Твърди се, че всеки учен който е настаняван и приет да пребивава в нея и да се образова е бил длъжен да остави копие от труда, над който работи. Също така е имало закон, който е задължавал акустиращите кораби да обявяват пергаментите, които пренасят. Ако пергамента е непознат на библиотеката то той е бил прибиран и изучаван. Корабите са били дори претърсвани за укрити пергаменти.

Библиотеката е изгорена през 47 г. пр.н.е. от римски войници вероятно по нареждане на Юлий Цезар. След това първо покушение над нейните богатства тя е била горена и рушена още няколко пъти - през 3 век от римският император Аврелиан, през 4 век по време на рушенето на езическите храмове и при идването на мюсюлманите през 642 вероятно също е имало разграбване и рушене.

Въпреки това Александрийската библиотека остава в историята като една от най-богатите и любопитни библиотеки в света - нарицателно за жаждата за познание. Твърди се, че в нея са били съхранявани пергаменти съдържащи историята на древния свят.