В очакване на ГодоАвтор: Самюел Бекет
119 страници
Малко хора се изказват неположително за творбите на Самюел Бекет поради няколко основни причини. На първо място Нобеловата награда, която получава е за революционната му в драматургията мисъл и подход, които са запомнени и често споменавани. На второ място е дълбочината, в която е способен да ни вкара, буквално да ни „навре” с онези внушения, които е подбрал за водещи и понякога доста подтискащи. Освен това съществува и експлозивната тишийна, която звънти от текстовете му. Не е нужно да се каже особено много за да се засегне тежката истина, или някой нейн аспект. Защо да губим думи и звънки фрази? И не на последно място – в момента Бекет е много модерен.
Но тази беззвучност дразни слуха и въпреки своята революционност е понякога скучна. Пиесата „В очакване на Годо” е брилянтен пример за това, защото нейният смисъл е подчертан и силен, но тъкмо силата на пиесата е и нейната слабост. Да минем през ада за да стигнем обетован остров е концепция, която не забавлява всички съвременни, свикнали на динамичност и екшън умове. Прочита на пиесата без театралната условност като литература е недостатъчно. Сякаш не е логично да бъде препоръчвана за четене, но следва да се препоръчва за гледане.
А дали Годо ще дойде в крайна сметка никой не знае. Голямата ирония на автора е оставила дълбока резка в западната култура и наистина със своите размери впечатлява и едновременно натежава.
No comments:
Post a Comment