Речник на собствените именаАвтор Амели Нотомб
2006 г.
141 страници
За съжаление очакването към този роман остава неудовлетворено. Авторката поднася на вниманието ни история, която може да бъде любопитна в някои свои аспекти, но като цяло е написана на един дъх и без почивки, което явно е повлияло на качеството й. И истината е, че в това дълго изречение се съдържа почти всичко.
Това е литература, която можем да опипаме чакайки за някоя среща или возейки се в метрото. Тя не натоварва сетивата с дълбоки размисли, но напротив чете се бързо и леко като не оставя особена следа след последната страница. В интерес на истината този начин на писане е модерен и се харесва на широката аудитория, която е уморена от тежки фрази и високопарни истини. Но за един по-претенциозен вкус, който желае да опознае повече от еднозначно заявените в книгата пластове тя би била повече четиво за юноши.
Може би е редно да обърнем внимание на това, че абсурдната отключваща ситуация кореспондира до някъде на идеята за произволната истина, с която се налага да се сблъскваме всеки ден. И също така да признаем, че това може да се окаже интересно и не задължително ако бъде доведено до крайности. Но постановката е опростена прекалено много само за да ни затормози с грешните избори на персонажите и тяхната обреченост.
Сбърканите взаимоотношения и концепция за света не впечатляват толкова, колкото е било планирано. С уважение се отнасям към всяка книга и всеки автор, но “Речник на собствените имена” не изпълва моята представа за роман.
No comments:
Post a Comment