Нобелови награди за литература

Нобеловата награда за литература се присъжда ежегодно от 1901 г. насам от Шведската академия в съответствие със завещанието на Алфред Нобел. Тя се връчва на автори от цял свят за изключително творчество с „идеалистическа насоченост“. Към днешна дата общият брой на лауреатите е над 120, като сред тях са някои от най-влиятелните писатели, поети и драматурзи в историята на човечеството. Някои от най-известните носители през годините са:
Класици на XX век: Ръдиард Киплинг (1907), Джордж Бърнард Шоу (1925), Томас Ман (1929), Херман Хесе (1946), Уилям Фокнър (1949), Ърнест Хемингуей (1954), Албер Камю (1957).
Магически реализъм и модерна проза: Габриел Гарсия Маркес (1982), Салман Рушди, Марио Варгас Льоса (2010), Орхан Памук (2006).


Пълният хронологичен списък на всички автори, получили престижното отличие по години, е представен по-долу.

XXI век (2000 – 2026)2026: Ан Карсън (Канада)
2025: Ласло Краснахоркаи (Унгария)
2024: Хан Канг (Южна Корея)
2023: Йон Фосе (Норвегия)
2022: Annie Ernaux (Франция)
2021: Абдулразак Гурна (Танзания / Великобритания)
2020: Луиз Глик (САЩ)
2019: Петер Хандке (Австрия)
2018: Олга Токарчук (Полша) (връчена през 2019 г.)
2017: Казуо Ишигуро (Великобритания)
2016: Боб Дилън (САЩ)
2015: Светлана Алексиевич (Беларус)
2014: Патрик Модиано (Франция)
2013: Алис Мънро (Канада)
2012: Мо Йен (Китай)
2011: Томас Транстрьомер (Швеция)
2010: Марио Варгас Льоса (Перу)
2009: Херта Мюлер (Германия)
2008: Жан-Мари Гюстав Льо Клезио (Франция)
2007: Дорис Лесинг (Великобритания)
2006: Орхан Памук (Турция)
2005: Харолд Пинтър (Великобритания)
2004: Елфриде Елинек (Австрия)
2003: Дж. М. Кутси (ЮАР)
2002: Имре Кертес (Унгария)
2001: В. С. Найпол (Великобритания)
2000: Гао Синдзиен (Франция) 

Втора половина на XX век (1950 – 1999)1999: Гюнтер Грас (Германия)
1998: Жозе Сарамаго (Португалия)
1997: Дарио Фо (Италия)
1996: Вислава Шимборска (Полша)
1995: Шеймъс Хийни (Ирландия)
1994: Кензабуро Ое (Япония)
1993: Тони Морисън (САЩ)
1992: Дерек Уолкот (Сейнт Лусия)
1991: Надин Гордимър (ЮАР)
1990: Октавио Пас (Мексико)
1989: Камило Хосе Села (Испания)
1988: Нагиб Махфуз (Египет)
1987: Йосиф Бродски (САЩ)
1986: Воле Шоинка (Нигерия)
1985: Клод Симон (Франция)
1984: Ярослав Сейферт (Чехословакия)
1983: Уилям Голдинг (Великобритания)
1982: Габриел Гарсия Маркес (Колумбия)
1981: Елиас Канети (Великобритания / роден в България)
1980: Чеслав Милош (Полша / САЩ)
1979: Одисеас Елитис (Гърция)
1978: Исаак Башевис Сингър (САЩ)
1977: Висенте Алейсандре (Испания)
1976: Сол Белоу (САЩ)
1975: Еудженио Монтале (Италия)
1974: Ейвинд Юнсон и Хари Мартинсон (Швеция)
1973: Патрик Уайт (Австралия)
1972: Хайнрих Бьол (Германия)
1971: Пабло Неруда (Чили)
1970: Александър Солженицин (СССР)
1969: Самюъл Бекет (Ирландия)
1968: Ясунари Кавабата (Япония)
1967: Мигел Анхел Астуриас (Гватемала)
1966: Шмуел Йосеф Агнон (Израел) и Нели Закс (Швеция)
1965: Михаил Шолохов (СССР)
1964: Жан-Пол Сартр (Франция) (отказва наградата)
1963: Георгиос Сеферис (Гърция)
1962: Джон Стайнбек (САЩ)
1961: Иво Андрич (Югославия)
1960: Сен-Джон Перс (Франция)
1959: Салваторе Куазимодо (Италия)
1958: Борис Пастернак (СССР) (принуден да я откаже)
1957: Албер Камю (Франция)
1956: Хуан Рамон Хименес (Испания)
1955: Халдор Лакснес (Исландия)
1954: Ърнест Хемингуей (САЩ)
1953: Уинстън Чърчил (Великобритания)
1952: Франсоа Мориак (Франция)
1951: Пер Лагерквист (Швеция)
1950: Бъртранд Ръсел (Великобритания) 

Първа половина на XX век (1901 – 1949)1949: Уилям Фокнър (САЩ)
1948: Т. С. Елиът (Великобритания)
1947: Андре Жид (Франция)
1946: Херман Хесе (Швейцария)
1945: Габриела Мистрал (Чили)
1944: Йоханес В. Йенсен (Дания)
1940 – 1943: Наградата не се присъжда поради Втората световна война
1939: Франс Емил Силанпя (Финландия)
1938: Пърл Бък (САЩ)
1937: Роже Мартен дю Гар (Франция)
1936: Юджийн О'Нийл (САЩ)
1935: Наградата не се присъжда
1934: Луиджи Пирандело (Италия)
1933: Иван Бунин (СССР / в изгнание)
1932: Джон Голсуърти (Великобритания)
1931: Ерик Аксел Карлфелт (Швеция) (посмъртно)
1930: Синклер Луис (САЩ)
1929: Томас Ман (Германия)
1928: Сигрид Ундсет (Норвегия)
1927: Анри Бергсон (Франция)
1926: Грация Деледа (Италия)
1925: Джордж Бърнард Шоу (Ирландия)
1924: Владислав Реймонт (Полша)
1923: Уилям Бътлър Йейтс (Ирландия)
1922: Хасинто Бенавенте (Испания)
1921: Анатол Франс (Франция)
1920: Кнут Хамсун (Норвегия)
1919: Карл Спителер (Швейцария)
1918: Наградата не се присъжда поради Първата световна война
1917: Карл Гелеруп и Хенрик Понтопидан (Дания)
1916: Вернер фон Хейденстам (Швеция)
1915: Ромен Ролан (Франция)
1914: Наградата не се присъжда поради Първата световна война
1913: Рабиндранат Тагор (Индия)
1912: Герхарт Хауптман (Германия)
1911: Морис Метерлинк (Белгия)
1910: Пол Хайзе (Германия)
1909: Селма Лагерльоф (Швеция) (първата жена лауреат)
1908: Рудолф Еукен (Германия)
1907: Ръдиард Киплинг (Великобритания)
1906: Джозуе Кардучи (Италия)
1905: Хенрик Сенкевич (Полша)
1904: Фредерик Мистрал (Франция) и Хосе Ечегарай (Испания)
1903: Бьорнстиерне Бьорнсон (Норвегия)
1902: Теодор Момзен (Германия)
1901: Сюли Прюдом (Франция) (първият лауреат в историята)

МК

Художникът Норман Рокуел и четящите хора в картините му

Норман Рокуел (1894–1978) е един от най-влиятелните и емблематични американски художници и илюстратори на XX век. Неговото творчество е дълбоко преплетено с американската култура, като в продължение на почти пет десетилетия той улавя духа, хумора и детайлите на всекидневния живот в САЩ.

Книгите, четенето и бягството от реалността чрез литературата са сред любимите и често повтарящи се теми в творчеството на Норман Рокуел. Като илюстратор, който сам прекарва живота си в разказване на истории, той изпитва дълбоко уважение към писменото слово. Картините му, включващи книги, често улавят вълшебния момент, в който читателят напълно губи представа за реалния свят.

Той е най-известен с Кориците за The Saturday Evening Post: Рокуел създава над 300 емблематични корици за списанието, превръщайки се в визуален хроникьор на американското общество. Поредица от четири картини (Свобода на словото, Свобода на вероизповеданието, Свобода от нужда и Свобода от страх), вдъхновени от реч на Франклин Д. Рузвелт през Втората световна война. Те помагат за набирането на милиони долари чрез военни облигации. В по-късните си години, работейки за списание Look, той създава силни творби, засягащи гражданските права и расовата интеграция в САЩ, като известната картина „Проблемът, с който всички живеем“.

 

Рокуел е майстор на разказвателния реализъм. Творбите му често изглеждат като запечатан миг от история – изпълнени с живи емоции, хумор и изключително точни битови детайли. Макар дълго време критиците да са го разглеждали по-скоро като „илюстратор“, отколкото като „сериозен художник“, днес неговите над 4000 оригинални произведения се оценяват като истински шедьоври на американското изкуство.

През 1977 г. получава най-високото гражданско отличие в САЩ – Президентския медал на свободата. Повече за живота му и дигитална галерия с неговите произведения можете да разгледате на официалния сайт на Музея на Норман Рокуел.

Освен за списания, Рокуел е официален илюстратор на специални издания на класическите книги „Приключенията на Том Сойер“ и „Приключенията на Хъкълбери Фин“, където неговият стил перфектно вдъхва живот на героите от детството.

Някои от най-забележителните и емблематични негови творби на тази тема:

 „Книжният червей“ (The Bookworm, 1926) - Тази картина е директен и забавен прочит на класическото европейско изкуство. Тя е вдъхновена от едноименно платно на германския художник Карл Шпицвег от 1852 г.. Сюжетът: Рокуел пренася сцената от прашна аристократична библиотека на оживения американски пазар за книги на старо. Виждаме възрастен, ексцентричен мъж, който е толкова погълнат от четенето, че е пъхнал по една книга под двете си мишници, държи трета в ръцете си, а носът му е буквално забит в страниците. Излъчва типичния за Рокуел топъл хумор и показва страстта към знанието, която те кара да забравиш къде се намираш. 

„Земята на очарованието“ (The Land of Enchantment, 1934) Това е една от най-приказните и метафорични картини на художника, която улавя самата същност на детското въображение. Сюжетът: Група деца са седнали на пода и четат голяма книга с приказки. Зад гърбовете им, изплувайки директно от страниците, се материализира величествен рицар в блестящи доспехи на кон. Картината визуално показва как литературата оживява в умовете на младите читатели и ги пренася в непознати, вълшебни светове. 

„Мечти / Момче, четящо рицарски роман“ (Dreams / Boy Reading Book of Chivalry, 1923)
Още една прекрасна илюстрация за корицата на The Saturday Evening Post, посветена на силата на историите. Сюжетът: Малко момче е седнало в полумрака на тавана, облегнато на стар сандък, напълно погълнато от дебела книга за рицари. Около него са разпръснати други томове, а в съзнанието му (и на заден план в картината) се виждат замъци и воини. Творбата показва как книгите ни позволяват да избягаме от сивото ежедневие и да мечтаем за велики дела. 

Роузи нитовачката (Rosie the Riveter, 1943) – Книгата като политически символ
В тази световноизвестна картина книгата няма за цел да покаже не удоволствието от четенето, а носи дълбок символичен и пропаганден смисъл. Сюжетът: Силната и уверена Роузи, седнала на преден план с обяда си, е стъпила с тежката си работническа обувка върху книга. Това не е каква да е книга, а „Моята борба“ (Mein Kampf) на Адолф Хитлер. Тук Рокуел използва книгата като директен символ на нацистката идеология, която американските жени и работници буквално „прегазват“ и унищожават чрез своя труд в тила. 

Четящите хора в картините на Норман Рокуел не са просто статисти – те са дълбоко психологически образи. Чрез тях художникът изследва различни аспекти на човешката природа, ежедневието и променящото се общество. Когато разглеждаме по-широко неговите персонажи с книги, се разкриват няколко ключови теми и психологически детайли:
Книгата като бягство от задълженията и реалността

Рокуел обожава да изобразява контраста между това, което хората трябва да правят, и това, което искат да правят. Книгите често са катализатор на това сладко неподчинение.В картината „Белене на картофи“ (Peeling Potatoes / Boy Reading Pirate Stories, 1921) момче, на което е възложена скучната домакинска работа, е напълно парализирано от пиратски роман, докато ножът и картофът стоят забравени в ръцете му. В „Готвачът на диета“ дебел готвач яде обилно, докато с интерес чете книга за отслабване и здравословно хранене – ярък пример за ироничния хумор на Рокуел.

Иронията на родителството и „модерното“ образование - Художникът често иронизира сблъсъка между сухата теория в книгите и практическия живот.На една от известните му илюстрации се вижда разгневена майка, която наплясква детето си, докато в другата си ръка държи отворена дебела книга по детска психология. Този визуален оксиморон показва как родителските инстинкти често надделяват над написаното в научните томове. 

Студентското напрежение и амбицията - Четенето при Рокуел не винаги е удоволствие; понякога то е символ на упорит труд, амбиция и изтощение.В картини като „Учене преди изпит“ (Cramming, 1931) или „Студент по право“ (Law Student, 1927) персонажите са заобиколени от огромни, заплашително изглеждащи купчини учебници. Те учат нощем на светлината на лампа, излъчвайки умора, но и силна решителност да успеят в живота. В „Уили Гилис в колежа“ (Willie Gillis in College, 1946) неговият известен измислен герой – войникът Уили, се завръща от Втората световна война и е изобразен в стаята си, погълнат от учебниците, символизирайки надеждата и новото начало за едно цяло поколение ветерани. 

Книгата като символ на бъдещето и промяната - В най-зрелия си и социално ангажиран период Рокуел използва книгата като мощен знак за образованието като път към равенство. В шедьовъра „Проблемът, с който всички живеем“ (The Problem We All Live With, 1964), малкото афроамериканско момиче Руби Бриджис отива към новоинтегрираното училище, заобиколено от федерални маршали и расистки графити. В ръцете си тя стиска училищни тетрадки и линийка. Тук писменото слово и образованието са нейното единствено „оръжие“ и щит срещу омразата на възрастните около нея. 

За Рокуел четящият човек е фокусиран и изолиран от шума на света. За да подчертае това, художникът често рисува персонажите си с леко набръчкани чела, очила, кацнали на върха на носа, или в необичайни, неудобни пози (сгънати на пода или на тавана), които те дори не забелязват, защото съзнанието им е напълно другаде.

КП

Прегънати страници - скулптурно решение с книга

 

Картина от Артър Джон Елсли

 

В новият брой на в. "Литературен глас" нови и актуални текстове

Излезе новият 259 брой на в. Литературен глас. Вестникът е едно от най-старите все още живи издания за литература и е основано през 1928 г. от Д.Б.Митов. 

В настоящият брой 259 можете да прочетете наградените стихове от конкурза за поезия "Николай Лилиев". Наградените поети са Мария Панайотова, Стелияна Маринова и Маргарита Борисова Мартинова. Освен тях са връчени и допълнителни награди на други участници в конкурса. Конкурсът за поезия "Николай Лилиев" се организира от Община Стара Загора Фондация „Космос – Д.Брацов” НЧ „Николай Лилиев – 2005“ НЧ „Даскал Петър Иванов – 1988“ Дружество на писателите – Ст. Загора РБ „Захарий Княжески“ Ст.Загора и това е неговото тринайсто издание.  / Национален и с международно участие поетичен конкурс „НИКОЛАЙ ЛИЛИЕВ” 2026 г. – Стара Загора/

В броя са представени също стихове от Йордан Атанасов, Ангел Добриков, Злати Тасев, Ще откриете също стихове от Георги Рупчев и Георги Бонев Карачолов. В дълга и любопитна статия е представена Светла Гунчева с нейната книга "Диагноза- Есен", а също така и прозата на Светла Андреева с новата й книга "Виденията на госпожа Роза". В този брой можете да прочетете стиховете на Надежда Колчева Герги, която живее в Молдова и лирика от Жан Портан, който живее в Люксембург.  

Представен е и Николай Фоменко с афоризми. Ето един блестящ пример сред тях 

"Роденият да пълзи – не може да падне."

Освен него сред афоризмите на Фоменко ще прочетете и невероятно къс, но също така атрактивен разказ в едно изречение, а именно: "Селото ни е огромно – има четири изтрезвителя."

Можете да прочетете също интригуващо представяне на нова книга от Продрум Димов посветена на поета, философа и публициста Боян Ангелов, който е председател на Съюза на Българските Писатели от дълги години. Ще споделя кратък стих от представения материал:

Отчаянието не е призрак, 

 а бариера за мечтите. 

Не споделяйте дори пред близък, 

че понякога насън летите. 

 („Обожание“)

 

В този брой ще откриете представяне в диалогична форма на писателката Павлина Павлова като разговорът за нейната проза е с Марин Кадиев. 

Можете да прочетете също два къси разказа - единият от Мюмюн Тахир озаглавен "Гумената топка", а другият от Илия Тенев озаглавен "Бисквитка".

Приятно четене!

Уловени в живия език - загермечи и мундза

загермечи - заприказва се по комшийски, заплесна се, забатачи се в празни приказки със съседите. Съвсем жива дума, която се използва и е звучна е и много приятна. Съдържа привкус на съжаление и подигравка като отразява как някой се е прецакал да виси на оградата в пилеене на време.

спуза - жарава. "Хвърли два картофа в спузата"

мундза се - катери се връз някого, оножда катерейки се. Думата е с гръцки произход и има негативен характер. С нея се назовава пепелта и мръсотията, с която са цапали лицата на провинените. Обозначава също вдигането на ръка с разперени пръсти пред лицето на някого с цел да бъде обиден. У нас е срещана като синоним на "лице".

леня се - мързелявя се. Идва от ленност.

кунки - ръце. Използвана от по-възрастните поколения, от петнайсетина години започва да излиза от употреба в по-масовия говор и младежите не я разпознават.

джамаданче - елече в едни региони, а според хора от друг произход означава "чантичка". "Тури си го в джамаданчето" и "Тури си джамаданчето, че захладня". 

Кървава жътва, Боян Бойчев

 КЪРВАВА ЖЪТВА

Средата на лятото, 
Жега голяма, 
Жълтее тревата - 
Синът ми го няма. 

Ден като другите, 
Светът продължава, 
А аз съм погубен - 
Синът ми го няма. 

Шум, суета, 
Странна гълчава, 
А в мен - пустота - 
Синът ми го няма. 

Какво предстои?!
Аз съм измамен,  
Нетърпимо боли - 
Синът ми го няма. 

Сърцето кърви, 
Душата е няма, 
Кървава жътва - 
Синът ми го няма.

2026 г.

В памет на Ради Бойчев

Гангстерите на сухия режим и голямата депресия в социалната история на САЩ /1919 - 1936 г./, Александър Сивилов

Представям ви една проницателна и много широко скроена книга, която по разбираем и питателен начин описва процесите свързани с възникването и протичането на голямата депресия в САЩ в началото на миналия век. Докато четете ще се убедите, че зад информативността на текста прозира дълбока концептуална конструкция какви са принципите на функциониране на капиталите, пазарите, политиките и как еволюцията на процесите е логична, тенденциозна и пряко свързана с нашето съвремие. 

Книгата можете да откриете на сайта на Букрат. 

Поколенията разглеждат своите епохи като изолирани явления. За съжаление това е особено силно валидно за днешната младеж, която е въобразила проекция за света по собствен образ и подобие игнорирайки факта, че всичко съществуващо днес е резултат от предходни явления и събития. В този смисъл книга за голямата депресия дава представи обогатяващи личната проекция. В книгата са разгледани както политиката на правителствата по време на икономическия срив, но е обърнато внимание на социалната и културната среда, която тези икономически турболенции формират. Широкият размах на погледа включва представяне на работнически бунтове, стилове в изкуствата, драматични конфликти с ветераните от ПСВ, дълбочинни процеси свързани със сухия режим и представя някои страни на въпроса с линчовете и обезправяването на някои социални групи. Защото по това време социалната сегрегация е на различни нива и е наистина интересно да се погледне по-отблизо. 

Сериозните теми са представени по много пивък начин - книгата се чете с лекота, с удоволствие и оставя трайни следи защото не се опитва да убеждава, а успява да събере в пресечни точки описваните събития. Последователността и навързаността на събитията го предполага. Много важно е старанието на Александър Сивилов текстът да е увлекателен, да звучи непосредствен, а изложението да е едновременно и наситено с информация, но и разбираемо. Книгите, които успяват да въплатят едновременно смисъл и лекота на изказа и изложението са стойностни, защото не се главозамайват да респектират читателя със сложни фразеологии, а наистина разказват. Разказът в тази книга е интригуващ и увлекателен, освен, че е полезен и исторически издържан.

Събитията свързани с голямата депресия демонстрират принципи на функциониране на политиката ръководена от икономически доминанти. Социалните явления, културата, еволюцията на масовите възприятия са резултат именно на тези политики. Във времена, в които линчуването не се преследва от закона се въвежда сух режим с привидната цел "благоденствие". Амбивалентноста на тези успоредно съществуващи явления води до логичните изводи, че в същината си сухият режим не е дори социален експеримент, както го наричат, а съвсем преднамерено действие продиктувано от остри икономически подбуди. Остротата се усеща и в реакцията на населението, което бързо се адаптира към тази нова "игра". Сривът на финансовата система, който книгата също разглежда е логично последствие от натрупаните социални и икономически дефолти. Когато през 29-та година борсата претърпява прословутия си крах това не е резултат единствено от надуването на финансов балон и ако прочетете цялата книга ще се убедите, че многопластовият разказ на Александър Сивилов е щедър и питателен.

 

Излиза втори брой на Tough Poets Review

Втори брой на американското списание Tough Poets Review е едно от интересните литературни събития през 2026 година, защото то продължава да предизвиква любопитство с уникалният подбор на публикуваните произвадения. В него читателите откриват интервюта, статии, литературна критика, разкази и есета, които имат критично и будно отношение към социалните въпроси на нашето съвремие. 

Критиците определят първи брой на списанието като забележителен дебют и някои от тях го поставят на четвърто място сред двайсетте най-добри американски литературни списания.

"Tough Poets Review създава усещането, че сте заобиколени от вашите най-ерудирани, ексцентрични, прогресивно мислещи творчески приятели - вида приятели, които поставят всичко под въпрос интензивно и игриво еднакво силно и в този процес отварят нови начини на съществуване и мислене. На тези страници има полет на въображението и незнанието, които ви навеждат да погледнете към света по различен начин щом ги оставите. Това е много рядко и високо ценено качество".

Нихаарика Неги

"Tough Poets Review се развива - в най-добрият смисъл на думата. Писателите, художниците и мислителите в дебютното издание са бунтари до дъното на съществото си. Тяхната работа е променяща, забавна, умна, неочаквана и стряскащо честна. Мислете за това като за антидот спрямо създадената от изкуствен интелект зала на безсмисленото ехо в сърцето на цивилизация поставена на изкуствено дишане. В един бъдещ /по-добър/ свят това ще е едно дълголетно списание."

Алан Бисборт

Можете да поръчате списанието на страниците на Кикстартър.

Tough Poets Review: A Literary Magazine on the Rise by Rick Schober — Kickstarter

А можете да прочетете допълнителна информация за изданието и публикуваните автори като посетите сайта на списанието на следния линк.

Tough Poets Review | Issue 02

Втори брой на списанието е 188 страници и в него са публикувани творбите на 63 автора подбрани сред 2400 авторски предложения. Представени са творци от цял свят, които интригуват с непосредствените си и честни наблюдения над съвременни социални въпроси. Фотографията "Коте, Италия 1936", на корицата е на известният автор Хърбърт Лист.

Списанието се издава от Катлийн Кулен и Рик Шобър и ще излезе на 1 май, 2026 г.

Във втори брой пролет/лято 2026 г. ще откриете интервю с драматургът Карен Малпед, високо оценения и награждаван продуцент и автор Нихарика Неги, нови творби от концептуалния художник и композитор Бийти Уолф, художникът и автор Елберто Мюлер, иконата Лидия Лънч, поетът и историк Гилиан МакКейн, есеиста и литературен критик Свен Бъркъртс, визионерът Дарио Калмесе, скулптурът Кенеди Янко и поетът Юлиана Хъстабъл.

Пригнитал - великолепието на говора

пригнитал - добавял, донатрупвал. "Пригнитал още шума в каруцата докато ходел по пътя". "напригнитал колкото може да събере". Всъщност звучи много интересно, доближава се по смисъл до притурям, но основата "гнитам" буди същинското любопитство. И произлиза по-скоро от "гнетя", в смисъла на тъпча.

докът - докато. Думата е жива, все още е в употреба, до преди няколко години я чувах да се използва. 

отдире - отстрани, досами, наоколо. "ходел отдире на коня".

спързалял - пързулнал се, "спързалял се по склона та стигнал първи"

войнук - войник, "войнушко село", войнуци наемници и повинници по време на османското владичество изпращани из цялата страна във военно-помощни отряди към османската войска

ниедно - никое, "легнал си по ниедно време"

пишур - чешма, извор за водопой. Често това не е същинска чешма, а е прихванат поток или подпочвена плитка река, която се лови с една тръба и малко камъни. Ударението пада на първата сричка, което прави думата даже забавна.

Необичайно нашумелите заблуди и лудостта на тълпите, Чарлз МакКей

Благодарение на книгата "Необичайно нашумелите заблуди и лудостта на тълпите" българският читател за първи път има удоволствието да се запознае с класическия труд, посветен на най-забележителни примери на морални епидемии, породени от една или друга причина, показващи колко лесно могат да бъдат подвеждани или управлявани масите, колко дълбоко в човешкото съзнание е залегнал принципът на подражание, стадният инстинкт и сляпото увлечение.
Чарлз Маккей е поет, журналист, автор, антолог, писател и писател, запомнен главно за книгата си "Извънредни популярни заблуди и лудостта на тълпите"

Книгата можете да откриете тук.

Вяра, Никол Вапцаров

Ето — аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.

С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! —
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!

Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
„Как, искаш ли час да живееш?“
Веднага ще кресна:
„Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!“

За него — Живота —
направил бих всичко. —
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.

Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.

Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? —
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.

Какво ще остане
от мене тогава? —
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право —
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.

Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?

А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! — Не струва! —
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!

Налетни и вешело - думите, които ни радват

налетни - петимни, производно от "налитам", "не били много налетни на работа". С нея се добива много интересен евфемизъм. Вместо да се каже, че човекът е мързелив се използва омекотеното, че не налита на работа. Съдържа се една снизходителна, но и подигравателна нотка, която прави думата много нюансирана и щедра на смисли. Когато се използва в положилен смисъл, че човекът е много налетен на работа пък се подчертава един хъс, с който подхожда към делата си. Усърден е и не си пести силите. Не бере страх на дланите си, която фраза също е много интересна.

словоблудие - всъщност все по-често използвана дума.

търмъча - По речник думата означава греба, загребвам, събирам. Аз я чух употребена в смисъл на "обирам, грабя някого" и понеже не е често срещана в говора на хората си я отбелязах като едно на ум. 

вешело - жива и използвана дума. Това е малко клонче, на което са подредени череши отдолу нагоре. Първите дръжки на череши се премятат през по-ниска издънка на клончето и така до горе над тях се редят черешите. Изглежда най-подходящ клон за вешело е върхар от джанка, защото при него има много разклонения на млади клончета от основното стебло и така черешите могат стабилно да бъдат подредени догоре. Вешелото е атрактивен начин за поднасяне на череши, но също така е и хитро, защото е съобразено с нежността на плодовете. Днес ние сме свикнали да извадим съдина, за да наберем две шепи с череши, но ако сте на нивата или по път паница няма да имате, а може и да не е чиста ако все пак носите. Тогава трябва да ги поставите в пликче или в блузата си, което ще остави трайни петна по дрехата и ще омачка плодовете. Ако си направите вешело, обаче, освен, че няма да си изцапате дрехите, ще запазите черешите неомачкани и можете да вървите по пътя и да похапвате или да ги занесете на някого като подаръче. 

утъкмица - сръбска дума, която ние използваме в смисъла на "сбиване". Тъй като думата е в ползване от два близки езиково народа може да се каже, че тя принадлежи и на двата. Ние я използваме повече в смисъл битка, сбутване, пердах. "И стана една утъкмица ум да ти зайде." или "каква утъкмица те чака..."

На всички, които мислят, че чист книжовен език е таван на високия вкус и самоцел, трябва да се обърне внимание, че той е само колоната, около която великолепието на езика се разкрива и избуява. 

гаче - великолепна дума, все по-рядко използвана. Сякаш, все едно, като, че ли. "Гаче ние нямаме театри и драматурзи та трябва да се кланяме на чуждестранните" или "гаче сам не може да си свърши работата та мене вика". 

Новите правила на богатството, Бен Бенсън

Целта на книгата е да накара читателите да се замислят как точно се отнасят към парите. Неточните или негативни мисли по въпроса за личното забогатяване могат да се превърнат в самоизпълняващо се пророчество и да направят постигането на богатство на практика непостижимо. В “Новите правила на богатството” Бен Бенсън преобръща наопаки отрицателното мислене и развенчава митовете за личен просперитет. В мит №8: Всичко зависи от икономиката той обяснява как рецесията е най-доброто време за правене на пари, а в мит №24 : В играта на богатството има печеливши и губещи, защото не трябва да правиш мръсни номера, за да станеш много богат. В тази динамична провокативна книга ще научите митовете и техниките за трупане на богатство от един предприемач, който сам е натрупал личното си богатство. “Новите правила на богатството” е едно великолепно постижение, което казвайки истината в очите ви превежда по пътя на правилното мислене и упоритите действия, които са необходими за постигането на личен просперитет. Собствения успех на автора дава пример на всеки желаещ да постигне богатство, като отговорите на всички въпроси се крият из страниците на тази провокативна книга.

Бен Бенсън не просто говори за бизнес - той го изживява. Той е самоук, започва от нулата и то на два пъти. След като изгражда мултимилионна консултантска компания, която продава, пропилявайки и последното пени, той започва отначало, като работи денонощно, за да изгради империя за недвижими имоти, чието състояние днес се оценява на 55 млн. паунда. Като “вътрешен човек” от бизнеса, Бенсън има достъп до инструменти и процеси, които генерират истинско богатство. Той ще ви покаже какво да правите, но винаги обръща по-голямо внимание на това как трябва да мислите. От съчетанието личен интерес и натрупан опит Бен Бенсън се изгражда като динамичен лектор, който е изнесъл над 2000 семинара по целия свят. С него се консултират главни мениджъри на компании като Bank of Amerika, FedEX, BMW, Ford и други. Всичко, с което Бенсън се захваща, увлича хората с желание и страст да работят с него. Мисията му е да образова хората как да се отадат на живота на бизнеса. Посланието е съвсем ясно. Както Бен изтъква: “Не е достатъчно да мислите за богатството…трябва да работите за постигането му, докато това стане част от вашата ДНК”. Над 2 милиона копия от тази книга са продадени по целия свят.

Материалът е подготвен от издателя на книгата

Новите правила на богатсвото - Академи

Книгата като сървейланс заглушител

Какво си разбрал от една книга не е възпитан въпрос, освен ако не го завада професорът с тревожно повдигната вежда. И така стигаме до силата на интерпретацията, капацитета на всеки един да улавя за себе си стойностни смисли и целта на говоренето. Целта на един роман, целта на една статия хвърлена в интернет пространството, целта на една научна разработка и т.н. У хората се наслои едно самочувствие, че те са наясно с всичко, няма нужда да четат, защото няма какво повече да бъде казано и всичко, което се явява различно от техните мисли или чувства по дадена тема се явява излишен и кух напън на някого да се опитва да мисли. На базата на това колосално самочувствие хората гледат с пренеблежение на онези, които търсят дълбокия анализ. По-лесно и по-приятно е да си пуснеш телевизора и да гледаш "Ергенът" да кажем, където ти си по-зрял и по-умен от онези, които виждаш. Ти мислиш така, защото самият факт, че гледаш вече доказва обратното. 

Програмните протези на изкуствения интелект, които ни е разрешено да ползваме, обаче, не са така. Директивата при тях е "за всеки според възможностите и интереса", което означава, че ако търсите четене с разбиране ще го получите, ако търсите тъпи смешки ще ги получите, ако търсите някой, който да ви ласкае ще го получите. Тези модули функционират симултанно като енциклопедия, учител, справочник, интерпретатор на съдържание, ментор, психотерапевт и т.н. Те дават на всеки това, от което има нужда и тъй като човешкият мозък изпитва потребност да играе, тук съм съгласна с Хьойзингха, те му помагат да потъне в играта, която си е избрал. Разбира се през цялото време сондират информация за индивида, но погледнете го така. Информацията, която даваме за себе си изглежда ценна - харесва физика, мотори, автомобили, пълен е с въпроси, не знае нищо, знае малко, изпитва тревога, детерминиран е в някаква посока... Кой би имал нужда да знае такива неща за всеки отделен човек и за какво ще да я използва тази информация при положение, че ние вече веднъж се изплющяхме в социалните мрежи и си разказахме всичко. Какво намчираме за смешно, за какво сме склонни да се скараме с някого, кой може да стреля, какви са ни нравствените разбирания, какви са политическите, кое ни вади от обувките, кое не ни трогва. Колко сме лабилни, колко сме доверчиви и т.н. Всичко това излиза като карта на личността и ако някой ден е необходимо да бъде утилизиран даден индивид много лесно ще е да се сближите с него имайки предвид всичко, което го вълнува. Защото той не знае, че вие го познавате. Ако поставим всичко това в една голяма скоба и повдигнем уравнението на някаква степен да кажем 99 ще получим как изглежда човека. Вие вече знаете, че ако му срежете гумите на колата това ще доведе до един или друг резултат. Ще си изпусне ли нервите? Ще може ли да си купи нови? Дали няма да си нарочи някого и да му отмъсти реципрочно? Или ще се смее... 

По същия начин, по който личността на един човек може да бъде прочетена и интерпретирана самият този човек чете всичко заобикалящо го. До колко разбира това, което вижда зависи в голяма степен от интерпретативния му капацитет, а това качество се развива на базата на опита, но и на базата на всичко, което е имал възможност да види и прочете. Четейки хартиената книга, обаче, всички реакции си остават за него. Тоест никой не го снима дали прави фициономии, дали се тъпче с храна докато чете, дали си драска с химикалка за да се концентрира, дали се почесва, попипва, дали в тялото му има напрежение, дали не сипирдосва автора и т.н.. Не, хартиената книга не прави такива неща все още. Ние спокойно можем да гледаме на нея като на зглушаване. Когато я хванете в ръце се откъсвате от наблюдението и там има няколко часа, в които не работите за "профил", а само за себе си, което също е част от профила, но по друг начин.

Защото някой, който е прочел дадена книга може да бъде изловен, че я е прочел и това да бъде вписано някъде. Този си е купил томове с въпросителен характер. Някоя щикотлива литература, например, но никой не може да направи каквото и да било умозаключение какво точно е разбрал докато я е чел. Нали така? 

  

Легенди за богатството, Ричард Уотс

Какво имат богатите, което Вие не искате да имате? Вярвате ли, че малко повече пари ще решат много от проблемите ви?

Книгата показва как живеят богатите. Авторът Ричард Уотс ще ви покаже една друга шокираща гледна точка.

Ричард Уотс е автор, адвокат и съветник на едни от най-богатите семейства в Америка. Авторът развенчава легендите за богатството, споделяйки своя дългогодишен и богат опит как да избегнем капаните на прахосничеството и парите да са в подкрепа на нашия живот.

Книгата можете да откриете тук.

Кой е написал историята "Алёша Попович и Тугарин Змей", текстът е изготвен от Open AI

 

📜 Произход: фолклор / „былина”

• Алёша Попович и Тугарин Змей — не са персонажи от „авторска книга”, а произлизат от фолклорните билини на Източна Рус, т.е. народни епически песни и предания. Wikipedia+2Wikipedia+2

• Това означава, че няма „един автор“ на историята; тя е съставена и предавана устно през поколения, с множество варианти и вариации. Wikipedia+2nukadeti.ru+2

• В различните версии се разказва за хитростта на богатиря Алёша Попович — син на поп, млад и пъргав, който побеждава Тугарин Змей чрез ум и премисъл, не винаги с сурова сила. Wikipedia+1

---

🎞️ Модерни адаптации: книга, анимация, преработки

• През 2004 г. е създаден анимационният филм „Алёша Попович и Тугарин Змей“ от студиото Мельница. Сюжетът е взет от народната билина — но силно преосмислен и преработен за нуждите на съвременното разказване и комедия. Культура.РФ+1

• Няма класическа „оригинална книга“ зад билината — поне не както при романите: билините са устни песни, записвани едва много по-късно. Wikipedia+1

• Все пак има съвременни книжни адаптации, базирани на филма или на билините — например детската книга, озаглавена „Алёша Попович и Тугарин Змей. История Алёши“, публикувана наскоро, но тя е модерна интерпретация, не древен текст. MnogoKnig.com+1

---

🔎 На какво е базирана историята — дали има историческо ядро

• Според някои изследователи, характерът на Тугарин Змей може да отразява реален исторически враг — например хан или княз на номадски племена (в някои версии се споменава, че „Тугарин“ е корупция на „Tugar-Khan“ / „Tugor-khan“), така че сблъсъкът може да символизира реални конфликти между ранната Рус и степните народи. Wikipedia+2Ulster University+2

• Но — като при повечето билини — е почти невъзможно да се отдели „историческа истина“ от митологична добавка: разказите са променяни, адаптирани, „преразказвани“ с преувеличения, чудовища, дракони, фантастични елементи. Така че днешната версия е смесица от народна памет, мит, символика и художествена метафора.

---

✅ Заключение

• Историята за „Алёша Попович и Тугарин Змей“ е народна, базирана на билини — няма един автор, тя е колективно сътворение, предавана устно.

• В съвременност тя е преразказвана — като филм, като детска/любава книжка, като игра — с художествени свободи и често преосмислени сюжети.

• Основата ѝ може да има исторически (или поне идеологически) елементи — например конфликти с номадски народи — но днешната легенда е силно митологизирана и символична.

Минно дело в речта на другите

Хората, с които общувам говорят книжовен език, но в речта им живеят понятия, които упорито излизат от масова употреба. А речта е по-красива, когато намира начини да те изненада или да те обогати чрез своята вариативност и нюанси в смисъла. Да срещнеш рядко употребявана дума е почти като да влезеш в малка китна сладкарница и вътре да откриеш сладкиш, който вече никой не приготвя.

хронофаг - човек, който умело ти изяжда времето най-често поради неовладяема логорея. Понякога разговорът е почти невъзможно да бъде затворен с почтени средства поради нескончаемо бликащите от пода нови изречения, в които хронофагът избликва с обновени пориви да сподели нещата, които мисли. Понякога ефектът се получава заради поведение, което е толкова забавено и така отнесено, че е невъзможно да бъде овладяно и структурирано. Това по никакъв начин не поставя негативен знак или оценка за качествата на човека, но реално крайният резултат е този - безвъзвратна и осезаема загуба на време. 

шантиклер - перко, кукундрел, но с положителен нюанс. Човек, който произвежда особени действия, манифестира необичайно поведение и оставя усещане за налудничавост, но по един безопасен и приятен начин. Може да се използва за привички и навици, които са пресилено фокусирани върху някакво хоби, интерес, мания. Или да обозначи изнесено поведение с артистичен характер.

шунтирам - окъсявам, скъсявам пътя на проводника прескачайки част от системата. В ежедневната реч се използва все по-рядко, но все още има хора, които я носят със себе си. "Един ми къса нервите" "Шунтирай го", заобиколи го. Трябва да ходя до Радомир и се чудя дали да шунтирам или да си хвана магистралата.

кеся - в минното дело глаголът означава провисване на на количката по поточната линия, а в ежедневната реч продължава да се използва като вися някъде с нюанс "безцелно". 

чепик - обувка, често използвано за луксозна обувка, която се отличава с нещо от останалите. "Скивай какъв чепик си намерих", "Тия чепици си ги купих във Варна, а, какво ще кажеш?", "Ако сложиш и един лъскав чепик си готов". В стар стил "слагай чепиците и да тръгваме" подсказва, че думата е обозначавала какви да е обувки.

Пироговка и шизофренка - използвано за горски гъби от опитен гъбар и там на опашката идва и най-важната част "не яж гъби от гората"

Кой е написал "Аз роботът", материал изготвен от Grok

 Историята за „Аз, роботът“ (I, Robot) има няколко различни форми и автори в зависимост от това за какво точно питаш:

1. Оригиналната книга „Аз, роботът“ (1950) – Автор: Исак Азимов (Isaac Asimov) Това е сборник с научнофантастични разкази, обединени от общ сюжет за еволюцията на роботите и Трите закона на роботиката. Азимов е създателят на концепцията и на почти всички разкази в книгата (с едно малко изключение – разказът „The Robot AL-76 Goes Astray“ е написан от него, но има и други ранни негови роботски разкази).
2. Филмът „Аз, роботът“ (I, Robot, 2004) – Режисьор: Алекс Прояс – Сценарий: Джеф Винтар (Jeff Vintar) и Акива Голдсман (Akiva Goldsman) Филмът НЕ е директна екранизация на книгата на Азимов. Оригиналният сценарий на Джеф Винтар се казваше „Hardwired“ и нямаше нищо общо с Азимов. По-късно студиото купува правата върху заглавието „I, Robot“ и името на Азимов, и Акива Голдсман преработва сценария, като добавя елементи от роботските разкази на Азимов (Трите закона, персонажи като Сюзън Калвин и др.). Затова Исак Азимов е посочен в надписите като „автор на идеята“ (suggested by his book), но самият сюжет и сценарият на филма са оригинални и са дело предимно на Винтар и Голдсман.

Кратко казано:

• Книгата = 100% Исак Азимов
• Филмът = сценарий от Джеф Винтар и Акива Голдсман, „вдъхновен“ от Азимов, но не е негова история.

Ако питаш конкретно за филма (което най-често се случва), основните автори на историята и сценария са Винтар и Голдсман.

Думи бълбукащи в ума ми

отдана де - отсреща. Ей там отсреща, но за по-далечно място. Де е брат ти? "Отдана де", а също "отдана де му дърве изтребвали". Много любопитно е това, че отговорът "там, де" идва към въпрос "де е". Тоест това е много спонтанен и реципрочен формат на изказа. Де ще садиш картофи? Отдана де. Разбираемо и ясно, че това е на отсрещния баир и не е някъде наблизо.

кунки - Ръце с умилителен отзвук. "Дай да ти го сложа в кунките". Нежни, сладки, детски са тези ръце. 

доблест - неузнаваемо качество, тясно специализирано научно понятие, за което никой не е чувал и никой не познава. Наскоро ми прелетя пред околяра материал, който посочваше "доблест" като старобългарска дума. Прелюбопитно, дълбоко интригуващо.

чучнал - седнал. "Чучнал" е остаряла дума, която е излязла от употреба, но по-възрастните с удоволствие я припомнят от време на време. Тя има сладникав характер и ми напомня за едно детство, в което възрастните казваха "чучни тука да свърша нещо". Тя предполага ниско сядане, уютно и притворено. Да кажем на дървено пънче или на стъпалата на къщата, където всички преминават високо над теб докато ти си се свил на топчица за да не пречиш или за да не те хванат на работа. 

сето - цяло, всичко. На някои места се използва "сето гледа нагоре", а на други места в смисъла на "всяко". Тъй като се среща в по-голяма степен в народни песни търпи интерпретации заради художествения контекст, а и най-вече поради факта, че за нас тя е вече остаряла и ние я четем интуитивно, но по различен начин заради дистанцията на времето. Мисълта ми е, че някой с дълбоки познания за езика може да предложи по-добра интерпретация. Аз я използвах в смисъла на "всеки".

разцути - разцъфтял. Използвана в комбинацията "разцути трендафил" значението й веднага става ясно, но ако някой не познава думата "трендафил" му е трудно да си представи нацъфтялите рози. Аз я открих във фолклорна песен и ми хареса. Най-много ме радва изненадата, която предизвиква в един любопитен ум.