КЪРВАВА ЖЪТВА
пригнитал - добавял, донатрупвал. "Пригнитал още шума в каруцата докато ходел по пътя". "напригнитал колкото може да събере". Всъщност звучи много интересно, доближава се по смисъл до притурям, но основата "гнитам" буди същинското любопитство.
докът - докато. Думата е жива, все още е в употреба, до преди няколко години я чувах да се използва.
отдире - отстрани, досами, наоколо. "ходел отдире на коня".
спързалял - пързулнал се, "спързалял се по склона та стигнал първи"
войнук - войник, "войнушко село", войнуци наемници и повинници по време на османското владичество изпращани из цялата страна във военно-помощни отряди към османската войска
ниедно - никое, "легнал си по ниедно време"
пишур - чешма, извор за водопой. често това не е същинска чешма, а е прихванат поток или подпочвена плитка река, която се лови с една тръба и малко камъни. Ударението пада на първата сричка, което прави думата даже забавна.
налетни - петимни, производно от "налитам", "не били много налетни на работа". С нея се добива много интересен евфемизъм. Вместо да се каже, че човекът е мързелив се използва омекотеното, че не налита на работа. Съдържа се една снизходителна, но и подигравателна нотка, която прави думата много нюансирана и щедра на смисли. Когато се използва в положилен смисъл, че човекът е много налетен на работа пък се подчертава един хъс, с който подхожда към делата си. Усърден е и не си пести силите. Не бере страх на дланите си, която фраза също е много интересна.
словоблудие - всъщност все по-често използвана дума.
търмъча - По речник думата означава греба, загребвам, събирам. Аз я чух употребена в смисъл на "обирам, грабя някого" и понеже не е често срещана в говора на хората си я отбелязах като едно на ум.
вешело - жива и използвана дума. Това е малко клонче, на което са подредени череши отдолу нагоре. Първите дръжки на череши се премятат през по-ниска издънка на клончето и така до горе над тях се редят черешите. Изглежда най-подходящ клон за вешело е върхар от джанка, защото при него има много разклонения на млади клончета от основното стебло и така черешите могат стабилно да бъдат подредени догоре. Вешелото е атрактивен начин за поднасяне на череши, но също така е и хитро, защото е съобразено с нежността на плодовете. Днес ние сме свикнали да извадим съдина, за да наберем две шепи с череши, но ако сте на нивата или по път паница няма да имате, а може и да не е чиста ако все пак носите. Тогава трябва да ги поставите в пликче или в блузата си, което ще остави трайни петна по дрехата и ще омачка плодовете. Ако си направите вешело, обаче, освен, че няма да си изцапате дрехите, ще запазите черешите неомачкани и можете да вървите по пътя и да похапвате или да ги занесете на някого като подаръче.
утъкмица - сръбска дума, която ние използваме в смисъла на "сбиване". Тъй като думата е в ползване от два близки езиково народа може да се каже, че тя принадлежи и на двата. Ние я използваме повече в смисъл битка, сбутване, пердах. "И стана една утъкмица ум да ти зайде." или "каква утъкмица те чака..."
На всички, които мислят, че чист книжовен език е таван на високия вкус и самоцел, трябва да се обърне внимание, че той е само колоната, около която великолепието на езика се разкрива и избуява.
гаче - великолепна дума, все по-рядко използвана. Сякаш, все едно, като, че ли. "Гаче ние нямаме театри и драматурзи та трябва да се кланяме на чуждестранните" или "гаче сам не може да си свърши работата та мене вика".
Какво си разбрал от една книга не е възпитан въпрос, освен ако не го завада професорът с тревожно повдигната вежда. И така стигаме до силата на интерпретацията, капацитета на всеки един да улавя за себе си стойностни смисли и целта на говоренето. Целта на един роман, целта на една статия хвърлена в интернет пространството, целта на една научна разработка и т.н. У хората се наслои едно самочувствие, че те са наясно с всичко, няма нужда да четат, защото няма какво повече да бъде казано и всичко, което се явява различно от техните мисли или чувства по дадена тема се явява излишен и кух напън на някого да се опитва да мисли. На базата на това колосално самочувствие хората гледат с пренеблежение на онези, които търсят дълбокия анализ. По-лесно и по-приятно е да си пуснеш телевизора и да гледаш "Ергенът" да кажем, където ти си по-зрял и по-умен от онези, които виждаш. Ти мислиш така, защото самият факт, че гледаш вече доказва обратното.
Програмните протези на изкуствения интелект, които ни е разрешено да ползваме, обаче, не са така. Директивата при тях е "за всеки според възможностите и интереса", което означава, че ако търсите четене с разбиране ще го получите, ако търсите тъпи смешки ще ги получите, ако търсите някой, който да ви ласкае ще го получите. Тези модули функционират симултанно като енциклопедия, учител, справочник, интерпретатор на съдържание, ментор, психотерапевт и т.н. Те дават на всеки това, от което има нужда и тъй като човешкият мозък изпитва потребност да играе, тук съм съгласна с Хьойзингха, те му помагат да потъне в играта, която си е избрал. Разбира се през цялото време сондират информация за индивида, но погледнете го така. Информацията, която даваме за себе си изглежда ценна - харесва физика, мотори, автомобили, пълен е с въпроси, не знае нищо, знае малко, изпитва тревога, детерминиран е в някаква посока... Кой би имал нужда да знае такива неща за всеки отделен човек и за какво ще да я използва тази информация при положение, че ние вече веднъж се изплющяхме в социалните мрежи и си разказахме всичко. Какво намчираме за смешно, за какво сме склонни да се скараме с някого, кой може да стреля, какви са ни нравствените разбирания, какви са политическите, кое ни вади от обувките, кое не ни трогва. Колко сме лабилни, колко сме доверчиви и т.н. Всичко това излиза като карта на личността и ако някой ден е необходимо да бъде утилизиран даден индивид много лесно ще е да се сближите с него имайки предвид всичко, което го вълнува. Защото той не знае, че вие го познавате. Ако поставим всичко това в една голяма скоба и повдигнем уравнението на някаква степен да кажем 99 ще получим как изглежда човека. Вие вече знаете, че ако му срежете гумите на колата това ще доведе до един или друг резултат. Ще си изпусне ли нервите? Ще може ли да си купи нови? Дали няма да си нарочи някого и да му отмъсти реципрочно? Или ще се смее...
По същия начин, по който личността на един човек може да бъде прочетена и интерпретирана самият този човек чете всичко заобикалящо го. До колко разбира това, което вижда зависи в голяма степен от интерпретативния му капацитет, а това качество се развива на базата на опита, но и на базата на всичко, което е имал възможност да види и прочете. Четейки хартиената книга, обаче, всички реакции си остават за него. Тоест никой не го снима дали прави фициономии, дали се тъпче с храна докато чете, дали си драска с химикалка за да се концентрира, дали се почесва, попипва, дали в тялото му има напрежение, дали не сипирдосва автора и т.н.. Не, хартиената книга не прави такива неща все още. Ние спокойно можем да гледаме на нея като на зглушаване. Когато я хванете в ръце се откъсвате от наблюдението и там има няколко часа, в които не работите за "профил", а само за себе си, което също е част от профила, но по друг начин.
Защото някой, който е прочел дадена книга може да бъде изловен, че я е прочел и това да бъде вписано някъде. Този си е купил томове с въпросителен характер. Някоя щикотлива литература, например, но никой не може да направи каквото и да било умозаключение какво точно е разбрал докато я е чел. Нали така?
Книгата показва как живеят богатите. Авторът Ричард Уотс ще ви покаже една друга шокираща гледна точка.
Книгата можете да откриете тук.
Алёша Попович и Тугарин Змей — не са персонажи от „авторска книга”, а произлизат от фолклорните билини на Източна Рус, т.е. народни епически песни и предания. Wikipedia+2Wikipedia+2
Това означава, че няма „един автор“ на историята; тя е съставена и предавана устно през поколения, с множество варианти и вариации. Wikipedia+2nukadeti.ru+2
В различните версии се разказва за хитростта на богатиря Алёша Попович — син на поп, млад и пъргав, който побеждава Тугарин Змей чрез ум и премисъл, не винаги с сурова сила. Wikipedia+1
През 2004 г. е създаден анимационният филм „Алёша Попович и Тугарин Змей“ от студиото Мельница. Сюжетът е взет от народната билина — но силно преосмислен и преработен за нуждите на съвременното разказване и комедия. Культура.РФ+1
Няма класическа „оригинална книга“ зад билината — поне не както при романите: билините са устни песни, записвани едва много по-късно. Wikipedia+1
Все пак има съвременни книжни адаптации, базирани на филма или на билините — например детската книга, озаглавена „Алёша Попович и Тугарин Змей. История Алёши“, публикувана наскоро, но тя е модерна интерпретация, не древен текст. MnogoKnig.com+1
Според някои изследователи, характерът на Тугарин Змей може да отразява реален исторически враг — например хан или княз на номадски племена (в някои версии се споменава, че „Тугарин“ е корупция на „Tugar-Khan“ / „Tugor-khan“), така че сблъсъкът може да символизира реални конфликти между ранната Рус и степните народи. Wikipedia+2Ulster University+2
Но — като при повечето билини — е почти невъзможно да се отдели „историческа истина“ от митологична добавка: разказите са променяни, адаптирани, „преразказвани“ с преувеличения, чудовища, дракони, фантастични елементи. Така че днешната версия е смесица от народна памет, мит, символика и художествена метафора.
Историята за „Алёша Попович и Тугарин Змей“ е народна, базирана на билини — няма един автор, тя е колективно сътворение, предавана устно.
В съвременност тя е преразказвана — като филм, като детска/любава книжка, като игра — с художествени свободи и често преосмислени сюжети.
Основата ѝ може да има исторически (или поне идеологически) елементи — например конфликти с номадски народи — но днешната легенда е силно митологизирана и символична.
Хората, с които общувам говорят книжовен език, но в речта им живеят понятия, които упорито излизат от масова употреба. А речта е по-красива, когато намира начини да те изненада или да те обогати чрез своята вариативност и нюанси в смисъла. Да срещнеш рядко употребявана дума е почти като да влезеш в малка китна сладкарница и вътре да откриеш сладкиш, който вече никой не приготвя.
хронофаг - човек, който умело ти изяжда времето най-често поради неовладяема логорея. Понякога разговорът е почти невъзможно да бъде затворен с почтени средства поради нескончаемо бликащите от пода нови изречения, в които хронофагът избликва с обновени пориви да сподели нещата, които мисли. Понякога ефектът се получава заради поведение, което е толкова забавено и така отнесено, че е невъзможно да бъде овладяно и структурирано. Това по никакъв начин не поставя негативен знак или оценка за качествата на човека, но реално крайният резултат е този - безвъзвратна и осезаема загуба на време.
шантиклер - перко, кукундрел, но с положителен нюанс. Човек, който произвежда особени действия, манифестира необичайно поведение и оставя усещане за налудничавост, но по един безопасен и приятен начин. Може да се използва за привички и навици, които са пресилено фокусирани върху някакво хоби, интерес, мания. Или да обозначи изнесено поведение с артистичен характер.
шунтирам - окъсявам, скъсявам пътя на проводника прескачайки част от системата. В ежедневната реч се използва все по-рядко, но все още има хора, които я носят със себе си. "Един ми къса нервите" "Шунтирай го", заобиколи го. Трябва да ходя до Радомир и се чудя дали да шунтирам или да си хвана магистралата.
кеся - в минното дело глаголът означава провисване на на количката по поточната линия, а в ежедневната реч продължава да се използва като вися някъде с нюанс "безцелно".
чепик - обувка, често използвано за луксозна обувка, която се отличава с нещо от останалите. "Скивай какъв чепик си намерих", "Тия чепици си ги купих във Варна, а, какво ще кажеш?", "Ако сложиш и един лъскав чепик си готов". В стар стил "слагай чепиците и да тръгваме" подсказва, че думата е обозначавала какви да е обувки.
Пироговка и шизофренка - използвано за горски гъби от опитен гъбар и там на опашката идва и най-важната част "не яж гъби от гората"
Историята за „Аз, роботът“ (I, Robot) има няколко различни форми и автори в зависимост от това за какво точно питаш:
Кратко казано:
Ако питаш конкретно за филма (което най-често се случва), основните автори на историята и сценария са Винтар и Голдсман.
отдана де - отсреща. Ей там отсреща, но за по-далечно място. Де е брат ти? "Отдана де", а също "отдана де му дърве изтребвали". Много любопитно е това, че отговорът "там, де" идва към въпрос "де е". Тоест това е много спонтанен и реципрочен формат на изказа. Де ще садиш картофи? Отдана де. Разбираемо и ясно, че това е на отсрещния баир и не е някъде наблизо.
кунки - Ръце с умилителен отзвук. "Дай да ти го сложа в кунките". Нежни, сладки, детски са тези ръце.
доблест - неузнаваемо качество, тясно специализирано научно понятие, за което никой не е чувал и никой не познава. Наскоро ми прелетя пред околяра материал, който посочваше "доблест" като старобългарска дума. Прелюбопитно, дълбоко интригуващо.
чучнал - седнал. "Чучнал" е остаряла дума, която е излязла от употреба, но по-възрастните с удоволствие я припомнят от време на време. Тя има сладникав характер и ми напомня за едно детство, в което възрастните казваха "чучни тука да свърша нещо". Тя предполага ниско сядане, уютно и притворено. Да кажем на дървено пънче или на стъпалата на къщата, където всички преминават високо над теб докато ти си се свил на топчица за да не пречиш или за да не те хванат на работа.
сето - цяло, всичко. На някои места се използва "сето гледа нагоре", а на други места в смисъла на "всяко". Тъй като се среща в по-голяма степен в народни песни търпи интерпретации заради художествения контекст, а и най-вече поради факта, че за нас тя е вече остаряла и ние я четем интуитивно, но по различен начин заради дистанцията на времето. Мисълта ми е, че някой с дълбоки познания за езика може да предложи по-добра интерпретация. Аз я използвах в смисъла на "всеки".
разцути - разцъфтял. Използвана в комбинацията "разцути трендафил" значението й веднага става ясно, но ако някой не познава думата "трендафил" му е трудно да си представи нацъфтялите рози. Аз я открих във фолклорна песен и ми хареса. Най-много ме радва изненадата, която предизвиква в един любопитен ум.
В стила на останалите книги от тази поредица приказките са вплетени една в друга. Книгата е изпълнена в проза, но вътре в нея има римувани пасажи или сегменти, които предлагат алтернативна ритмика, прочит и съдържание. Дали съществува риза от безгрижен човек и какъв човек може да я носи? На чий гръб е била изкована или по чие искане? Кой може да си позволи да носи такава риза и каква е нейната цена?
наратива "Опитознайка за магаренцето" предлага съждение, че има 4 вида хора базирано на възможните комбинации умен-глупав, добър-лош. И тя както и останалите книги в поредицата залага и се опитва да строи класическа и общочовешка нравственост.
Книгата съдържа следните истории:
Приказка за риза от безгрижен човектесам - използвана за остъргване на затревена почва с мотика. Отесах и може да се копае. Тесането не спира бурените. Изтесай го пак, но докато не извадиш корените няма да стане.
егрек - преместваема ограда от леки клони, с която се ограждат овце на нива. Четирите страни на оградата се разкачат и стадото се мести в друга част на нивата. Целта е животните да наторят обилно парче по парче земята, а също така да е ограничено разпръсването им по полето. Обекновено егрека се мести веднъж на една-две седмици, а пастирът нощува в преместваема палатка или колиба поставена върху каруца. Нерядко каруцата не е на колела, а върху подлазги и изглежда като колиба върху шейна.
Омраз - с ударение на "о", човек омразен, противен. "Тоя е страшен омраз"
сербез - проклет човек
двеме - вместо "двете", "да ходим двеме до реката"
сглашат се - когато пеят двама едновремено те се сглашат, отиват си гласовете им, пеят на два гласа, "те много хубаво се сглашаха"
Бургас - Най-източният западен град, израз по време на соца
